Парламентът прие окончателно промените в Закона за кредитните институции. При обсъждането му на второ четене пленарната зала остана безмълвна. Председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова старателно изчиташе дума по дума предложените изменения, а депутатите чинно вдигаха ръка "за", "против" или "въздържал се" според това от коя парламентарна група са и какъв текст се гласува в момента. Нямаше изказвания, нямаше дебати, нямаше питания. За съжаление истинската причина за тази пасивност е, че едва ли и десетина депутати разбраха за какво всъщност става дума в приетите промени.
Моментът беше ключов, защото те третираха един много важен въпрос за поддържането на банковата и финансовата стабилност – създаването на условия за налагане на регулативни ограничения върху отпускането на вътрешни кредити и на кредитите за свързани лица – регулациите са много по-строги от сегашните. Това трябваше да се постигне чрез разширяването на обхвата на понятията "вътрешни кредити" и "свързани лица", а нормативът да се разпростре не само в регулацията на капиталовата и роднинската обвързаност, но и върху бизнес свързаността. Точно това впрочем са изискванията на Базелския комитет за банков надзор, такива са и препоръките на Европейския банков орган.
Втората мярка за увеличаване на регулаторния контрол бе към даване на по-широки правомощия на БНБ да решава кои кредити да третира като вътрешни и като такива между свързани лица . Това трябваше да стане чрез предоставяне на правомощия на БНБ да изработи специална наредба по този въпрос, в която да бъдат уточнени всички детайли.
Мълчанието на депутатите в залата по тази тема на пръв поглед може да е изненадващо, като се има предвид, че през 2014-а парламентът гърмеше от обвинения на политици, че БНБ не си е свършила работа по установяване на кредитите за свързани лица, отпуснати от Корпоративна банка. А пък представителите на Централната банка обясняваха, че са изпълнили ангажиментите си съгласно предоставените им правомощия. Проблемът бе, че и тогава, и през времето до сегашното гласуване на промените в Закона за кредитните институции безспорното установяване на свързаност при кредитирането бе ограничено само до капиталовите и роднинските взаимоотношения. Но истинските проблеми според експертите се проявяват при бизнес обвързаността между кредитополучателите. И предложенията на БНБ за промени в Закона за кредитните институции целяха да се преодолее точно този недъг, който бе подчертан в доклада на МВФ и на Световната банка по програмата FSAP за оценка на финансовата ни система, както и в доклада на Европейската комисия от 2016-а. Но не се получи. А не се получи заради съпротивата на депутатите. А повечето от тях са същите, които през 2014-а и 2015-а обвиняваха БНБ, че е проспала проблема с вътрешните кредити в Корпоративна банка.
Всъщност и в сегашния случай истинският дебат по тази тема се проведе не в пленарната зала, а по време на заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, където промените бяха обсъждани на второ четене. Но там дебатът се водеше между подуправителя на БНБ, отговарящ за банковия надзор, Димитър Костов, и депутата от ДПС Йордан Цонев. Двамата въртяха "шпагите" виртуозно – с професионални аргументи, а останалите членове на комисията, с изключение на председателя й Менда Стоянова, наблюдаваха случващото се с празни погледи и отегчени лица, явно неразбирайки за какво всъщност става дума. Но гласуваха, без да знаят какво точно.
А спорът се водеше по следната тема: Димитър Костов настояваше да се впишат текстове, които да третират и вътрешните кредити по възможно най-строгите международни регулаторни принципи, включително и под този контрол да бъде поставена и бизнес свързаността на кредитополучателите. Костов подчерта, че в момента вътрешните кредити са поставени под много по-строг режим от големите кредити. Но се налага да се въведат още по-големи изисквания и към вътрешните.
Проблемът опира най-общо до това, че при изчисляването на големите кредити се взема нетната им стойност – това е размерът на кредита минус даденото по него обезпечение. Това значително намалява размера на сумата на даден заем, когато се оценява дали той е голям, или не, съобразно капитала на банката. Докато при изчислението на вътрешните кредити се взема брутната стойност – общият размер на заема, без той да бъде намаляван с размера на предоставеното обезпечение. Този режим, наложен от Европейския банков орган, значително ограничава възможността на банката да предоставя финансиране на свързани лица. Предложението на Костов бе този по-строг режим да бъде разширен и върху лицата, които са свързани по линия на бизнес взаимоотношенията помежду им.
Йордан Цонев не само че се противопостави на това искане, но и настоя режимът за предоставяне на вътрешни кредити да бъде облекчен, като върху тях се разпрострат по-либералните изисквания за големите кредити. Разбира се, Цонев демонстрира висш пилотаж, като не направи това предложение директно, а го прикри, лансирайки идеята БНБ да приложи за вътрешните кредити изискванията на чл.4 от Регламент 575 на Европейския съюз. Подуправителят на БНБ обаче веднага го контрира: "Ако направите това, вие ще поставите при по облекчени условия вътрешните кредити и на практика ще стимулирате банките да ги отпускат", директно обясни Димитър Костов. Но като че ли само Йордан Цонев и Менда Стоянова го разбраха за какво говори. В крайна сметка двубоят между подуправителя и депутата от ДПС завърши почти наравно. Равният резултат в този случай обаче означава, че Народното събрание лиши Централната банка от механизъм да осъществява по- всеобхватен и строг надзор върху дейността на кредитните институции. Така рискът от повторение на казуса с Корпоративна банка не бе премахнат. И ако това отново се случи, трябва отсега да е ясно, че вината за това ще е на законодателния орган.
