ОТ ДИСКУСИЯТА НА "СТАНДАРТ": Правят карта на професиите
5.12.2017 Стандарт
Карта на професиите подготвят няколко държавни институции – Министерство на икономиката, Агенцията по труда, Агенцията за чуждестранните инвестиции, стана ясно от днешната дискусия "ДА! На българските региони – инвестиционна дестинация Стара Загора", организирана в града от в. "Стандарт", в партньорство с общината и бизнеса.
На картата ще бъдат нанесени локализацията на бизнеса по икономически дейности. Взета е базата данни от търговския регистър, всички компании, регистрирани, съответно с кодовете на икономическа дейност.
Целта е в голяма степен да следваме това, което е като иновационна стратегия за интелигентна специализация, смята шефът на Агенцията за чуждестранните инвестиции Стамен Янев. На картата са посочени 4 приоритетни области, в които и програмите функционират в тази област да има повече иновации и ние съответно търсим повече инвеститори в тези области. Ако ги припомниме, това са четирите области – мехатроника, ИКТ (Информационни и комуникационни технологии), биотехнологии, нанотехнологии, всичко, свързано със здравето на човека, креативни и рекреативни индустрии. Тези са приоритетните четири области.
Върху тази карта ще бъдат разположени съществуващите професионални гимназии, а след това ще бъде направен анализ от какви кадри имат нужда бизнесите в тези райони и да насърчи повече обучението на определени кадри.
Картата ще даде възможност на Министерството на образованието заедно с бизнеса да влияят върху учебните програми.
Работодателите ще ползват картата, за да инвестира в определени хора, смятат експертите.
"Нужна ни е схема, насочена към специалните нужди на всеки един работодател в различните производства, IT компаниите да могат да обучат персонала си, да привлекат неактивни и безработни лица към тази индустрия,. Така до до 1-2 години един бивш учител по биология, ще може да работи като програмисти, учител по биология да бъде обучен да работи като програмист", смята зам.-министърът на труда и социалните грижи Зорница Русинова.
Според нея една от най-успешните инициативи е младежи да стажуват в предприятията. "6 месеца плащат минимална работна заплата, както и транспортните разходи през първия месец,
Крайната цел на картата на професиите е да се създаде по-добра система за прогнозиране на нуждата от работни места.
ОЩЕ ЗА ДИСКУСИЯТА – В УТРЕШНИЯ БРОЙ НА "СТАНДАРТ".
…………..
Индустриална зона „Загоре”: Разширяване на бизнеса и привличане на инвеститори
4 декември 2017 12:06
Автор: Дарик Стара Загора община Стара Загора
Да се разшири развитието на бизнеса в Стара Загора чрез привличането на нови инвеститори, е основната цел на индустриална зона „Загоре” в Стара Загора. Към реализирането на идеята общината и местния бизнес заявиха готовност преди няколко месеца, а на отминалата сесия бе гласувано и създаването на дружество за управление на зоната. Това припомни кметът Живко Тодоров по време на дискусия от Националната кампания на вестник „Стандарт” и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България „Да! На българската икономика”.
„При изграждането на нашата индустриална зона ще бъде използван опита на пловдивската. Предложихме около 110 декара общински терени на бившето Опитно поле, а на сесия беше решено тя да бъде включена в дружеството. Държавата ще участва с парична вноска, която да съответства на апортната вноска на общината за изграждането на инфраструктура. Целта на бъдещото дружество е да се осигурят нови работни места, да се привлекат инвеститори, а чрез потенциала на Стара Загора и околните градове, да се даде едно ново икономическо развитие на региона”, посочи кметът Тодоров.
По думите му, постигането на крайната цел, а именно привличане на нови инвеститори, ще стане възможно само чрез единните действия на държава, община и бизнес. „Това е съвсем реално, защото градът ни има потенциал и кадри. Ние ще търсим инвеститори с висока добавена стойност на производството, с по-високи заплати и с квалифицирана работна ръка. Това е профилът, който Стара Загора може да предложи и който считаме, че ще е полезен за региона. Ето защо, следващата ни цел ще бъде създаване на професионално подготвени млади хора, които да участват в развитието на бизнеса и на индустриалната зона” допълни старозагорският кмет.
