Проиграният от БСП вот на недоверие на правителството заради провалената борба с корупцията показа недвусмислено, че думите на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган са верни – все още ГЕРБ няма алтернатива и в страната няма опозиционна партия, готова да управлява страната. Щом една политическа сила не може да подготви и проведе един успешен вот на недоверие, то едва ли ще може да се справи със сложната машина, каквато е държавата.
Азбучна истина е, че един вот на недоверие се внася, за да свали правителството, а не просто така – да демонстрира, че опозицията е жива. Но в случая с БСП се получи точно това. От левицата предварително знаеха, че няма да съберат достатъчно гласове и вотът няма да мине. Тогава те започнаха да твърдят, че не това е целта, тя била да се говори за проблемите. Но и това не се получи. И така заявките на социалистите, че са алтернатива на ГЕРБ и искат да изместят Бойко Борисов и партията му от управлението на страната, увиснаха във въздуха. Неподплатени с можене, както се казва.
Задачата, която опозицията си е поставила, или твърди, че си е поставила, е свалянето на сегашната власт и поемането на държавното управление. Но за да се постигне това, се изисква изключително сериозна подготовка. Първо, да избереш подходящия момент, а БСП го пропусна. Според повечето наблюдатели това е бил моментът веднага след гласуването на държавния бюджет през декември. Още повече че не беше прието нито едно предложение на опозицията, а след това някои от нещата – като даването на допълнителни пари на БАН и на Софийския университет, например, бяха осъществени от правителството. И по-точно от премиера Бойко Борисов, който им ги хариза така "великодушно", сякаш ги извади от собствения си джоб.
В този ред на мисли тънката сметка – вотът да бъде в началото на нашето европредседателство, се оказа крива.
Второто условие за успешен вот на недоверие е да събереш политически съюзници. Лидерът на БСП Корнелия Нинова не само не проведе сериозни разговори с другите партии извън ГЕРБ, но успя почти да прогони единствения съюзник на левицата – ДПС. Всъщност Нинова постъпи правилно от тяснопартийна гледна точка. Но един политик, който има намерение да управлява, би трябвало да гледа по-широко и стратегически на своите ходове. В края на краищата движението гласува против кабинета, но фактът, че то и левицата тичаха в различни писти по време на дебата, не допринесе за постигане на третото необходимо условие. А именно – да бъде построена атаката срещу управляващите по начин, който да събере публична подкрепа.
БСП не изнесе нови скандални разкрития, не извади убедителни факти и фрапиращи доказателства за корупционни схеми и практики на управляващите. Вместо това даде достатъчно време на ГЕРБ да организира контраатаката си, включтелно и за пробитата митническа информационна система. Почти седмица след гласуването на вота от БСП изнесоха нови данни за далавери с ремонти в БДЖ, с формалното наемане на футболисти като служители и други нередности. Депутатът Георги Свиленски припомни: "За тези случаи ние през 2016 г., месец август, тук от тази зала дадохме пресконференция и сезирахме обществото чрез българските медии. Бяхме аз и още двама представители – тогава служители на БДЖ. След тази пресконференция двамата служители на БДЖ вече не работят там. Те са уволнени. Борбата с корупцията в това дружество за БДЖ беше приключена тогава, когато бяха уволнени тези двама служители, които имаха доблестта да застанат пред вас и да разкажат какво се случва и с ремонтите, и със заплащането на машинистите в БДЖ, и с футболния отбор в БДЖ. Тогава ние изнесохме същите тези факти, които продължават и до днес." БСП поставиха ултиматум: до 24 часа да бъде отстранено цялото ръководство на БДЖ. Ако това не се случи, те ще искат оставката на транспортния министър Ивайло Московски.
Защо опозицията не се възползва от този "гвоздей" по време на дебатите за вота на недоверие. Ето нещо конкретно, което се случва в конкретно министерство. Именно конкретика очакваше обществото от левицата, а не общи обвинения, на които ГЕРБ отговаряше "ама и вие сте корумпирани". Така се получи по-скоро замазване на проблема, отколкото изострянето му.
