Дойде време да се разпродават остатъците от имуществото на скандално известната кюстендилска пътищарска фирма "Виа Апия – Кюстендил" АД. Допреди няколко години компанията беше собственост на осъдените, но изчезнали към "по-приветливи" ширини дупнишки бизнесмени – ексбаретите Пламен Галев и Ангел Христов и перничанина Фьодор Фьодоров-Федката.
Процедурите, свързани с фалита на дружеството, периодично изваждаха на протести стотици бивши работници на фирмата, които освен че останаха без препитание , все още чакат неизплатените си заплати. Задълженията към тях са близо милион, но те едва ли някога ще получат и минимална част от тези пари.
Причината е, че
вече няма имущество
Ако съдим по документите, свързани с обявените от синдика Албена Ванчева три търга това, от което все още може да се вземат някакви пари, са отдавна разграбеният бетонов възел и два поземлени имота. Най-скъпа е площадката на бетоновия възел, който се разполага на площ от 17.356 дка в землището на село Невестино заедно с две стари сгради (строени през 1974-а) и един навес. Тяхната оценка, след направената и приета от съда експертиза, е 327 000 лева. Другите два имота са … ниви. Едната с площ от 11. 805 дка, оценена на 8972 лв., и втората – от 4. 900 дка, на стойност 3724 лева. С други думи, имуществото е на обща стойност под 340 хил лева.
В същото време трябва да припомним, че делото по несъстоятелността беше образувано, след като две банки (Обединена българска банка и Първа инвестиционна банка), наред с трима от бившите управители на дружеството, поискаха съдът да пристъпи към това решение заради натрупаните от фирмата
дългове за над 25 млн. лева
И то без към тях да се прибавят задълженията към 150-те работници, към Националната агенция по приходите (записана като кредитор с вземане за близо 700 хил. лв), ЧЕЗ и още няколко фирми с малки вземания.
Според едно определение на Кюстендилския съд само претенцията на ОББ надхвърля 23 млн. лв., а на Първа инвестиционна банка – над четвърт милион.
В същото време проточилата се с години несъстоятелност (чиято начална дата е 2012 –а) е "гарантирала" изчезването на скъпата строителна техника – багери, земекопни машини и камиони, които едва ли някога ще бъдат намерени, за да бъдат записани като активи, които могат да се продават, за да бъде попълнена масата на несъстоятелността. Нищо от реално най-скъпото имущество на фирмата не е запазено и никой не знае къде е "отлетяло" то.
Според синдика на дружеството Албена Ванчева държавата не е положила никакви усилия да го опази. Точно дългите и протяжни процедури за обявяване на една фирма в несъстоятелност дават възможност голяма част от активите и да бъдат разграбвани. Пред в. "БАНКЕРЪ" Ванчева определи това дело като "изключително сложно“ поради силно социалния си характер. Нещо повече – тя е изключително недоволна от факта, че за безхаберието си държавата си плаща масрафа (разбирай вземанията на НАП), но в крайна сметка това сме всички ние като данъкоплатци.
Още по-неразбираемо е
че никой не иска да се ангажира с проблемите на тези хора, които са заработили честно своите трудови възнаграждения, а на практика се оказват ограбени. Още преди повече от година тя е сезирала омбутсмана на България Мая Манолова за нарастващото напрежение около този фалит, но и до ден днешен не е получила отговор.
Вярно, че в края на декември Манолова все пак успя да се пребори, и служителите, които не са получили заплатите си заради фалит на работодателите си, в крайна сметка има шанс да вземат заработените си възнаграждения, след като депутатите единодушно приеха промените в Кодекса на труда.
Малко преди това омбудсманът (едва ли не със сълзи на очи) обяви, че има опасност служителите да не вземат парите си. Причината беше, че в предлаганите промени Главна инспекция по труда можеше да сезира съда за започване на производство за несъстоятелност на фирмите, които да влязат в сила от 1 юли. Това на практика обаче обричаше претенциите на стотици работници да отпаднат заради изтичащите срокове. След като Манолова потърси парламентарна подкрепа, в крайна сметка депутатите решиха промените да влязат в сила от 31 март.
И все пак това се отнася само за работниците, които през последните три години не са си получили заплатите и вече ще могат да си ги вземат от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците от фалиращи предприятия. С други думи, тази промяна нищо няма да помогне на тези от "Виа Апия – Кюстендил".
