Зле обмислен и още по-зле направен ход – това е оценката, която мнозинството от членовете на съдийската колегия във Висшия съдебен съвет даде на идеята от Върховния касационен съд да бъдат съкратени четири "ненужни" съдийски бройки. Това предложение на председателя на ВКС Лозан Панов всъщност изправи като стена срещу него не само всички членове на ВКС, които бяха съдии в този съд, преди да влязат в съвета, но и колегите им, дошли от другите съдилища.
Какво всъщност се случи във вторник (21 ноември) във ВСС? Лозан Панов поиска съкращаването на четири съдийски щата: една бройка в наказателното отделение на ВКС, една – в Търговското отделение, и две – в Гражданското. С основния мотив, че натоварването на съдиите намалява заедно с намаляването на населението в държавата, делата стават все по-малко и това позволява бройките да бъдат съкратени. А така ще се спестят средства, които могат да бъдат вложени за заплати на съдии в по-натоварени съдилища. Освен това 200 върховни магистрати, колкото са съдиите от ВКС и ВАС, са твърде много за държава като България, обясни идеята си Панов.
Предложението на пръв поглед изглеждаше разумно и прагматично. Но моментът за внасянето му се оказа твърде зле подбран. Само преди седмици депутатите прекроиха Гражданскопроцесуалния кодекс и разшириха чувствително достъпа до касационно обжалване, а това означава, че постъплението от дела към ВКС може рязко да се увеличи. Прекроен бе НПК, а предстоят множество промени и в Наказателния кодекс. Практиката досега показва, че винаги след такива промени нуждата от тълкувателната дейност на ВКС също се увеличава драстично. Като прибавим и огромната маса от сложни търговски спорове, породени от фалита на КТБ, които – това е ясно за всички – ще се решават в крайна сметка от ВКС. Затова и мнозинството във ВСС прие, че рязането на щатове точно в този момент е нелогично и прибързано.
Освен това в хода на дебата се оказа, че искането за съкращения във ВКС е било и зле подготвено. Към него липсват становища от съдиите и председателите на отделните колегии. Обяснението на Панов беше, че това е непопулярна управленска мярка, за която не може да се очаква положително становище. Нямаше обаче и отговор на тезата, че в цял свят натоварването на съдиите от върховните инстанции е в пъти по-ниско от това в "долните" съдилища. Просто защото върховните съдии имат и други задължения освен правораздаването по конкретни казуси – основното е да тълкуват закона и да уеднаквяват съдебната практика.
Това са само част от аргументите, с които в крайна сметка искането за съкращения във ВКС получи отпор. Първо, в Комисията по атестирането и конкурсите (КАК), която подкрепи единствено намалението на числеността в Търговската колегия на ВКС. Само че Панов загуби дори и тази подкрепа заради репликата си, че смята това решение на КАК за "безпринципно". С нея той предизвика гнева на председателя на КАК Красимир Шекерджиев: "Мотивите ни не са безпринципни. Напротив, свързани са с актуалната ситуация във ВКС. Да се броят дела във ВКС като единствен критерий за натовареност е подход, който няма да приема. От няколко години дейността на колегите по даване на становища, участието в комисии и работни групи, подготвяне на становища до Конституционния съд, участие в законодателния процес е увеличено в пъти. Тази година е поставен рекорд по брой тълкувателни решения. А и най-малко удачно ще бъде да променяме и съдебната карта, променяйки числеността на ВКС. Ще гласувам определено "против" вашето предложение не защото съм против реформата, а защото реформа, правена с тези аргументи, не е реформа!", заяви Шекерджиев.
Накрая почти целият състав (без един) на съдийската колегия на ВСС се обяви против предложението на Панов. И отказа да подкрепи съкращаването на всичките четири съдийски бройки във ВКС. С което екшънът приключи – поне засега.
В тази ситуация дали ВСС е бламирал Панов, или той сам се е издънил всъщност е най-маловажният въпрос. Защото случилото се във вторник се превърна в нагледна илюстрация за основната причина, заради която у нас толкова години само си говорим за истинска съдебна реформа. Просто тези, на които се разчита да свършат тази работа, очевидно нямат никаква представа как да го направят. А докато това е така, ще продължат да страдат както работещите в системата, така и редовите граждани и техните интереси – заради все по-скъпото, но все по-спорно откъм качество правосъдие.