Не на последно място, за да предизвикаш успешен вот на недоверие и да убедиш избирателите, че наистина си алтернатива, трябва да представиш ясен план какво ще се случи, ако наистина успееш. Тоест сериозна управленска програма. А дори алтернативният бюджет, който БСП прие на конгрес и който шумно рекламираше, се оказа по-скоро сборник от лозунги и добри намерения, без разчети и без посочени източници на финансиране за предлаганите политики.
За да докажеш, че си сериозна алтернатива на управляващите, трябва всеки ден да убеждаваш обезверения и отвратен от цялата политическа класа и всички партии електорат. Да демонстрираш, че можеш повече и че предлагаш реалистична политика и различен модел на управление на държавата. А представителите на ГЕРБ с арогантността си, некомпетентността си, алчността си дават премного основания на БСП да прави точно това. Но само посочването на грешките и гафовете не е достатъчно основание хората да те харесат и да ти повярват. Трябва ясно да им кажеш какво им предлагаш ти, накъде и как ще ги водиш. Тичането след събитията и проблемите, както прави Бойко Борисов вече десета година, имитацията на управление на държавата не води към добро.
Според анализатори всичко това е въпрос на висш политически пилотаж. А при БСП нищо подобно не се видя. Корнелия Нинова тръгна с летящ старт като лидер на Столетницата, но вместо да надгражда, сякаш започна да се върти в "омагьосан кръг". Тя все още не може да се пребори с емоционалността си – нещо, което започва да й вреди. За това я предупредиха и партийният й заместник Стефан Данаилов, и политическият й ментор Румен Овчаров.
Нинова проявява завидна реактивност спрямо действията на Бойко Борисов, воденото от него правителство и парламентарната група на ГЕРБ. Тя успява да улови всяко тяхно подхлъзване или залитане и да го превърне в шумен публичен скандал. Успява да държи висок градуса на политическото напрежение. Лошото е, че нищо не следва. Просто следващият скандал захлупва предишния. И хората започнаха да свикват с това поведение на левицата и да го възприемат като нормално всекидневие. Както и да се убеждават, че работата на опозицията е да вдига скандали. БСП заприлича на свадлива скандалджийка, която ни се води, ни се кара сериозно.
От друга страна, това поведение на Столетницата започна да омръзва и да дразни част от публиката. Прибързаността и личната неприязън към Борисов, които станаха водещи в поведението на Корнелия Нинова, в известен смисъл показват някаква незрялост на лидера.
"Нинова е добър лидер, безспорно, защото успя да ги (социалистите – б.р.) вдигне на крака, да се изправи фронтално срещу Борисов, което никой не е правил през последните десет години, но и липсват едни 15-20 души, с които да излезе като екип и да каже: "Това ще предложа на България." Освен това вътре я подкопа самата партия. Знаете, че теми, които ГЕРБ вдигна в обществото, вътрешната опозиция в БСП много услужливо ги пое и дори и в момента ГЕРБ не се разправя толкова с опозицията, колкото вътрешнопартийните опоненти. Докато не решиш кадровия проблем и проблема с тези "стари кучета", които може да не донесат нещо добро, да ти помогнат, но могат да направят и много бели и подкопаване на доверието в теб, ти не можеш да имаш претенции да си алтернатива в държавата. Ето това е една от драмите на България в момента", коментира ситуацията политологът Калоян Методиев. По думите му в една държава, която е на последно място в Европейския съюз, стабилност е мръсна дума, но БСП все още не е готова за управлението.
И е така. За съжаление знакът, който БСП даде за себе си с този пропилян вот на недоверие, е, че тя още не е готова да обяви генерално сражение на своя политически опонент и да го спечели. Показа също, че все още е съвършено неподготвена да поеме държавното кормило.
