Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД "Юг Маркет фонд мениджмънт" АД
Търговията с български акции през последната седмица остана сравнително спокойна. Всъщност подобно определение чувствително надценява атрактивността на БФБ напоследък, но нека бъдем позитивни. Чашата е наполовина пълна, поне засега. Но не се знае как ще изглежда тя след 2 януари 2018 година.
Какво ще се случи в първия работен ден на новата година е въпрос, който в момента едва ли вълнува обикновените инвеститори у нас, а може би и в цяла Европа. Макар че трябва. Като изключим досадните декларации и споразумения, които брокерите ще изискат от своите клиенти, почти нищо няма да подсказва на страничния наблюдател колко сериозни промени ще настъпят на финансовите пазари от следващата година. Вероятно някои от хората, които ги следят, вече са забелязали активността, която цари сред публичните дружества у нас във връзка с издаването на т.нар. LEI код, без който акциите на съответната компания няма да могат да се търгуват изобщо. Но малцина са тези, които знаят, че от следващата година такъв код трябва да имат и всички юридически лица, търгуващи с финансови инструменти. Още по-малко са тези, които знаят, че физическите лица също ще имат уникални идентификационни кодове, въпреки че генерирането им ще стане автоматично и без тяхно знание. Списъци с това кое е лицето, което стои зад даден LEI код или персонален идентификатор, ще бъдат предоставени на борсовия оператор, където посредниците сключват сделки – в нашия случай това е "БФБ-София". Целта е от началото на следващата година информацията за всяка една сделка с финансови инструменти да съдържат данни и за това кои са лицата, взели участие в нейното осъществяване, а именно: лицето, взело решението (включително и компютърен алгоритъм); лицето, подало нареждането; лицето, приело нареждането; лицето, за чиято сметка се извършва сделката, дали нарежданото е създало ликвидност (остава поне за кратко неизпълнено), или отнема ликвидност (изпълнява се веднага) и т.н. И цялата тази информация се съхранява и обработва от европейския финансов регулатор, борсовия оператор и националните финансови регулатори… Добре дошли в света, създаден от втората версия на Директивата за пазарите на финансови инструменти – MIFID II.
Гореописаното е само една от промените, с които ще трябва да свикнем. Да се опишат всички (а нови изникват с всяко прочитане на директивата и на купчината регламенти, към които препраща тя) е на практика невъзможно. И в това се състои най-големият проблем. Обемът и обхватът на промените са толкова несъразмерни с поставените цели, че пред MIFID II бледнее дори онова недоразумение от първите години след кризата, което уж се бореше с причините, довели много банки почти до фалит (извънборсовите деривативи).Но вместо това направи тежък живота на всички по-малки пазарни участници, почти без да засегне големите. Същото ще се случи и сега, убеден съм в това. Бюрократичната машина в Брюксел все повече затяга онази част от регулациите, които не носят нетна полза за инвеститорите, които уж ги защитават, а всъщност дават поредното предимство на големите играчи. И тук дори не става дума за България, която е толкова малка, че дори големите ни играчи са на дъното на хранителната верига в по-широк план. Става дума за Европа като цяло. Доказателства за това вече има навсякъде. Дори в "богатата" Англия вече има дузина случаи на компании, управляващи активи за по няколкостотин милиона паунда, които обединяват усилия и най-вече разходи, за да приведат дейността си в съответствие с изискванията на директивата.
Е, Брюксел успя и този път да нарани Европа, вместо да измисли начин как да направи финансовите пазари по-прозрачни, по- ефективни и по-нормални (като забрани на ЕЦБ на надува балони например), или да защити хората от корпорации, търгуващи с данни за техния личен живот (зад маската на социални мрежи и други технологични решения), или да премахне безплатния обяд на компании, генериращи продажби за стотици милиарди на територията на съюза, но плащащи стотинки под формата на данъци. Както добре знаем, далеч по-лесно е да биеш слабите, защото не могат да ти отвърнат.
Това обаче рано или късно ще свърши. И то зле. Колкото повече стискат юмрука си, толкова повече "пясък" ще изпускат от него. Някой ден – може би скоро, BREXIT няма да е само прецедент, а популярността на Bitcoin или която и да е друга децентрализирана валута вече няма да ни учудва. Хората в Европа искат да живеят по-добре, но не и за сметка на личната си свобода, отнета от бюрократи в полза на онези, които (отново) са твърде големи, за да бъдат закачани.
