Православните християни почитат днес паметта на Свети Антоний – покровител на чумата и всички болести. Празникът е наричан от народа Антоновден.
Антоний Велики е роден около 251 година след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове.
На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Според народните вярвания всички болести се събират на Антоновден, а на следващия Атанасовден тръгват по хората. Затова според българската народна традиция, Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
Имен ден днес празнуват Антон, Антония, Антоанета, Антонина, Антоан, Андон, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка
