"В никакъв случай бездействието на институциите на една демократична държава, включително и на законодателната власт, не може да обуславя дискриминационно ограничение в наказателноправния режим на лицата. Няма как да бъде спазен принципът на върховенство на правото, ако законът може да бъде пренаписван според обстоятелствата, без да бъдат съобразени конституционно установените принципи и ценности, с които е обвързано обществото по негова собствена воля…"
Това е цитат от решение №12 по конституционно дело №13/2016 година, подписано от всички конституционни съдии, с изключение на един: бившия премиер Филип Димитров, назначен за съдия от експрезидент Росен Плевнелиев, издигнат от ГЕРБ.
Да припомним историята на това решение: то бе предизвикано от промени в Наказателния кодекс, с които бе "премахната" давността за преследване на престъпленията на тоталитарния режим. През септември 2015 г. депутатите промениха НК и решиха, че давността няма да препятства разследването и налагането на наказания на извършителите на престъпления, свързани с възродителния процес и комунистическото управление на държавата.
Тогавашното мнозинство в Народното събрание, голяма част от което и сега лъска банките в парламента, гласува за това безумие – въпреки предупрежденията на множество юристи, че подобен ход е недопустим, че е в разрез с всякаква идея за право и за правова държава. И че на практика се приема един мъртъв текст, който никога няма да може да бъде приложен в практиката – само който е събирал доказателства за престъпление, може да си представи как би се правило това 10-20 или 30 години след извършването му.
Но скандалните текстове в НК все пак бяха приети – основно за да обслужат политическия интерес и да вдигнат рейтинга на група хора, тръгнали да печелят сърцата на електората.
Така, с тъпани и гайди, давността за престъпленията на комунизма бе "отменена". Само че от това нищо не последва. Първо, защото прокуратурата, която трябваше "служебно" да възобнови всички прекратени по давност дела за престъпленията на комунистическия режим, така и не се впусна да го прави – заради очевадното безумие на едно такова упражнение. Вместо това главният прокурор Сотир Цацаров оспори "премахването" на давността пред Конституционния съд. И второ, защото КС обяви противоконституционността на това изменение в НК.
Сега, две години по-късно, отново говорим за отпадане на давност за определена група престъпления – тези, свързани с приватизацията. Но този път очевидно, "за по-сигурно", се предлага давността за тях да бъде "отменена" на основание на конституцията. Идеята поддържат както от ГЕРБ, така и от ДПС.
Предвижда се да бъде добавена нова ал.8 към чл. 31 от КРБ, в която да е записано: "Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказания за тежки престъпления, извършвани при и по повод на приватизацията в периода 1992-2017 година."
Защо само в този период? Защото според шефа на правната комисия в парламента Данаил Кирилов тогава са били извършени огромната част от сделките за приватизация на държавите и общински активи. Само че приватизацията е процес, който продължава и в момента – във всяка община, във всяка област и в държавата. И отпадането на давността за извършителите само на една част от тези сделки автоматично поставя въпроса дали не се създава неравенство в правата на гражданите, което е забранено от същата тази конституция.
Още по-голямо съмнение в чистите помисли за тази промяна буди фактът, че те се мотивират не с факти за незаконосъобразност на конкретни приватизационни сделки, за разследването на които давността е попречила, а с изказвания, че част от тях били "съмнителни" или "подозрителни". Само че те са били такива в продължение на десетилетия – и по времето, в което давността не е била никаква пречка да бъдат проверени. От същата тази прокуратура, на която се разчита да го направи сега.
На всичко отгоре промените предвиждат "възобновяване" на възможността за наказателно преследване при вече изтекла давност, което е недопустимо. Това КС го каза в прав текст в споменатото решение по повод престъпленията на комунистическия режим: "Конституционният съд приема твърдяното в искането, че с изтичане на давностния срок за наказателноотговорното лице възниква правото да не бъде наказателно преследвано за извършеното от него престъпление или да не изтърпява наложеното му наказание. То е носител на това право като субект на възникналото ново правоотношение между държавата и дееца, породено от изтичането на срока на наказателната давност. Съдът приема, че като предвижда вече прекратените поради изтекла давност дела да бъдат възобновени по силата на закона, оспорената норма нарушава доверието в стабилността на законовата уредба и с това – във върховенството на правото…"
И като за капак: огромната част от сделките са направени с разрешение на колективни органи, което априори изключва възможността за търсене на наказателна отговорност от когото и да било. А и дава ли си сметка някой от депутатите юристи, които отдавна са забравили миризмата на папките в съдебните архиви, как ще се събират доказателства за сделка, извършена преди 20 или 30 години? Какви "нови" показания могат да дадат разпитваните свидетели, колко от тях въобще ще са живи?
Въпреки очевадното безсмислие на исканата промяна в конституцията тя най-вероятно ще бъде приета. От ДПС вече предложиха да събират подписи в подкрепа на идеята, а от ГЕРБ обявиха, че ще търсят "широка подкрепа" , защото за промяна в основния закон се иска квалифицирано мнозинство – нужни са им гласовете на минимум 160 депутати. И е много вероятно да ги получат, защото всички са наясно, че освен пушилка от тази конституционна промяна нищо конкретно няма да произлезе и тя никого няма да застраши.
Що се отнася до възможността впоследствие да се стигне до разваляне на самите приватизационни сделки – дотам надали ще се стигне. И "погубените" милиарди от иначе наистина безобразно извършените приватизационни далавери няма да се върнат в хазната и няма да послужат за вдигане на пенсиите. Най-малкото защото тогава Борисов би нагазил в такава мътна вода, която буквално може да го отнесе от властта. А той не е глупак, за да си рита сам столчето си в правителството.
Много любопитно е обаче дали и този път Цацаров ще сезира Конституционния съд. Или сега ще си затрае. А от неговото поведение в случая ще могат да се направят много изводи за същинската цел на тази конституционна промяна.