Регион Стара Загора е с голям потенциал по отношение на инфраструктура и кадри, потвърди зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. „Виждам, че има воля в Старозагорския Общински съвет и в администрацията бързо да се вземат съответните инфраструктурни решения и затова Министерството на икономиката ще бъде на разположение за подкрепа на проекта и за неговото разширяване на следващ етап”. Борисов коментира, че предстои да се избере и най-добрата концепция за развитие на терена на летище Стара Загора.
Готовност за законодателни инициативи декларираха и народните представители от Старозагорско. „Има нужда от промяна, защото през последните 10-15 години законодателството се придвижваше с малко „притворени очи”. Ние можем да поемем ангажимент и да окажем съдействие Законът за публично-частното партньорство да бъде придвижен колкото се може по-бързо”, обеща зам.-председателят на Народното събрание Емил Христов.
На дискусията в зала „П.Р.Славейков” присъства и зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, която подчерта необходимостта от развитието на дуалното образование. „Необходимо е да инвестираме и в ранното детско образование, защото липсата на добре подготвени кадри е следствие от демографската криза”, посочи тя.
……………
Четири са възможните варианти за новата индустриална зона "Загоре"
Вторник, 01 Август 2017 21:46
Това стана ясно днес по време на срещата на министъра на икономиката и бизнеса в Стара Загора Четири са възможните варианти, в които да бъде разположена новата индустриално-икономическа зона "Загоре" в Стара Загора. Това показва анализът на Industry Watch. Данните бяха оповестени днес от представителя на компанията Георги Стоев на работна среща, организирана от Клуба на работодателя в града, в която участваха министърът на икономиката Емил Караниколов, кметът Живко Тодоров, областният управител Гергана Микова, председателят на Общински съвет Стара Загора Таньо Брайков, представители на политически партии, представени в местния парламент, депутати от региона и др.
Според проучването на Industry Watch, община Стара Загора разполага с всички предпоставки да защити позициите си като регион с висока степен на развитие. Данните на компанията сочат, че около града има няколко възможни зони, които да отговорят на инвеститорския интерес: Зона Изток – в района на местността Голеш; Зона Еленино; Зона Запад – между кв. "Железник" и село Богомилово; Зона "АТЗ", която обхваща прилежащата територия на бившия Азотно-торов завод. Георги Стоев от Industry Watch подчерта, че Стара Загора има нужда от икономическа зона от ново поколение. "Смятам, че градът трябва да развива високотехнологичното производство в съчетание с машиностроенето. За да стане това възможно, е нужно осигуряването на подготвени кадри, които да задоволят интереса на инвеститорите", обясни Стоев. Анализът на Industry Watch показва още, че Стара Загора е третият по значимост град на пазара на труда у нас. От своя страна министърът на икономиката Емил Караниколов заяви, че създаването на модерна Индустриална зона в Стара Загора ще се превърне в отправна точка за привличането на качествени инвестиции в региона. Министърът изрази съгласие с направените от Industry Watch заключения, че в Стара Загора трябва да бъде развивано машиностроенето и високотехнологичното производство, тъй като по думите му, този вид индустрия е в основата на всеки икономически развит регион в Европа. Емил Караниколов подчерта още, че Министерството на икономиката прави всичко възможно, за да увеличи интереса към техническите паралелки в училище. "Затова обаче ни е нужна подкрепата както на бизнеса, така и местните власти", категоричен бе Караниколов. "Заедно можем да изградим един работещ и добър модел, който да води не до разкриване на количество работни места, а до качествени – такива, които ще бъдат атрактивни за младите специалисти", коментира кметът на Стара Загора Живко Тодоров. По думите му, в основата на всеки един икономически подем трябва да стои бизнесът. Живко Тодоров напомни, че градът трябва да се стреми към модерна икономика, в която работят висококвалифицирани кадри, като за целта младите хора трябва да бъдат мотивирани да останат в Стара Загора. Министър Караниколов обясни на участниците в срещата,че ръководеното от него ведомство се опитва да приложи европейски модели на обособяване на икономически зони, които в значителна степен се разминават с досегашната практика у нас. "Особено важно е да разберем, че ние не предоставяме голи поляни. България все още не е достигнала до това ниво сама да избира инвеститорите. Опитваме се да се борим за всеки един чуждестранен интерес за развитие на бизнес у нас. Ето защо е важно да предоставим всички необходими условия, за да бъде това възможно". Стара Загора е в топ 3 на развитите и готови за инвестиране бизнес-региони. Налични са добрите условия, които търсят инвеститорите – добри комуникации, ниски нива на данъчните ставки, обобщи изготвения анализ Георги Стоев от Industry Watch. Живко ИВАНОВ
………….
