Едно проучване през 2008-а установява, че дори едносекундно закъснение в отварянето на някой интернет-сайт или линк спрямо други страници или линкове може да доведе до "11% по-малко изгледи на страници, 16% намаляване на удовлетвореността на клиентите и 7% загуба на реализации". Така се роди терминът "мрежова неутралност" (Network neutrality). Той засяга работата на интернет доставчиците и повелява, че интернет скоростта към определени уебсайтове не бива да се манипулира. Освен това доставчиците нямат право да я ограничават или да блокират сайтове или услуги в киберпростраството. По този начин не се дава неконкуретнтно предимство на трафика на едни уебсайтове за сметка на други.
Първата държава, приела закон за "неутралността на интернет", е Чили. Последвана е от Холандия, Словения, Сингапур и редица други. Това изискване е формулирано като задължително и в чл. 3 от Регламент 2015/2120 на ЕС, който определя основната рамка за гарантиране на неутралността на мрежата в страните членки. Но сега това правило и това човешко право (основно според някои прависти) е напът да бъде бламирано. И на негово място да се въведе ново – плащаш си за по-висока скорост или приоритет и твоите интернет страници се отварят първи и далеч по-бързо от другите.
Дали сегашната интернет неутралност ще се запази, или ще отиде в миналото, ще се реши тези дни в САЩ. На свое заседание на 14 декември тамошната Федерална комисия по съобщенията планира да отмени регламентите, приети от правителството на президента Барак Обама, които гарантираха, че всички интернет страници, големи и малки, се третират еднакво от интернет доставчиците.
Правилата за неутралност на мрежата в Съединените щати забраняват на доставчиците на интернет услуги да предоставят по-бързи услуги на компании, които се съгласяват да плащат повече, от други фирми и клиенти. Но вместо магистрала, по която движението е свободно, сега се предвижда да има път с много ленти за различни скорости срещу заплащане. Ако не сте паралия, ще се влачите в полосата за интернет-каруци, ако си платите – в тази за интерентголфове или беемвета, а ако много щедро се бръкнете в джоба – в пистата за Ферарита и Ламбордгинита.
Проблемът не засяга само САЩ, а целия свят. Отпадне ли неутралността там, неизбежно заради свързаността и глобалния характер на мрежата, това ще засегне всички държави, включително и България, и ще се пренесе като практика и при тях. Притесненията на защитниците на сегашната неутралност са, че пренебрегването на мрежовата неутралност ще позволи на големите телекоми да се споразумяват с другите компании и срещу заплащане да отварят т.нар. скоростна линия само за тях. Така ще се създаде нелоялна конкуренция в интернет пространството.
Да си представим например, че Google са създали и пуснали онлайн телевизия, като са си платили най-щедро на доставчиците на Интернет за най-високоскоростна връзка. Резултатът е, че ще пометат пазара, смачквайки всички свои конкуренти заради бавната им скорост. Същото важи и за търсачките – която плати най-много за скорост, тя ще бъде монополист, а не онази, която представя най-доброто качество на търсенето. Важи и за интернет страниците на фирмите. И за електроната поща. И за всичко…
"Това би било радикално отклонение от предишните политики на последните правителства – и на републиканците на Буш, и на демократите на Обама – твърди Джуджи Соу, бивш съветник на Том Уилър, председател на Федералната комисия по съобщенията от ерата на Обама. – Промяната ще остави потребителите и конкуренцията напълно незащитени."
Много потребители на интернет по целия свят започнаха да се опасяват, че без тези правила доставчиците на връзките ще започнат да събират такси от някои уебсайтове, търсачки, бази данни, които впоследствие ще бъдат прехвърлени като заплащане на онези, които ги ползват. Освен това се чуха критики, че големите компании ще спечелят непочтено предимство пред стартиращия бизнес и малките фирми, които няма да могат да си позволят цената на тази услуга. Местните власти в Калифорния вече заявиха, че ако в САЩ отпадне федералната регулация на неутралността, те ще въведат своя щатска. Някои конгресмени в анонс пък отбелязаха, че ще оспорят такова евентуално решение на Комисията по съобщенията. "Интернет е жизненоважна част от живота на XXI век и критичен двигател на съвременната икономика", изтъкна един от тях – Ангъс Кинг, в специална декларация. По думите му "предложеното за отменяне на неутралността на мрежата заплашва тази придобивка, като поставя скоростта и наличността на информация като обект за продажба на най-богатите."
