Европейският съюз започва да се готви за живота без Великобритания, т.е. за икономии в бюджета си след 2020 година. В Брюксел вече активно се говори за това и почти всяка от страните членки дава известни индикации за намеренията си. По този начин се оформи едно противоборство между по-богатите западни държави и по-бедните от Централна и Източна Европа.
Темата тепърва ще набира скорост и водещи издания предричат тежка битка по време на дебатите, които ще започнат през май. Този път Европейската комисия си е поставила доста амбициозна цел. Тя иска консенсус по финансовата рамка на ЕС да бъде постигнат максимум за една година. Именно затова бяха разработени серия от документи с различни сценарии за бъдещия бюджет. Но те отсега срещат съпротивата на някои членки на общността, които открито изказват опасенията си, че Брексит може да доведе до сериозно намаляване на средствата, които получават в подкрепа на тяхното развитие.
Повече от ясно е, че статуквото в разпределянето на парите ще се промени. Причината също е пределно ясна – Брексит ще отвори дупка в европейската хазна от 12 млрд. евро годишно. С толкова допринася за "европейското благо" към момента Обединеното кралство, като си връща половината от посочената сума под различни форми. С други думи, загубите от развода между британци и европейци ще коства на ЕС 6 млрд. евро на година и Еврокомисията вече бистри различни варианти как да се запълни тази дупка.
Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер предлага 3 млрд. евро да се компенсират с икономии, а останалите с увеличаване на вноските на държавите членки. Подобни са вижданията и на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. При едно от разискванията той подкрепи предложението си с аргумента, че членството в Евросъюза струва на европейските граждани по-малко от чаша кафе на ден.
Всъщност само преди седмица осем държави, сред които и България, се съгласиха да подкрепят увеличение на вноските. На 2 февруари министри от България, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватска и Румъния се срещнаха в Будапеща с Йотингер, за да обсъдят този въпрос. Неговата идея е увеличението да е с до 1.1% от БВП на всяка страна.
Основните притеснения на Централна и Източна Европа са свързани най-вече с бъдещето на общоевропейската селскостопанска политика. Промени в нея са неизбежни след Брексит, тъй като финансово тя се крепи основно на Германия и Великобритания. Конкретно България не е сред най-големите бенефициери на въпросните пари. Тази своеобразна класация се оглавява от Полша и Гърция. Трета е Румъния, която получава близо 2 млрд. евро годишно. Ние сме на шеста позиция (след Унгария) и взимаме 800 млн. евро.
Общата селскостопанска политика струва на европейските данъкоплатци 47 млрд. евро годишно и дебатът за бъдещето й ще се проведе по време на българското председателство на Съвета на ЕС. Българският земеделски министър Румен Порожанов съобщи, че сред държавите има съгласие да се запазят основните плащания за фермерите, като вероятно ще отпадне съфинансирането към тях от националните бюджети. Деликатна тема обаче ще е сближаването и балансирането на земеделските субсидии между различните членки. Ще се разисква също така въпросът с таваните на плащанията към големите производители. Едва ли ще бъдат подминати и допълнителните бюджети за сектори като животновъдство, производство на зеленчуци, плодове и др.
Друга от "бюджетните реформи", които могат да разпалят балканските страсти, е бъдещето на кохезионната политика и структурните фондове, разпределени главно в региони, чийто БВП е по-малък от 75% от средния за Европейския съюз. Не е изненадващо, че почти всички такива региони са в Източна и Югоизточна Европа – с изключение на Португалия, както и на малка част от Испания.
Предварителните нагласи са, че след 2020 г. фондовете ще претърпят сериозно орязване – между 10 и 30%, ако съдим по думите на българския евродепутат Искра Михайлова. България вече се обяви против тези намерения на Брюксел. Премиерът Бойко Борисов използва събитията около началото на нашето европредседателство и категорично заяви, че страната ни ще защитава запазването на кохезионната политика и че европейските фондове са жизненоважни за нея. Само че дали тази защита няма да остане само на думи, след като вече подкрепихме увеличаването на вноската ни в общия бюджет?
Иначе позицията на Борисов едва ли изненадва някого. Например през 2015-а България е внесла в европейската хазна 424 млн. евро, а е получила оттам над шест пъти повече – 2.73 млрд. евро. От присъединяването ни до 2014-а са ни отпуснати над 8.5 млрд. евро, а за самата 2014-а – 2.255 млрд. евро, или общо – близо 13.5 млрд. евро. Съдейки по данните, публикувани в германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, близо 40% от тези пари са разпределени за селското стопанство, а 52% за регионална политика.
Не бива да подминаваме и една от най-радикалните идеи на Брюксел, свързани с разпределянето на европейските средства – обвързването му с независима съдебна система. Неотдавна комисарят по въпросите на правосъдието Вера Юрова предложи държавите членки да преминат тест за независимостта на техните съдебни органи, преди да бъдат одобрени за еврофинансиране. "Трябва да се работи по идеи за подсилване на правораздавателните системи, докато се планира новият бюджет на ЕС, започващ от 2021 година. Един от начините е да се настоява за това, че независимото правосъдие е необходимо за ефективен контрол над използването на европейските фондове. Бих искала да предложа едно подобно обвързване между двете", категорична бе Юрова, която участва в подготовката за новия бюджет.
Така че битка за европарите след 2020-а ще има и тя ще започне още през май. В този смисъл най-важното за България е доколко нашите управници ще се включат в нея или отново ще клекнат пред т. нар. стара Европа.
