Първият признак за опорочаване на обществените нрави е изчезването на истината. Дано точно тези думи на френския философ и писател Мишел дьо Монтен – или поне техният смисъл, най-сетне да е докоснал умовете на нашите управници. Да се надяваме, че този път изричното настояване на премиера Бойко Борисов да отпадне давността за приватизационните сделки не е просто поредният пиарски ход , а дълбоко осмисляне на проблема, който боде очите на обществото ни почти четвърт век. В изпълнение на повелята на своя "началник" съпартийците му от ГЕРБ предложиха два варианта за промени в Наказателния кодекс: в текстовете му да се запише, че за престъпления, свързани с приватизационни сделки, давност не се отчита или тя може да бъде възобновена.
Шефът на правната комисия в парламента Данаил Кирилов уточни, че въпросът вече се обсъжда с "изтъкнати конституционалисти и пеналисти", а предложенията за промени щели да са готови до дни.
Решението да стане това буквално
"взриви" говорилнята
Самият Кирилов обясни, че става дума за различен вид престъпления, свързани с приватизацията – стопански престъпления, неизгодни сделки и документни престъпления. А давността зависела от характера на извършеното деяние. За документните престъпления например давността била само пет години. Той подчерта, че парламентът вече има опит по отношение отпадането на давността при подобни сериозни обществено значими казуси.
Всъщност тази идея не е от вчера, но очевидно е трябвало по-дълго време, за да "узрее". Още в края на миналата година Борисов обяви, че ГЕРБ ще направи пълна ревизия на раздържавяването, като в нея ще бъдат включени и експерти от ДАНС и от МВР. Той изиска да бъде изготвен доклад, който да включва нарушения при приватизационни сделки от 1994-а насам, но такъв документ така и не беше обявен публично.
През март пък стана ясно, че документът е готов и е бил предаден на държавното обвинение, което се е ангажирало да извърши допълнителни проверки за нарушения при провеждане на процедурите. От прокуратурата щели да нищят има ли записани и неизпълнени ангажименти от купувачите и как са подписвани анекси и са отписвани задължения. На този етап обаче никой така и не разбра работата по тези проверки да е завършила.
Сега очевидно се търси нов вариант непроизнесените на този етап констатации за евентуална вина на държавни служители да бъдат облечени в законова форма, за да се създаде възможност за повдигане на обвинения.
Според Данаил Кирилов вече е дошло
време за правосъдие
Шефът на правната комисия обаче не пропусна да подхвърли, че когато законопроектът бъде внесен в Народното събрание, Корнелия Нинова нямало да има право да гласува, защото щяла да бъде в конфликт на интереси, тъй като и тя е участник в приватизационните процедури.
Веднага след като стана ясно, че все пак текстовете ще бъдат добутани до пленарната зала, бившият служебен премиер Георги Близнашки обяви, че този ход е закъснял, а моментът за внасянето на такъв закон е пропуснат още през 2009 г., когато ГЕРБ за първи път дойде на власт. Той припомни, че след приключването на мандата си и Георги Първанов е поставил въпроса за отваряне на икономическите досиета, но това така и не се е случило. Според проф. Близнашки времето вече е покрило всичко и ще бъде много трудно да се съберат факти и доказателства, за да се стигне до съдебни процеси.
Ректорът на ВУЗФ доц. Григорий Вазов, който е и член на Фискалния съвет на Република България, изказа подобно мнение. Според него оценката на дадени активи преди 10,15 или 20 години и оценката им сега е много различна. Вазов смята, че идеята за отпадане на давността за приватизационните престъпления е прекрасна от политическа гледна точка, но е трудно осъществима или на практика невъзможна. Освен това голяма част от хората, които са направили големите приватизационни сделки, към днешна дата имат много-по голямо икономическо, политическо и обществено влияние. Възможността те да бъдат разследвани е много, много слаба, не крие песимизма си Вазов.
Калоян Стайков от Института за пазарна икономика коментира, че няма пречка идеята да бъде реализирана, но тя
"не е добра по ред причини"
И я определи като поредния шумен политически опит да се спечели някаква обществена подкрепа, която обаче е трудна за реализиране. Стойков е на мнение, че специалното третиране на едни сделки не е добра идея и на нея не би се гледало с добро око, въпреки че се прилага и в сравнително неразвити страни. Стайков смята, че много трудно може да се докаже злоупотреба. Но дори и в някои случаи нещата да изглеждат логично разказани, трудно мога да бъдат доказани в съда.
Според видния столичен адвокат по наказателни дела Марин Марковски обаче нещата не са съвсем такива – има механизъм за премахване на давността на престъпленията, свързани с приватизацията. Марковски опроверга мнението на някои експерти, че това не е възможно. Нещо повече, той призова да отпадне давността за престъпленията, свързани с приватизацията, защото загубите за гражданите са огромни. И посочи, че огромно народно богатство на стойност 30-36 млрд. е потънало неправомерно в различни каси и джобове. Марковски е категоричен, че тези, които имат самолети или яхти по пристанищата в Рим и в Испания, добити с тези именно народни пари, трябва да си получат заслуженото. Според него има съвсем реални технически възможности да се коригира законът така, че по отношение на тези престъпления давността да не тече. Той не скри, че съществува деликатно положение, което е залегнало в един текст (в чл. 2) , според който винаги се прилага по-благоприятният закон. Но сега няма пречка Народното събрание да приеме, че по отношение на тези сделки това правило не действа, коментира част от казуса Марковски.
Политическият дебат по темата също трудно можеше да бъде прекъснат. Освен представителите на ГЕРБ в говоренето активно се включиха и Патриотите. Според Христиан Митев ревизията на приватизационните сделки
може да върне чувството за справедливост
у българските граждани. И припомни, че точно това е било част от предизборната програма на Националния фронт за спасение на България и на Патриотите още през 2014 година. И обясни, че във всичките случаи те са разглеждали това не като акт, насочен срещу някого, а като възможност да се върне чувството за справедливост у българските граждани.
Според него идеята е добра, но за реализирането й е необходимо да се съблюдават принципите, заложени в конституцията.
Какво ще излезе от всичко това не е много ясно, но все пак може би най-сетне ще се сдобием поне с един "Алманах на разграбването" на държавата ни. За тази цел управляващите могат да ползват вестник "БАНКЕРЪ", чиито публикации по темата ще ги обогатят значително.
