Стабилни добиви от тютюн се отчитат през последните две години (2016 и 2017-а) у нас – по 16-17 000 тона, отчитат от бранша. Прогнозите са за такива добиви и за тази година. Фирмите изкупвачи търсят вече тютюн и цените са добри, признават производителите. Но, може и още, което ще позволи да се покрият всички разходи, които също растат.
Заради трудностите по изкупуването през последните години се отбелязва трайна демотивация сред дребните производители, което сви и площите с тютюн и брой на хората, които желаят да си изкарват прехраната по този начин. Някои се насочват към други селскостопански култури или просто емигрират.
Държавата също не е много щедра към сектора. От 2010 г. евро субсидии няма, а от 2007-а, когато България стана член на ЕС, страната ни не е ползвала евросубсидии за тютюна.
В същото време се отбелязва интерес към отглеждането на тази култура сред едрите фермери, които увеличават площите с тютюн. В бранша обаче са единодушни, че трябва да подобрят отношенията между производителите и фирмите изкупвачи. А това е пътят за развитие на сектора. Не малко са случаите на забавяне на парите за изкупени количества тютюн, или фалит на фирми, които завличат фермери. Ако има сигурност за изкупуването на производените количества тютюн, ще се върнат хората към отглеждането на тази суровина, отбелязват от бранша. Още повече, че имаме традиции, добри почвени и климатични условия, а това е и начин да се задържат хората по родните си места.
Производителите у нас продължават да търсят конвертируемият сорт на пазара, който да засаждат. Още повече, че 80% от тютюневата продукция е за износ и фермерите трябва да се съобразяват с търсенето. У нас конвертируемият сорт е Басма. Но като че ли изоставаме. Днес и гърците, и македонците, и турците ни изпреварват в това отношение и по-добре се настройват към изискванията на пазара. Добре се приспособиха към условията у нас сортовете Катерини и гръцка Басма, отбелязват производители. Двата сорта се наложиха и приспособиха добре у нас. А и добивите от тях вече са с 15-20% по-високи.
Трудностите и проблемите през бранша също не са малко. С появата на новите бездимни цигари, например, намалява количеството на влаганата в тях суровина. В една стандартна цигара се влагат 20 грама тютюн, а в бездимната – само 6 грама.
Европа днес потребява повече тютюн – 500 000 тона, отколкото произвежда – около 200 000 тона. А през миналата година са отгледани и прибрани още по-малко – само 180 000 тона. В същото време европейските цигарени фирми покриват нуждите си с 60% внос.
И тук са възможностите за подкрепа и развитие на производството на тютюн. Защо да не се даде шанс на европейските страни, в това число и България, да произвеждат и хората да се препитават с производството на тютюн вместо суровината да се внася от Азия и Латинска Америка.
