Изненадващ резултат показват отчетите на последните две тримесечия на миналата година – от данните на Националния статистически институт става ясно, че генератор на икономическия растеж у нас са инвестициите, а не само потреблението и износът, които растат с 4.3 процента.
През последните години България се утвърди като предпочитана дестинация за реализация на производствени проекти за компании с европейски и световен мащаб. Този избор пък е предопределен от стратегическата локация на страната ни на входа между Европа и Азия, от ниските оперативни разходи, от най-ниските данъчни ставки в целия ЕС, от наличието на квалифицирана работна ръка… Привлечени от тези преимущества доста от големите чуждестранни компании даже продължават да увеличават първоначалните си вложения.
Очерта се и още една тенденция – концентриране на инвеститори в обособени индустриални зони в различни райони на страната, като сериозно място заемат и държавните индустриални зони. Този избор пък получава тласък от концепцията за споделена среда, в която компаниите оперират съвместно с други инвеститори и доста често намират и пресечни точки в своята дейност – било като различни звена в една производствена верига, било като бизнес партньори.
"Национална компания Индустриални зони" ЕАД (НКИЗ) е дружество от холдингов тип със 100% държавно участие в капитала й – едноличен собственик е Министерството на икономиката. То е специализирано в изграждането на индустриални паркове, в управление на индустриални зони и центрове за иновации, в предоставяне на допълнителни услуги на инвеститорите. Компанията е създадена, за да подпомага притока на преки чуждестранни инвестиции в България. В портфолиото на НКИЗ са включени девет проекта. Най-динамично развиващи се са "Икономическа зона София – Божурище" и "Индустриален и логистичен парк – Бургас", където основният фокус е върху привличането на инвестиции във високотехнологични производства и сектори с висока добавена стойност.
Държавната компания оперира
четири действащи зони
– в Русе, Видин и Свиленград, които са свободни зони и с митнически режим, и "Транзитна търговска зона – Варна" . Развива и пет допълнителни индустриални терена в Божурище, Бургас, Карлово, Телиш (Плевен) и Варна. Те са предпочитана локация за голям брой фирми, осъществяващи търговска дейност. В зоната в Русе, която към момента работи с почти пълен капацитет, успешно се позиционират и производствени предприятия. Услугите, които предлага в свободните зони НКИЗ, включват отдаване под наем на производствени и складови площи, митническо складиране и съхранение, претоварни операции, изготвяне на транспортни и митнически документи и други. Всички те са със стратегическо местоположение, намират се в райони с наличие на квалифицирана работна ръка и се развиват в области, където са приложими преференциални условия за инвестиране.
Значителният финансов капитал на компанията позволява широкомащабни инвестиции, изгодни условия за отдаване под наем на незастроени, открити и закрити складови, производствени площи и офиси, предоставяне на право на строеж, продажба на обособени имоти. Управляваните от НКИЗ зони са разположени в няколко региона на страната, с пряка връзка до основните пристанища по река Дунав и Черно море, най-големите летища и магистрала "Тракия". Стратегическата локация на включените в държавната компания зони е предимство, което все повече инвеститори оценяват. Именно това ги превръща в предпочитано място за изграждане на логистични центрове и производствени бази, някои от които обслужват не само вътрешния пазар, но и пазарите им в други страни от Европа и Азия.
Общият размер на договорените инвестиции във всички държавни индустриални зони у нас
надхвърля 390 млн. лева
през миналата година. Разкритите работни места са над 2100, а повече от 130 български и чуждестранни компании са получили подкрепа за развитието на бизнеса си в тях. Това отчетоха от "Национална компания индустриални зони" ЕАД. Отбеляза се и интересът от много нови инвеститори. Проектите им се развиват и се очаква част от тях да се реализират през 2018 година. А най-хубавото е, че често става въпрос за високотехнологични производства, които създават нови работни места, а продуктите им пък влияят пряко върху увеличаването и на българския износ.
Освен индустриални площи НКИЗ предлага и пакет от услуги, които ускоряват и улесняват реализацията на инвестиционни проекти. Някои компании разкриват и свои квалификационни центрове, в които се изграждат нови знания и умения, специфични и търсени от съответната фирма.
Фактор за динамичното развитие на НКИЗ е и разширяването на портфолиото на компанията. През декември правителството даде съгласието си два имота – частна държавна собственост, да бъдат внесени като непарична вноска в капитала на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД. Терените с обща площ от 94.4 дка се намират в Кърджали. Решението ще позволи реализирането на проект за изграждане на икономическа микрозона от съвременен тип на територията на областта. Интересът към нея е от турски и от гръцки компании. Турската "Теклас България", която има четири завода у нас, е привлякла още шест нови инвеститори в държавната индустриална зона на Кърджали. Фирмите са с модерни производства, които са свързани с продукцията на "Теклас". Те ще изграждат своите мощности в държавната индустриална зона край старото летище по пътя за Момчилград и ще имат лесна комуникация с фабриките на "Теклас България".