3 варианта за зона „Загоре“
Поне 10 града ще обслужва индустриална зона „Загоре“, след като бъде изградена. Само 40 минути е разстоянието до градове като Казанлък, Димитровград, Хасково, Ямбол, Сливен, Нова Загора и др., така че тя ще бъде удобна на бизнеса от тези градове.
………….
Зам.-министър Йовев провери ремонтните дейности на пътя Превала – Бели мел – Монтана
04 Декември 2017 | 12:29
/КРОСС/ До края на юни следващата година ще приключи ремонтът на път ІІІ-102 Превала – Бели мел – Монтана. Общата дължина на ремонтирания участък е над 27 километра. Това стана ясно по време на инспекцията, която заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев направи днес на ремонтните дейности на трасето в област Монтана. В проверката се включиха също председателят на УС на Аганция "Пътна инфраструктура" инж. Дончо Атанасов и областният управител Росен Белчев.
С над осем милиона лева се ремонтират три участъка от пътя. Извършва се подобряване на технико-експлоатационното състояние на пътната настилка, стабилизиране на банкетите, подобряване на отводняването, ремонт и почистване на пътните съоръжения, откриване на видимост. Целта е пътят не само да бъде ремонтиран и в добро състояние, но и да се осигури безопасното пътуване на хората по него.
Пътят Превала – Бели мел – Монтана е един от най-старите на територията на Областно пътно управление Монтана. Изграден е преди повече от 60 години, през периода 1956 – 1959 г. Обслужва 21 населени места, в общо 6 общини в областите Видин и Монтана. Това е и най-краткият път от Видин за София през Белоградчик, поемайки част от трафика от "Дунав мост 2".
Трасето е с важно туристическо значение за Северозападна България и връзка с една от най-атрактивните туристически дестинации за България – Белоградчишките скали, а от там и за пещера Магура. Пътят е връзка и с важни исторически забележителности за Област Монтана – град Чипровци и Чипровския манастир.
Целта е в рамките на 2018 година целият път от София до Монтана да бъде напълно ремонтиран.
Агенция „Пътна инфраструктура" има готовност през следващата година да стартират процедурите по разширяване на отсечката Мездра – Ботевград – част от път Е-79. Тя е в напреднала проектна фаза, вървят отчуждителни процедури, съобщи по време на инспекцията председателят на УС на АПИ инж. Дончо Атанасов.
реклама
…………
На трето място сме в Европа по IT специалисти
5.12.2017 Копирано от standartnews.com
Заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов е роден през 1978 г. в гр. Самоков. Завършва с отличие гимназия „Константин Фотинов" с профил математика. Висшето си образование със специалност "Макроикономика" получава в УНСС. Втората му специалност по "Счетоводство и Финанси" е от Института за следдипломна квалификация към УНСС. Има няколко специализации в чужди университети. Започва работа като главен експерт в Министерството на икономиката през 2002 г.