МОТИВИТЕ
Доставчиците на Интернет отбелязват от своя страна, че сегашните правила са прекалено строги и вредят на бизнеса. Основният аргумент на мастодонти като Comcast, AT & T и Verizon е, че въпросните правила пречели да се инвестира в подобряването на интернет инфраструктурата, понеже вложените средства бавно се възвръщали. За да притъпят обществената реакция, редица от тях обещаха да не блокират или забавят съдържанието, което не им харесва.
Председателят на Федералната комисия Аджит Пай се кълне, че неговият план елиминира ненужното регулиране, като опазва свободата в мрежата. Компаниите доставчици също се кълнат, че практически нищо няма да се промени. Comcast посочи, че няма да блокира, да дросерира (ограничава скорост) или да дискриминира законното съдържание. AT & T съобщи,”че всички големи доставчици на интернет услуги са публично ангажирани с опазването на открит интернет". А Verizon декларира, че "потребителите трябва да могат да получат достъп до интернет, когато, където и както те избират и това ще бъде запазено”. Да, но практиката показва, че в по-ранни години много доставчици на интернет услуги са използвали мрежите си за неутрализиране на своите съперници. Например Associated Press открива през 2007-а, че Comcast блокира споделянето на нейни файлове.
Федерацията за информационни технологии и иновации – think tank, финансирана от интернет гиганти като Гугъл, Фейсбук и др., споделя "успокоителните" тези. Нейният анализатор Дъг Брак смята, че "има малка вероятност дружествата за широколентов достъп да се занимават с манипулации, като се има предвид колко непопулярни са вече сред обществеността". Подобна позиция не е за учудване, понеже евентуална промяна срещу неутралността ще гарантира на големите играчи запазване за дълго време на практически монополните им позиции на този толкова динамичен пазар.
От друга страна, концерни като иБей, Amazon, IAC / InterActiveCorp , Microsoft са защитници на сегашната практика.
СКАНДАЛЪТ С МАНИПУЛАЦИИТЕ
Планът и предложенията на председателя на Федералната комисия по съобщенията бяха поставени на обществено обсъждане на сайта на държавния орган. И светкавично бяха политизирани. Като едно от достойнствата им беше изтъкнато съображението, че така по-лесно ще бъдат филтрирани фалшивите новини и информация, както и "недемократичното съдържание в мрежата". Много бързо обаче се забеляза, че сред милионите получени коментари има немалко спам, произведен от интернет ботове (автоматизирани системи за текстови съобщения). Голяма част от становищата, които оспорваха досегашната неутралност на мрежата, започнаха да се появяват на публичния форум на комисията с един и същ текст. Не е необичайно коментиращите да използват еднотипни формуляри, предоставени от разни обществени или лобистки групи. Но редица от писалите в сайта се оплакаха, че не се пращали такива коментари.
Подозренията веднага се насочиха към доставчиците на интернет, които имат възможностите да разиграят такава "операция". Сензацията тръгна да се разгаря с мащаби, които скоро може да достигнат мащабите на скандала с руската интернет намеса в американските избори. Главният прокурор на Ню Йорк Ерик Шнайдерман започна свое разследване на измамата, след като установи, че са ползвани имена и данни на десетки хиляди граждани на града. Само че федералната комисия по съобщенията се въздържа от съдействие и подкрепа и отказа да осигури достъп до първичната документация и електронните записи.
Във връзка с този скандал Шнайдерман публикува открито писмо. В него се казва, че процесът на публичното обсъждане на промените, който се изисква от закона, е "компрометиран от измамно използване на идентичността на американците".
Освен това се установи, че около 50 000 жалби на потребители са изчезнали от документацията на комисията. В отговор тя оспори други коментари като създадени от ботове срещу нейната позиция. Посочи и един електронен адрес в Русия, от който са пристигнали 400 000 отзива за промените. Така възникналият проблем продължи да се политизира – вече и на международна сцена и тепърва ще се превръща в огромен скандал.
Двама сенатори – демократът Брайън Шац и републиканецът Франк Палъун младши, настояха за специално разследване на Конгреса. Освен това Шац оспори набелязваните промени: "Ако бъде приет, планът на Федералната комисия по съобщенията ще промени начина, по който всеки американец получава информация, гледа филми, слуша музика, прави бизнес и разговаря със своето семейство. Чрез отмяната на основните защитни мерки за неутралност на мрежата комисията предава на доставчиците пълен контрол над интернет, оставяйки американския народ с по-малко възможности за избор и по-малко достъп."
А и не само американския поради глобалния характер на мрежата.
