Министър-председателят Бойко Борисов ще се срещне в неделя, 14 януари, с премиера на Япония Шиндзо Абе, който ще бъде на официално посещение в България. Това е първа визита на японски министър-председател у нас и чрез нея ще бъде потвърдено желанието на двете страни за активизиране на диалога на най-високо равнище. Тя е част от първата обиколка на ръководителя на правителството в Токио в балтийските страни и на Балканите.
Срещата е много важна на фона на обявеното в края на декември решение на Европейския съюз и Япония да подпишат Споразумение за свободна търговия, известно като JEEPA, през март 2019-а. С него за България се отварят нови възможности за засилване на търговските взаимоотношения с азиатската страна. Отпадането на японските мита ще е от голяма полза за европейските износители на сирена и кашкавали, например, чиито изделия в момента се оскъпяват с 30 процента.
По време на срещата ще бъдат обсъдени приоритетите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и възможностите за сътрудничество по тях. Друга тема е задълбочаването на двустранното търговско-икономическото партньорство с акцент върху увеличаването на българския износ, сътрудничеството в областта на технологичното развитие, както и възможностите за привличането на японски инвестиции.
Министър-председателят Шиндзо Абе ще бъде придружен и от бизнес делегация, в която са включени представители на най-големите японски компании.
В периода след 2003 г., когато стокообменът между България и Япония, прескочи сто милиона щатски долара, двустранната търговия варира в широки граници и се отличава с приливи и отливи. За 2016 г., двете страни си размениха стоки на обща стойност 151 млн. щ.д., което е най-високото постигнато ниво на взаимната ни търговия от 2008 година насам. През 2016-а е реализиран и значителен износ на меса и карантии от домашни птици (4.4 млн. щ.д.), след като през 2015 г. България бе одобрена като вносител на птиче месо в Япония.
Според последните официални данни, за първото полугодие на миналата година двустранната търговия е на стойност 71.4 млн. щ.д., като се отчита намаление спрямо същия период на 2016-а. Спадът в българския експорт се дължи основно на намалението при износа на меса от домашни птици (86% спад) поради прекратения износ в края на 2016 г., в резултат наличието на огнища на птичи грип в България (през юли 2017 г. износът е възобновен). Други позиции, по които се отчита спад са пресни и приготвени мекотели (съответно 53.6% и 48.8% спад), инструменти и апарати за автоматично регулиране и контрол (34.4%), сушени зеленчуци (5.5%), машини за преработка на тютюн и други. За сметка на това, увеличение се наблюдава при традиционни за износа ни стоки като електрически трансформатори (52.5% ръст), етерични масла (67.9%), пера от птици (77.4%), вино (79.5%) и други.
В структурата на българския износ за Япония преобладават изделия със сравнително ниска степен на преработка. В по-малки количества са стоките с висока добавена стойност. В последно време се наблюдава износ, макар и неголям по стойност, на стоки като: вина, електрически табла, антибиотици, облекла и други. Вносът от Япония обхваща предимно стокови групи като автомобилни превозни средства, кабели, пигменти, машинни части, машини, стоманени профили и други.
Освен към продукти като киселото мляко и виното, интерес се наблюдава и към други български продукти – селскостопански продукти, розова вода, розово масло, рапани, мекотели, пчелен мед и други. Би могъл да се разшири българският износ на софтуерни продукти, на продукти на фармацевтиката, зеленчуци и плодове и други. Една подходяща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни продукти.
Препоръчително е българските фирми да насочат своите усилия към разработването и производството на стоки с висока степен на преработка – машини, съоръжения, високи технологии и други продукти, съответстващи на изискванията на японския пазар.
До 1 януари 2007 г. около 95% от българския износ ползваше преференциите, предоставени от японското правителство на стоките с български произход в рамките на Общата система за преференциите. Във връзка с присъединяването на България към ЕС, страната ни отпадна от списъка със страните, ползващи японски преференциален митнически режим в рамките на Общата система за преференциите.
Инвестиции
По-значими японски инвестиции са реализирани в областите: здравеопазване, производство на електрооборудване за автомобили, възобновяеми енергийни източници. Японската банка за международно сътрудничество финансира у нас редица проекти, основно в областта на енергетиката и инфраструктурата.
Съществуват и примери за успешно дългогодишно сътрудничество между български и японски фирми, например между българската фирма "Ел Би Булгарикум" и японската компания "Мейджи" за производството на българско кисело мляко.
Много успешен бизнес у нас има Sumitomo Electric Industries, която има бизнес за производство на автомобилни компоненти с почти 250 000 служители в цял свят. В България тя работи чрез "СЕ Борднетце", което произвежда автомобилни кабелни системи в заводите си в Карнобат и Мездра с над 3300 служители, които през 2016 г. са й осигурили 207 млн. лв. приходи.
През 2019 г. България и Япония ще отбележат 110 г. от първите търговски взаимоотношения и 80 г. от установяването на дипломатически отношения.
