В дните след като Министерството на финансите оповести параметрите на бюджета за следващата година ,въпpocът дaли ведомството си е свършило работата както трябва отново е нa днeвeн peд.
Институтът по пазарна икономика (ИПИ) предлага оптимизация в няколко ключови пунктове. Сред предложенията са: премахване на "неефективните" данъци и свиване на разходите в администрацията, отпускане на средства на принципа "пари срещу реформи" и отстраняване на квази буферите (капиталовите разходи, които традиционно са по-ниски от планираните, а в края на годината се преразпределят за заплати, за социални и за други текущи разходи).
"През първите няколко години, откакто ИПИ прави алтернативен бюджет, предложенията бяха за по-ниски данъци и това беше постигнато, показва равносметката", сочи анализът на изпълнителният директор на Института Светла Костадинова.
Според алтернативния бюджет приходите в държавната хазна през 2018 г. могат да бъдат 36.914 млрд. лв. или 35% от БВП, при заложени в проектобюджета на Министерството на финансите приходи от 38.223 млрд. лв., което е 36.2% от БВП. Според ИПИ разходите в държавния бюджет през следващата година трябва да са 35.754 млрд лв. или 33.9% от БВП. Докато ресорното ведомство предлага в своя проектобюджет разходи с близо 3.6 млрд. лв. повече – общо 39.323 млрд. лева. ИПИ предлага и бюджетен излишък от 1.1% от БВП, при заложен в реалният проектобюджет – дефицит от 1% от БВП.
"Очакванията за растеж на брутния вътрешен продукт се повишиха от 2.5% до около 4%", каза главният икономист на ИПИ Десислава Николова. Тя обясни, че до октомври има излишък от 2.4 млрд. лв. в консолидирания бюджет, които се дължат на по-доброто събиране на данъците и по-малко капиталови разходи.
"На фона на високия растеж се придържаме към дефицитната политика. До 2008 г. високият ръст на икономиката вървеше заедно с бюджетни излишъци, а след 2009-а държавният бюджет е с дефицит. От икономическа гледна точка няма обяснение за тази политика на бюджетен дефицит, която ще продължи и през следващите поне две години“, подчерта Николова. Тя обясни, че в момента е на лице гoлямo cпecтявaнe нa ĸaпитaлoви paзxoди зapaди бaвния cтapт нa eвpoпeйcĸи пpoeĸти. Освен това ĸaпитaлoвитe paзxoди в ĸpaя нa гoдинaтa ca cилнo нaдцeнeни и Николова прогнозира, че програмата за капиталовите разходи за догодина няма да се изпълни.
От Института смятат, че е добра идея да се премахнат някои от по-малките данъци, например тези върху дивидентите, лихвите и застрахователните премии. Налага се и да се свият приходите от такси. Икономистите залагат и намаляване на приходите от концесии, които според тях са надценени заради очакваното отдаване на летище София.
В алтернативния бюджет се предлага и замразяване на увеличението на пенсионните осигуровки – с 1% от 2018 г., а също и на минималната работна заплата на 460 лв. (при планирано увеличение с близо 11% до 510 лв. от Нова година ). Икономистите предлагат и отпадане на възможността за прехвърляне на лични пенсионни средства към Националния осигурителен институт. Сред предложенията е и разбиване на монопола на Здравната каса и прехвърляне на 2 процентни пункта от здравните осигуровки към частните фондове.
Според икономистите ефектите от този алтернативен бюджет ще се изразят в създаване на буфери срещу бъдещи кризи, ограничаване на популизъма и на безконтролно харчене, подобряване на средата за инвестиции и провеждане на дълго отлаганите реформи.
