Темата за качеството на демокрацията у нас и за концентрацията на власт и влияние явно все повече си пробива път в обществото ни. Докато текат обществените критики към властта по такъв тип теми, експериментално бе проверено отношението към едно предизвикателно твърдение: „Демокрацията в България в момента е застрашена“. 51% се съгласяват, а 40% са на обратното мнение. Останалите се колебаят. Данните могат да послужат само за хипотеза, но са важна „сигнална лампа“. Данните са от бързия телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен сред 801 души на 15 и 16 януари по специалната панелна методика, която осигурява възможно най-висока представителност на данните.
На фона на най-различните протести от последните седмици 38% от българите са готови да се солидаризират пряко с някаква форма на протест по темите от последните седмици, а 60% – не. Тези 38% са около 2 милиона българи, които споделят сериозна критика към статуквото. Макар и да са малцинство, те са ясно свидетелство, че общественото напрежение явно е остава валидно, дори и на фона на тържественото откриване на европредседателството.
Напрежението се сгъстява и от факта, че 50% възприемат мнението, че убийствата от последните седмици са по-скоро свързани с политиката, а от 37% подкрепят становището, че по-скоро не са. Останалите се затрудняват да отговорят. Макар подобни въпроси да проверяват по-скоро обществения инстинкт по деликатни теми, отколкото обществената информираност, те показват ясно дълбокото и трайно недоверие към политическия процес в страната.
Най-общата перспективата за въвеждане на еврото у нас пък се приема още по-нееднозначно, както показаха и предишни изследвания на „Галъп интернешънъл“. В този сондаж 46% принципно одобряват въвеждането му, но 48% не одобряват. Останалите се колебаят. В предишни сондажи неохотата към еврото беше дори още по-висока. Възможно е сега да са повлияли изказвания на представители на властта. Но явно следва да се положат още повече усилия в поясняването на потенциалните ползи от въвеждането.