Държавната компания продължава сътрудничеството си с общини с възможности за развитие на проекти за индустриални зони, което пък разширява възможностите за предлагане на инвеститори и на терени извън тези, които са в портфейла й. Така по-пълно ще се удовлетворят нуждите на компаниите както по отношение на инфраструктура, така и с местоположение. А и могат да се използват предимствата на всеки район.
Все в тази посока са и подписаните меморандуми за сътрудничество с Варна, Бургас, Сандански, Видин, Ловеч, Дупница. Продължават и разговорите с общините Горна Оряховица, Кюстендил и други. Идентифицирани са също нови площи в София, в Перник и Търговище за развитие на индустриални площи. Концентрацията на предприятия на едно място създава определен дискомфорт както за населението на самите градове, около които се струпват, така и на инвеститорите, отбелязва Антоанета Барес – изпълнителен директор на "Национална компания индустриални зони" ЕАД. Когато има голяма концентрация на индустрии в един район, се появява проблем с кадрите. С това се сблъскват в момента инвеститорите в България. Затова държавната компания има програма за дейности и в други подходящи терени.
Част от тях ще се реализират съвместно с някои от общините, други – на принципа на публично-частното партньорство (ПЧП).
Третата опция е за създаване на съвместни дружества и за работа по проекти ad hoc.
"Изграждането на нови икономически зони и развитието на старите е една от целите, които Министерството на икономиката има пред себе си в посока решаване на регионалните диспропорции", отбелязва и икономическият министър Емил Караниколов. Той припомни, че в индустриалните зони, първо, ще се изгражда прилежащата инфраструктура, а след това ще се продават терени и право на строеж. Той подчерта също, че ще има нови насърчителни мерки за инвеститорите в тях. "Разчитам на областните управители, на структурите на местното самоуправление да предлагат и допълнително терени за изграждане на индустриални зони", каза още министърът.
Заедно с идентифицирането на нови терени се работи и по разширяване на съществуващите зони. През юли миналата година към "Икономическа зона София – Божурище" бе добавен нов терен с обща площ 115 дка, а "Национална компания индустриални зони" ЕАД е изготвила проект за сертифицирането на това място като приоритетен инвестиционен проект. Това ще даде възможност държавата да подкрепи и да финансира приоритетно изграждането на нова пътна връзка към индустриалната зона – продължение на булевард "Царица Йоана". Проектът за получаване на сертификат от НКИЗ на стойност 19 млн. лв. е вече внесен в Българската агенция за инвестиции. Обсъждат се и други мерки за осигуряване на необходимата довеждаща инфраструктура до индустриалната зона в Божурище. Водят се преговори за изграждането на интермодален и/или мултимодален терминал на територията й. Работи се по идеята за удължаването на метрото в посока Божурище, като се осигури и железопътна връзка с линията София – Банкя.
Заради достигнатия капацитет на
"Индустриален логистичен парк Бургас"
предстои разширяването й с общински и с държавни терени. Инвестициите в дружеството с акционери община Бургас (49%) и държавната "Национална компания индустриални зони" (с 51%) надхвърлят 50 млн. лева. "Вече обсъждаме и нейното разширение", съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. Имотите в зоната са с различна големина и 25 фирми вече са закупили терени за индустриални цели. Зоната е стратегически ситуирана до Товарна гара, разполага с директна жп линия до Порт Бургас, което е удобство и за логистичните компании. Дружеството изгражда със собствени средства вътрешната инфраструктура, а довеждащата до самия индустриален парк е построена от община Бургас. Връзката й с АМ "Тракия" стана директна. Има идея, съвместно с кмета на община Бургас, за използване на бившето летище в Равнец като индустриална зона на принципа на ad hoc проекти.
Във Видин, в съществуващата индустриална зона, ще стане възможна и продажбата на терени, а не само отдаването им под наем. С решение на Министерския съвет бе свален статутът на зоната като свободна зона. Имало е срещи с чуждестранни инвеститори, които проявяват интерес към такива терени във Видин с оглед на местоположението им, близостта до Дунав мост-2 и възможностите за логистика.
Във Видин е в ход процедура по изграждането на интермодален терминал, обяви дипутатът от "Обединени патриоти" Росен Живков. Такъв проект се подготвя още отпреди години. Австрийската транспортна компания LKW Walter, която оперира на територията на цяла Европа, а от пет години – и в съседна Румъния, вече имала инвестиционен план за терминала във Видин. Предстои да се уточнят условията за партньорството.
Намерението е на мястото да се комбинират сухопътен и железопътен транспорт. Съоръжението ще се изгради на терена на бившото предприятие "СОМАТ Видин". Предстоят лицензиране и сертифициране на инвеститора от страна на Българската агенция за инвестиции и Министерството на икономиката. Проектът за терминала е част от по-голямата идея на "Аутомотив клъстер България" за развитие на автомобилен парк във Видин.
