Икономиката у нас е оставена някак встрани от дневния ред. Властта отдавна избягва тази тема – първо, защото не се ориентира добре в нея, и второ, защото не й носи политически дивиденти. Нито политическите партии, нито правителството имат реални средно- и дългосрочни икономически програми. И вместо да следват една добре премислена и насочена към бъдещето икономическа политика, управниците все по-често действат като пожарна команда – потушават, доколкото могат, избухналите тук-там проблеми, след което захвърлят каските и ботушите и се заемат с по-простичките всекидневни неща. А движеща се на самотек кола е реална опасност за катастрофа.
Действително, данните за брутния вътрешен продукт през последното тримесечие на 2017-а и за пазара на труда са оптимистични и на тяхна основа може да се твърди, че националната икономика трайно, а не конюнктурно излиза от кризата. Ръстът от 3.6% на БВП е над средния за ЕС, а в годишно изражение броят на заетите лица (над 15 години) се увеличава с над 162 хиляди. България докосва психологическата граница от 100 млрд. БВП (очакванията са за миналата година той да е 99.079 млрд. лв.). Само че оптимизмът, който струи от тези показателите, е доста подвеждащ. Вярно е, че нарастването на работните места е значим факт, но заетостта продължава да е поразително ниска – едва 52.3% от трудоспособното население, а темповете на растеж са крайно недостатъчни.
В доларово изражение нашите близо 60 млрд. брутен вътрешен продукт са много по-малко от данните за сходни с България държави – например в Румъния става дума за 182 млрд., в Унгария за 124 милиарда. На човек от населението ние сме зад румънците и отстъпваме два пъти на унгарците (около 6200 долара срещу 7300 и респ. 11 300 по данни на НСИ и Евростат).
На практика, в съзвучие с Европа, и у нас има растеж, но той значително изостава след този на другите бивши социалистически държави и в дългосрочна перспектива ни обрича на вегетиране.
Притеснителни са и числата, свързани с разпределението на вътрешния продукт. Увеличението през четвъртото тримесечие на 2017-а в сравнение с година по-рано по отделните елементи е:
*крайно потребление – 4.7%;
*Бруто капиталообразуване – 3.2%;
*Износ на стоки и услуги – 2.0%;
*Внос на стоки и услуги – 9.4%.
Тоест крайното потребление – 22.594 млрд. лв., расте с изпреварващ темп спрямо този на БВП. Изводът е, че вътрешният пазар у нас лека-полека живна и също ще се превръща в двигател на растежа. Но това е нещо като щипка захар в купата със сол. И е крайно недостатъчна величина, понеже базата е изключително ниска. Според данните на статистиката разходите за храна средномесечно са жалките 141.46 лв. на човек от населението, за транспорт и съобщения – само 47.88 лв., и т.н. Би трябвало в крайното потребление средногодишните ръстове от такова ниско равнище да се измерват с по десетина и повече процента, но това никога не се е случвало в България.
Много тревожни са и данните за рязко увеличения внос на стоки и услуги и ниските темпове на износа им. Масово и не без основание се смята, че за отворена икономика като нашата експортът е ключов фактор за развитието. По правило доскоро той изпреварваше на ръста на БВП. Сега е под него, което може би е симптом за загубване на пазарни позиции.
Най-сетне, такъв ключов фактор като бруто капиталообразуването (т.е инвестициите и модернизирането) изостава със своите 6.3 млрд. лева. Темпът на нарастване е само 3.2% и е под този на брутния продукт.
С подобни показатели българската икономика ще продължава да е неособено ефективна, с нискосъздавана добавена стойност и неконкурентоспособна не само на външните пазари, а и вътре в страната. При сегашния растеж на заплатите и без инвестиции, които рязко да повишат производителноста на труда, ефектът накрая ще се изрази в по-висока инфлация, а не в икономическо оживление. Това вече се отчита и от международните анализатори. България беше класирана от авторитетната агенция "Блумбърг" на 41-во място по иновативност в света, ала отстъпи назад в редица области. Например по производства с относително висока добавена стойност – от 25-о място вече е на 34-о, по концентрация на високотехнологични компании – от 35-о мина на 39-о място, по регистрирани патенти слязохме до 48 място и т.н.
Ако се изчистят конюнктурните влияния (в случая европейският подем, който дава кислород за нашите икономически дробове), България наистина вегетира. Най-добре това е отразено в анализа, който направи много авторитетната медия "Global Finance Magazine". Преди година тя помести данни за БВП на държавите, съобразен с покупателната способност, извлечена от масива информации на МВФ и Световната банка. Държавата ни се оказа на 69-о място в света в компанията на сходни по просперитет и развитие страни. Свикнахме, че сме последни в ЕС, че Румъния е пред нас, но пред нас в онази таблица на списанието бяха и Панама, Беларус, Габон, Екваториална Гвинея, Мавриций и т.н. Веднага след нас се подредиха Венецуела, Суринам, Иран, Ботсвана, Барбадос.
Тези дни "Global Finance Magazine" пусна и таблица на страните по ръст на брутния продукт за последните десет години. Това е оценка как се развиват те в средносрочен аспект. Недопустимо е за изостанала държава като нашата да крета така – само с 1.8 процента. Съседите ни са пред нас с двойна и дори тройна и четворна крачка спрямо българската. Румъния е с темп 2.1%, Македония е със среден темп 2.6 процента. Една Албания е със средно 3.1%, Турция – с 4.5 процента. Само Сърбия е изключението с 1 на сто.
В косвена връзка с изложените данни се намират и тези за чуждестранните инвестиции. Те имат трайна перспектива на намаляване, което засега се компенсира от вливащото се европейско финансиране. Последният анализ на Министерството на финансите отчете, че еврофондовете са увеличили БВП на България с 1.7% през 2017-а. И точно тяхното усвояване съставя повече от половината от прогнозирания растеж през 2018-2020-а. Затова и големият въпрос е какво ще стане след 2020 г., когато досегашната схема на финансиране бъде преустановена и преобразувана от Брюксел?
Изводът е, че с подобни показатели и темпове българската икономика ще продължи да бъде неефективна. На нея й е необходим поне от 5.5 до 7% растеж средногодишно, за да почне постепенно да догонва не толкова другите, по-развити държави, а съседните до нас.
