Данните на банковия сектор за последното тримесечие на 2017-а, които БНБ публикува през седмицата, показват, че кредитните институции продължават да пращят по шефовете от налични пари заради продължаващото увеличение на средствата на депозит на гражданите – с 1.4 млрд. лв., и на фирмите – с 1.1 млрд. лева. Бизнесът и населението наливат почти всеки спестен лев по сметки и депозити, независимо че лихвите по тях са близки до нулата. Което е обяснимо, при положение че сериозни инвестиционни алтернативи у нас все още няма.
Банките обаче продължават да изпитват сериозен проблем с рентабилната реализация на постъпващите в тях средства. Ръст в кредитирането има, но той е толкова символичен, че трудно успява да абсорбира едва около 12% от новопривлечените средства.
Според информацията на БНБ през последното тримесечие кредитите за фирмите са се увеличили с 266 млн. лв., а за домакинствата – с 57 млн. лева. Цялото останало увеличение от привлечени средства – около 1.1 млрд. лв. се излива в т. нар. ликвидност – пари по сметки в БНБ, в други банки или в държавни ценни книжа. Както пише в съобщението на БНБ: "През четвъртото тримесечие на 2017 г. банковата система отчита нарастване на депозитите и на активите. Увеличените привлечени средства през периода са инвестирани предимно в дългови ценни книжа и във вземания от кредитни институции.Това обяснява и причината за растежа на ликвидните активи, които нарастват с 2 млрд. лв. (6.5%) и в края на декември 2017 г. достигат 32.9 млрд. лева. Коефициентът на ликвидните активи, изчисляван по разпоредбите на Наредба No 11 на БНБ, се повишава до 38.97 процента.
Както в. "БАНКЕРЪ" писа в миналия си брой, една голяма част от тази ликвидност банките държат по сметки в БНБ. Оказа се, че през последните няколко месеца на 2017-а и в първите три седмици на 2018-а по тези сметки има значително движение – от порядъка на милиарди левове. Експертите на БНБ обаче ни обърнаха внимание за факта, че това движение не е само в посока на намаление на т. нар. "свръхрезерви" на банките – средствата, които те държат в БНБ над задължителните минимални резерви и по които плащат на БНБ отрицателна лихва от минус 0.6% годишно. Според статистиката на управление "Емисионно" на Централната банка, в чиито пасиви се отразяват минималните задължителни резерви и свръхрезервите на банките, след намалението на тези средства с над 4 млрд. лв. (от октомври до средата на декември) вече се наблюдава рязко увеличение. От 15 до 29 декември 2017-а парите на банките в БНБ са нараснали с 5.5 млрд. лв. и от 8.39 млрд. лв. достигат 13.89 млрд. лева. Веднага след началото на новата година те намаляват – с около 4.33 млрд. лв. – до 9.56 млрд. лева. От БНБ твърдят че такива движения не са необичайни. Според една графика за дневното движение на сумите по резервите на банките в БНБ и през 2007-а, и през 2011 и през 2015-а са се случвали дневно увеличение или намаление на тези резерви от порядъка на 1-2 млрд. лева.
За да не остава погрешно впечатление у някого, веднага трябва да кажем, че отрицателните лихвени равнища на БНБ по свръхрезервите не са израз на политика за насърчаване на кредитирането. Ако БНБ искаше да води такава политика, щеше да намали размера на минималните задължителни резерви, по които лихвата в момента е нула. И добре че не е прибягнала до такъв ход, защото банките щяха да се окажат с допълнителен ресурс по свръхрезервите, който щяха да се чудят къде да ги инвестират. Липсата на сериозен ръст в кредитирането за момента се дължи на неблагоприятната конюнктура в бизнес сектора, където платежоспособните фирми предпочитат да не взимат големи инвестиционни заеми. А компаниите, които не отговарят на затегнатите критерии за кредитоспособност пък трудно успяват да се доберат до евтин заемен ресурс. Същото важи и за гражданите, и за свързаните с тях потребителски и ипотечни заеми. За тази сложна за кредитирането конюнктура допринася и политиката на банките, която все още е съсредоточена върху намаляването на съществуващите портфейли от необслужвани кредити. Тепърва ще се види как върху целия този процес ще се отразят новите правила на Международен стандарт за финансова отчетност 9 и насоките за управление на необслужваните кредити, които БНБ подготвя. Но от съобщението на Централната банка за последното тримесечие на 2017-а се вижда, че усилията в тази посока отбелязват успех. "През четвъртото тримесечие се запазва тенденцията към намаляване на брутния размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система и в края на декември 2017 г. те възлизат на 8292 млн. лв. (при 9305 млн. лв. към 30 септември 2017 г.). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 10.2 % (при 11.4% в края на септември). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази класификационна категория обезценка) също се понижава и в края на периода възлиза на 4 208 млн. лв., или 5.5% от общата нетна стойност на кредитите и авансите (при 5.9% в края на септември)", пише в съобщението на БНБ.
Така или иначе, банковият сектор може да се похвали, че приключва 2017-а с висока ликвидност и печалба – 1.2 млрд. лв., което означава, че циментира своята стабилност. Въпросът е дали през 2018-а ще може да подобри рентабилността си.