– Г-н Борисов, освен за Индустриална зона "Загоре", държавата ще помогне на община Стара Загора и за района на старото летище в града. Какви са плановете?
– Старото летище е един прекрасен икономически и индустриален терен, който през годините е неизползван след загубата на лиценза от летище Стара Загора като търговско дружество. Дейностите са били разделени на две. От една страна летище Стара Загора е било под шапката на Министерство на транспорта, а самите имоти са били в Министерство на отбраната. Стартирахме проект за окрупняване на тези декари и в момента под шапката на Държавната консолидационна комисия /ДКК/ са 1100 дка, остават още толкова. Компанията е собственик на няколко постройки и на самата писта като съоръжения, но не и на земята. Сега успяваме да окрупним 2200 дка, първите 1100 дка са в ДКК.
Взето е решение на Министерски съвет, в момента се извършва оценката и ще бъдат апортирани и останалите терени от 1100 дка. Така че всичко ще бъде на едно място.
Разчитаме на подкрепата на местните власти, на бизнеса, на общинския съвет да се намери най-добрата форма за развитие.
През годините са правени анализи за развитие на терена като карготерминал, но големината му е недостатъчна и би следвало да се влезе в много частни имоти. Затова не е имало голям инвестиционен интерес. Така че с оглед развитието на летище Пловдив, би трябвало да говорим за възможности за развитие като икономическа и индустриална зона, съгласувано с местния бизнес и власти.
– Концесионирането на летище Пловдив също е важно за развитие на индустриалната зона в Стара Загора.
– Да. Липсата на достатъчно терени предопределя за имотите в Стара Загора да говорим за икономически индустриален логистичен хъб, който да бъде създаден.
– Говорите за нова инициатива за стартиращите предприятия?
– Това е схема по оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност" за 67 млн. лв. За първи път ще се финансират стартиращи предприятия, а не такива с опит от 3 години. Общественото обсъждане по тази схема мина, имаше доста забележки, но понеже работим с бизнеса, ги отстраняваме в момента. Ще имаме втори етап от общественото обсъждане, така че схемата ще заработи в следващите месеци.
Току-що беше отворена и схемата за ресурсна ефективност за над 70 млн. лв. Това е надграждане на старите процедури за технологична модернизация, по която схема компаниите ще могат да инвестират в съоръжения и технологии, които да им гарантират по-голяма ресурсна ефективност и създаването на повече добавена стойност. Това създава по-висок икономически растеж.
– Колко голяма е синергията, когато тези европейски средства идват на фона на един икономически растеж от 4 на сто за БВП?
– Тези мерки допринасят за растежа, защото точно в такъв момент фирмите изпитват нужда от инвестиране в нови мощности. Търсенето е по-голямо и чрез това бихме могли да ги подпомогнем, а с това подпомагаме и пазара на труда, защото с по-малко разходи за труд ще могат да създават повече продукция и повече добавена стойност. Би следвало да очакваме, че всички тези мерки ще доведат до допълнително ускоряване на икономическия растеж. Тук трябва да смятаме и прихода на инвестиции, които очакваме, защото за първи път в прогнозите в бюджета, икономическият растеж няма да бъде воден само от износа и потреблението, както беше по последни данни. Вече ще се включат и трите двигателя на икономическия растеж, т. е. ключова роля ще имат отново и инвестициите в основен капитал, които са част от структурата на БВП. Тук не говорим само за преки инвестиции, защото когато говорим за тях, трябва да бъдем внимателни. Част от данните, които се обявяват, включват и транзакции. Например, когато една компания – чужд инвеститор, е върнала свой кредит на компанията-майка, това би означавала отрицателна стойност в отчитането на преките инвестиции. Затова трябва да говорим за инвестиции като част от БВП.
– Какви инвестиции и финансови ресурси по европейки програми биха могли да усвоят българските компании през следващата година? Каква е прогнозата ви?
