Бившият каталунски премиер Карлес Пучдемон заяви, че е възможно и друго решение освен независимостта на Каталуния и че продължава да се обявява за постигане на споразумение с Мадрид. "Аз съм склонен и винаги съм бил склонен да приема реалността на други отношения с Испания", посочи той в интервю за белгийския в. "Соар" на 13 ноември.
В отстъплението на Пучдемон има логика. Драмата около каталунската независимост още не е приключила, но все повече признаци показват, че засега тя няма да се състои – не и по начина, избран от сепаратисткия лидер. На 21 декември предстоят избори за нов законодателен орган на областта, след като Мадрид разпусна досега действащия. Проучванията на изборните нагласи засега показват превес на партиите, желаещи независимост, но дори и те да получат мнозинство, това не означава, че ще им бъде позволено отделянето от Испания. При посещението си в размирния район испанският премиер Мариано Рахой предупреди, че независимо от резултата от изборите "всеки, който победи, трябва да спазва закона" – тоест, ако някой тръгне по стъпките на Пучдемон, го чака това, което се случи на него.
Но докато Пучдемон очаква Белгия да реши дали да го екстрадира в Испания, а част от бившите му министри са в затвора, за Мадрид трябва да е станало ясно, че играта на "избори – независимост – забрана – затвор" не може да продължи вечно. И че е необходимо да бъдат приети такива промени, които да направят съвместното съществуване на Каталуния и останалата част от Испания поносимо и за двете страни. Все повече наблюдатели обаче смятат, че това няма как да бъде постигнато без конституционна промяна.
Сегашният основен закон е приет през 1978-а и функционира добре в продължение на близо 40 години, докато Испания не бе изправена пред сериозни изпитания – икономическа криза, корупционни скандали и накрая – сепаратизъм. Оказа се, че той разрешава регионалната автономия, но при опит за отделяне от Испания предвижда радикална мярка като отмяна на самоуправлението, разпускане на законодателното събрание и правителството и дори арест за министрите. Същевременно не са предвидени никакви междинни мерки, които да дават възможност на местните жители да се самоопределят, гарантирайки при това стабилността на държавата.
Конкретният случай в Каталуния е, че независимостта е подкрепяна от около 50 на сто от населението – достатъчно, за да може да бъде обявено отделянето от Испания, но не и за да има такова решение достатъчна легитимност, при положение че както огромното мнозинство от испанците, така и близо половината от местното население са враждебно настроени към отцепването.
Решението, което предлага политологът Игнази Рибо, е и сепаратистите, и поддръжниците на единството да направят отстъпки. На първо място трябва да бъде признато правото на самоопределение на каталунците и да бъде включено в конституцията, така че те да се чувстват интегрирани и равноправни граждани на Испания.
На второ място е необходимо да им се даде възможност да се отделят в собствена държава, но не и това да става автоматично, защото така ще се нарушат правата на тези, които не желаят независимостта. Рибо дава пример със законите, приети в Канада във връзка със стремежите за независимост на Квебек, които не позволяват отделянето на провинцията с просто мнозинство. Така например може да се въведе изискване един евентуален референдум за независимост да бъде одобрен с две трети от гласовете или подкрепилите го да представляват мнозинство не от гласувалите, а от жителите на областта, имащи право на глас. По този начин ще са гарантирани както правото на самоопределение, така и принципът на териториалната цялост.
