Близо 150 млн. лв. са раздадени на правилните общини от кабинета "Борисов-3" с министерски постановления от 9 юни до днес. Това са пари, които не са планирани предварително и не са гласувани от парламента. Но там не фигурират крайно необходимите и неотложни средства, отпуснати за борба с бедствията.
Парадоксално е, но в Закона за държавния бюджет за 2017 г. сумата на целевата субсидия за капиталови разходи на всички общини е сходна по размер – 154 млн. лева. Горе-долу толкова, колкото и задкулисните харчове. Предоставените с постановления суми са според личното усмотрение на министрите и най-вече на министър-председателя.
Така че на практика имаме втори инвестиционен канал с внушителен размер, разпределян без обективни критерии, коментират кметове, които не са се облажили от щедрата правителствена ръка.
Някой се е примолил, някой нещо е обещал.
И е получил.
Или пък – държавната власт е имала интерес да се направи нещо еди-къде си, за да се изфука, да покаже грижа и отговорност. А и щедрост.
И е дала.
Вестник "БАНКЕРЪ" се добра до добре пазения списък на местните управи, поели най-много средства. Оттам се вижда, че облажилите си са 77 общини, почти една трета от всичките – 264 на брой. Лидер е община Варна с 85 млн. лв., Пловдив е със 7 млн. лева. От малките най-много са лапнали община Кирково – над 2 млн. лв., Гоце Делчев, Мадан и Разград – по над един милион, Девин – почти 1.5 млн. лева.
Сериозен политически разрез на "държавните помощи" не е правен. Прегледът на списъка обаче показва, че общините, ръководени от опозиционната ДПС, се оказват най-обгрижвани от кабинета на ГЕРБ и "Обединени патриоти". Това беше забелязано и от лидера на БСП Корнелия Нинова. Преди време тя обърна внимание, че в средата на лятото и насред политическата ваканция правителството е одобрило 36.6 млн. лв. допълнителни трансфери към общини, лъвският пай от които е за управлявани от ДПС райони. Парите са за водопроводи, пътища, спортни площадки, сгради и всякакъв вид инфраструктура. Тя изчисли, че 31 общини на движението са получили 20.8 млн. лв., 14 местни управи на ГЕРБ са били инжектирани с 10 млн. лв., а едва 1.3 млн. лв. са били насочени към два региона на социалистическата партия.
Дали парите са дадени за жизненоважна пътна мрежа, канализация, благоустройство, или са похарчени за безумни проекти като фитнес на открито в умиращо село само с пенсионери никой не се наема да каже.
Показателна е и последната инвестиция – от октомври за община Казанлък. Правителството е пратило там 650 хил. лева. Скандалното е, че немалка част от парите са за засаждане на цветя в парка на село Шипка. Нещо безспорно важно с оглед на предстоящите снеговалежи.
Големият проблем е, че плащанията не подлежат на контрол.
Националното сдружение на общините в Република България настоя за принципно разпределяне на допълнителните пари за общини, които гласува правителството. "Това е публичен ресурс и в нашата централизирана държава е централно събран, не е оставен по места, затова нашето настояване е тези средства да вървят по някаква ясна, прозрачна и разбираема система, как и на кого допълнително се разпределят", заяви Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините.
Потърсихме за коментар и финансиста Любомир Дацов, известен бюджетар.
"Това е само дребен пример за липсата на системен подход. В края на краищата винаги в една държава има нещо, което не може да бъде предвидено. Затова в бюджета трябва да са планирани такива средства", обясни Дацов. – Лошо е, когато от изключение това се превръща в практика и в начина на работа. Превръща се в начин на влияние, и то не само политическо – в конкретния случай върху общините, включително и купуване на кметове, които не са от собствената ти партия."
Паради тази причина ние може би сме единственото изключение навсякъде по света в Закона за устройството на държавния бюджет – в нашия случай в Закона за публичните финанси – винаги има една глава, която се нарича "Капиталово бюджетиране". В нея се уреждат структурата, начинът на работа, начинът на разпределяне на капиталовите проекти. А обикновено Министерството на финансите създава информационната система, методологията за оценка на проектите и реда, по който се прави избор и се класират "офертите". За съжаление в нашия Закон за публичните финанси такова нещо няма, категоричен е Дацов.
Такова нещо е било създадено 2007-2008 г. след двегодишна неуморна работа заедно със Световната банка. Така наречената Дирекция за европейските средства на Боряна Пенчева се е занимавала с единно интегрирано управление на инвестициите в България, а не само с управление на еврофондовете. Това е така, защото не може да има разлика между еврофондове и национални инвестиции – всичко е единна политика. Затова е било създадено единно управление.
Тази дирекция тогава е имала методологически функции, както и такива по определяне и класифициране на проектите. "Не тя решаваше, тя задаваше и следеше политиката в тази област. После дирекцията е била разбита. Една част от служителите са се преместили в Министерския съвет, други са отишли в други дирекции и е останала една много малка част от тях. Дейността обаче е продължила, защото Ани Михайлова като заместник финансов министър е била убедена, че това звено трябва да съществува.
След това целият този труд е бил унищожен от наследниците им.
Оттогава досега нещата вървят хаотично. А инвестиционните проекти трябва да се внасят в парламента заедно с бюджета, което не се прави. Трябва да е ясно даден проект в рамките на какво и защо се финансира, защо е избран този, а не онзи проект, да има резервен списък от проекти…
Преди дни Министерството на финансите публикува данните за финансовото състояние на общините, които излизат на всеки три месеца. В тези данни по традиция разхвърляните с ПМС пари за общините не се появяват. От числата обаче става ясно, че над половината общини в страната са с просрочия, а общият им размер към края на септември е почти 163 млн. лева. В сравнение със същия период на миналата година, неизплатените в срок задължения намаляват с 21 процента. Спрямо предишното тримесечие на тази обаче те се увеличават леко.
Общините, които към края на септември са в процедура по финансово оздравяване и са със заем от бюджета, се увеличават с една и вече са седем. През август 1.5 млн. лв. от държавата е получила Сунгурларе, която има просрочия за 2.1 млн. лева. Останалите кметства с подобни заеми са Велинград, Тетевен, Белене, Перник, Сливен и гр. Септември.
Данните на финансовото ведомство показват, че просрочените задължения на общините в процедура по финансово оздравяване (общо 31) са почти 92 млн. лв., или над половината от всички неплатени в срок задължения на местната власт. При 28 от кметствата делът на просрочията им спрямо годишния размер на разходите все още надвишава законовото ограничение от 5 на сто.
От справката на финансовото ведомство става ясно, че просрочените задължения са направени от 140 общини (52.8 % от общия брой). В сравнение със септември миналата година, намаление на просрочените задължения отчитат 99 кметства, като общият размер на реализираното от тях намаление е 57 млн. лева. В същото време 57 общини увеличават просрочията си в рамките на една година общо с 16.5 млн. лева. Кметствата с най-много неплатени в срок задължения спрямо общия размер на годишните им разходи са Доспат (75%), Димово (73%) Белоградчик (50%) Симитли (48%) и Неделино (47%).