– Ще бъде отворен първият фонд от Фонда на фондовете – за ускоряване и развитие, който също ще бъде насочен към стартиращи предприятия и към такива, които вече съществуват, но искат допълнително развитие. Той ще е с ресурс около 100 млн. лв. По оперативна програма "Иновация и конкурентноспособност", чрез Фонда на фондовете и чрез другите фондове, които ще бъдат създадени през 2018 г., ще бъдат управлявани общо 300 млн. – тези 100 плюс още 200 млн. лв. 350 млн. лв. по плана "Юнкер" ще бъдат управлявани от Българската банка за развитие, която по този начин ще мобилизира и останалия банков сектор. Тя ще издава гаранции на търговски банки партньори, които да финансират малкия и среден бизнес. Т.е. дотук имаме 600 млн., насочени към бизнеса и преки схеми, които ще бъдат като грантова помощ на бизнеса и малки и средни предприятия по оперативна програма "Иновация и конкурентноспособност". Можем да достигнем размер от 1 млрд. лв., който ще бъде на разположение на малкия и среден бизнес в преработващата промишленост като цяло през следващата година.
Когато говорим за инструменти за финансов инженеринг, трябва да отчетем и ливъридж ефекта, защото така се привлича и частен ресурс, и друг банков ресурс. Така че реалните инвестиции чрез мерките на държавата по тези начини биха могли да бъдат доста по-големи.
– 2018-а се очаква да бъде пикова година, така ли?
– Ще бъде година, през която ще има огромен финансов ресурс и възможности в полза на бизнеса. И ако имат идеи за развитие, трябва да се възползват.
– Младите хора – тези с иновативно мислене, които поемат повече риск, успяват ли да се възползват от възможностите, които им дават европейските програми?
– Като говорим за младите хора и бизнеса, на първо място младите са движещата сила на стартиращия бизнес – те са новаторите и носителите на креативните идеи. Министерството на икономиката отправя поглед към тях – преди време беше създадена под патронажа на МИ Асоциация на стартъпите, в която участват предимно млади хора. Знаете големите успехи, които постига българският сектор на информационните и комуникационните технологии, който е базиран изцяло на млади хора. В него има много успешни стартиращи български предприятия на наши предприемачи, които бяха продадени на водещи международни IT компании. Други пък придобиват фирми от Германия за милиони. Така че подкрепата на стартиращия бизнес, което за първи път се случва като политика по програмата "Иновация и конкурентноспособност", и това, което ще се случи чрез Фонда на фондовете, е добър сигнал за младите хора да започнат бизнес тук, да останат в България, да бъдат иноватори и да подкрепят нашата икономика.
– Как българският бизнес най-добре може да яхне този галопиращ кон от ръста в икономиката?
– Оттук нататък са инвестициите и огромният финансов ресурс, който да ги подпомогне, ако не разполагат със собствени средства. Всяка инвестиция прави бизнеса по-конкуретноспособен. На следващо място трябва да се търси възможността за интернационализация на българския бизнес – излизането на чужди пазари. Ведомството отново би могло да предложи мерки с Българската агенция по експортно застраховане, която би могла да застрахова техния риск при излизане на чужди пазари и дори да застрахова не само търговския риск от работата с чужди партньори, но би могла да застрахова и политическия риск, който биха понесли, ако някоя сделка пропадне. Тук трябва да посочим и работата на Агенцията за малки и средни предприятия да създаде по-голяма възможност за интернационализация.
– Има ли изгледи за възстановяване на средната класа, на малкия и средния бизнес?
– Като брой те са 326 000 компании. Те се развиват много добре. Този много голям брой обаче крие риск те да не се съсредоточават в иновативни сфери. В машиностроенето и преработващата промишленост има малки предприятия, започват с търговия и след това се развиват. Но имаме и добрите примери в IT сектора, където сме на световно ниво. Според едно изследване на компанията CISCO, България е на трето място в Европа и на 10-то в света по сертифицирани IT специалисти.
