Финансистът Якоб Киркегаард от института "Питърсън" във Вашингтон предупреди, че Съединените щати ще изпаднат във фискална криза. В интервю за предаването "Събота 150" Киркегаард посочи, че намаляването на данъците и прекомерните бюджетни харчове ще доведат до това всяка година дефицитът и дългът да се увеличават поне с трилион долара:
Няма съмнение, че ще видим доста голямо ускоряване на американската икономика. Можем да видим растеж от 4 – 5 % през първото полугодие на 2018-та година. Това естествено ще доведе до увеличаване на данъчните приходи – например с около 500 милиарда долара. Ако направим сметка обаче с цената на намалението на данъците, която е около два трилиона, ще видим, че в крайна сметка имаме дефицит от 1,5 трилиона долара.
Увеличаването на бюджетния дефицит донякъде се дължи и на по-големите разходи за армията. По повод на увеличаването на "военния бюджет", той коментира: Това само по себе си не е изненадващо, но води до една много по-голяма дискусия за размера на бюджета за армията. Независимо дали говорим за това дали той трябва да е 500 милиарда или 700 милиарда долара, трябва да признаем, че това е най-големият военен бюджет в света. Трябва също така да кажем, че това е нещо, което Конгресът, президентът Тръмп, преди това Обама и всеки президент от Втората световна война насам, е искал. Затова казвам, че увеличаването на парите за военните изобщо не е изненада. Въпросът е каква част от тези пари отиват да отбрана в истинския смисъл на тази дейност. Истината е, че тези пари се харчат безконтролно, а това безспорно е най-лошият възможен начин в целия свят.
Според него средствата за инфраструктура трябва да се увеличат: Напълно е ясно за всеки, който живее в тази страна, че инфраструктурата се влошава. От тази гледна точка съм напълно убеден, че парите за инфраструктура трябва да се увеличават. В същото време изобщо не съм убеден, че планът, предложен от президента Тръмп и неговата администрация, чрез който те искат да накарат и инвеститорите да наливат пари в инфраструктура, ще проработи. Вижте, от 2009 година лихвите в Съденинете щати са около нулата, реалните лихви – дори под нея. Това прави капитала много скъп. Ако частните компании искаха да направят инвестиции в инфраструктура, за да се освободят от "скъпия" капитал, можеха да го направят. Те обаче не го направиха. Ето защо смятам, че това няма да проработи, независимо, че в бюджета са отделени пари за подпомагане на тези проекти. Освен това – дори да приемем, че планът се реализира, това ще доведе до презастрояване на големите градове като Ню Йорк и околностите му, но не и до подобряване на инфраструктурата в региони, където това е необходимо и където това би имало ползи за Съединените щати като цяло.
Киркегаард смята, че правителството трябва да облага с по-високи данъци: Според мен въпросът не е толкова в това да се правят по-малко разходи, колкото до вече въведеното намаляване на данъците. То трябва да бъде премахнато. Правителството трябва да облага с по-високи данъци. Дефицитът не се разраства чак толкова заради по-големите харчове, колкото заради липсата на данъчни постъпления. Разбира се, харчовете са също са част от проблема, но не толкова, колкото липсата на приходи. Просто няма как да има най-големият в света бюджет за отбрана, комбиниран с все по-големите социални и здравни разходи за застаряващото население и с поддържането на влошаващата се инфраструктура, да се събере в 17-18 % от брутния вътрешен продукт.
Финансистът посочи, че Федералният резерв може да контролира инфлацията: Лихвите в Съединените щати трябва да растат. Отново въпросът е колко. Без съмнение Федералният резерв може да контролира инфлацията. Трябва обаче да се помисли върху следното. Близо десетилетие инфлацията беше под нивото от два процента, което е целево и което се счита за здравословно. Сега можем да се запитаме – дали известно време на трябва да се позволи инфлацията да бъде над това целево ниво от два процента? Аз не се съмнявам, че Федералният резерв ще увеличи лихвите и първият скок ще бъде през юни. Въпросът е дали ще продължи със същия темп, както очакват пазарите. Аз мисля, че няма да е лошо инфлацията да расте малко по-бързо в следващите една – две години. Да речем – покачване с три процента. Със сигурност това няма да е катастрофално за американската икономика. Това обаче ще означава, че Федералният резерв ще трябва да забави темпото и няма да увеличава лихвите по четири или пет пъти през следващите две години.
