Почти всеки втори българин – 48 на сто от населението на страната, ни е изправен пред риска от бедност и така нар. социално изключване. Това показват последните публикувани данни на Евростат – във вторник 12 декември. За сравнение, средно за Евросъюза този дял достига 15.7%, а при най-социалните държави като Финландия и Швеция – едва 3 и 3.5 процента.
Утешителното в статистиката е, че този дял на сънародниците ни, живеещи в лишения, постепенно намалява – бил е 54.2 на сто от населението през 2014-а. Неутешителното е, че дори съседите ни като Сърбия и Македония, макар и извън структурата на ЕС, са с по-нисък дял на хората, изпаднали в мизерия – респ. 39.7 и 46.6 процента.
Все пак България се нарежда сред държавите с развита икономика, съдейки по последния доклад на ООН за световното стопанство и перспективите за неговото развитие през следващата година. Но сме на последното място в тази група и на косъм разстояние от следващата. Според Евростат сме на последно място в Европейския съюз по практически всички икономически показатели, макар че превъзхождаме редица държави от Западните Балкани, бившите съветски съюзни републики и повечето нации в света.
Формалното противоречие в констатациите на ООН и на Евростат, че България е изляза от пазарния преход и същевременно все още се намира в него, както показват количествените стойности, се обяснява просто. В тези класации като развити икономики се вземат всички членки на ЕС заради въведените принципи на общ пазар за движението на стоките, капитала и труда и наличието на общи законодателни рамки. Както се знае обаче, в една училищна паралелка има и отличници, има и повтарачи. България е включена в най-ученолюбивия клас, ама се оказва двойкаджията в него.
В групата на развитите икономики попадат 36 държави – всички членки на ЕС, САЩ, Япония, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Исландия, Норвегия и Швейцария. Седемнайсет страни са в списъка на икономиките в преход – нечленките на ЕС от Балканския полуостров, Русия, Украйна, Молдова, Армения, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.
А 124 страни представляват групата на развиващите се икономики. Прави впечатление, че в нея е включена Турция, а също така нефто- и газодобиващи монархии, като например Саудитска Арабия, ОАЕ и др.
Световната организация хем ни брои за вече развита икономика, хем несъвсем заради стойностите на брутния вътрешен продукт на човек от населението и съответен доход, който ни нарежда сред развиващите се. Към юни 2017-а съответните данни за нас според паритета на покупателната способност са 12.2 хил. долара и респ. почти 4000 долара годишно. В това отношение си кореспондираме с Бразилия, Китай, Колумбия, Ботсвана и др. Тази категория, която мери богатството на нациите, е определена като за държави със средни към високи доходи според покупателната способност на местните валути. Общо в нея са 47 страни с брутен национален доход на човек между 3956 и 12 235 долара. В нея сме вече 11 години – от 2006-а. Тогава показателите на българската икономика компенсираха срива от тежката финансова и икономическа криза през 1996-1997 година. Проблемът е, че макар и член на Европейския съюз, си оставаме все там като замръзнали во веки веков. За сравнение, другите бивши социалистически държави отдавна излязоха от нея и се наредиха сред 50 най-богати в света – Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Словения. Дори закъсалата напоследък Гърция продължава да е далеч-далеч пред нас според тези класации.
Наистина, Румъния и Хърватска също са подредени в нашата група, само че, за разлика от България, се движат напред. Връщайки се към оценките на ООН, икономическият ръст тази година и догодина у нас ще е по 3.6%, докато за една Румъния се сочат 5,9% за 2017-а и поне 4.5 на сто за 2018-а. Прогнозата е средният ръст за ЕС да е около 2 на сто. Така че с такива темпове ще ни е необходим поне половин век, за да достигне средното икономическо развитие в Европа.
Едва ли е изненада за някого, че данните на ООН, макар и опрени на българската статистика, се разминават с по-оптимистичните родни правителствени прогнози – 4% ръст в следващите години. Разминават се и по оценката на инфлацията – световната организация предвижда покачване от 2 на 2.5% годишно. Хубавото за нашата държава обаче е относително ниското спрямо други страни в Европа равнище на безработица и тенденцията към спада й – от 6.2% през 5.9% на 5.7% през 2019-а.