Копирано от standartnews.com
…………..
Варна с втора Икономическа зона – Острова
19:21 | 20 март | 2017 от ВарнаУтре
С помощта на държавата ще се привлекат инвеститори от сферата на високите технологии
“Икономическа зона Острова” ще привлича инвеститори във Варна. Днес първи стъпки за това бяха направени с подписване на меморандум за сътрудничество между Община Варна, държавната фирма “Националната компания индустриални зони“ ЕАД, и „Транзитна търговска зона“ АД. В документа подписи положиха кметът на Варна Иван Портних, изпълнителните директори на НКИЗ Стефан Стайков и Антоанета Барес, и Юлиян Гендов, председателят на ТТЗ. “Целта е да обединим усилия като стратегически партньори за развитие на “Индустриална зона Острова”, като използваме потенциала на Варна- шестте университета, научните институти, географските дадености, отличната логистика – пристанището, жп инфраструктурата, летището, автомагистрала „Хемус“. Имаме отлични възможности за привличане на инвеститори и отваряне на нови работни места. Убеден съм, че с това е пътят за успех – бизнесът ще получават в максимална степен гаранции за своите инвестиции във Варна и региона, бързо обслужване във всяка една стъпка от инвестиционния процес“, каза кметът Иван Портних.
……….
"Икономическа зона Острова" ще привлича инвеститори във Варна. Днес първи стъпки за това бяха направени с подписване на меморандум за сътрудничество между Община Варна, държавната фирма "Националната компания индустриални зони“ ЕАД, и „Транзитна търговска зона“ АД. В документа подписи положиха кметът на Варна Иван Портних, изпълнителните директори на НКИЗ Стефан Стайков и Антоанета Барес, и Юлиян Гендов, председателят на ТТЗ. "Целта е да обединим усилия като стратегически партньори за развитие на "Индустриална зона Острова", като използваме потенциала на Варна- шестте университета, научните институти, географските дадености, отличната логистика – пристанището, жп инфраструктурата, летището, автомагистрала „Хемус“. Имаме отлични възможности за привличане на инвеститори и отваряне на нови работни места. Убеден съм, че с това е пътят за успех – бизнесът ще получават в максимална степен гаранции за своите инвестиции във Варна и региона, бързо обслужване във всяка една стъпка от инвестиционния процес“, каза кметът Иван Портних.
"Индустриалната зона Острова" ще обхване терени около 350 дка – общинска, държавна и частна собственост, които се намират се в западната част на южната промишлена зона във Варна. "Обединението със сигурност ще даде възможност за по-бързо решаване на някои проблеми, например, преместване на далекопровода, който минава над единия от каналите, свързващ морето с езерото, и е пречка за някои кораби да стигат до пристанище Варна-Запад, коментира кметът. Инвестициите в инфраструктура ще бъдат съобразени с новите предизвикателства и ще бъдат в плюс и за всички предприятия на острова.
„Вярвам, че ще създадем много добър модел, с който ще привличаме инвеститори и ще направим една дългосрочна визия за развитието на региона", каза Стефан Стайков. Той допълни, че държавната фирма вече успешно партнира с общините Русе, Видин, Свиленград. „От няколко месеца основен акционер в „Транзитна търговска зона“ са Националната компания и мога да кажа, че за пръв път ние имаме партньор, с когото нещата се променят в положителна посока", каза Юлиян Гендов. Той сподели, че през последните две години има ясна подкрепа за развитието на зоната и от страна на общинската власт.
"Икономическа зона Острова" е втори подобен проект, иницииран от Община Варна. Скоро кметът Иван Портних подписа меморандум с кметовете на общините Аксаково, Девня и Белослав за създаване на "Зона за иновации и развитие Варна". Тя ще развива териториите около варненското езеро, използвайки потенциала на четирите общини – кадри, логистика, терени.
Zona-Varna.jpg
