Лоша новина идва откъм стоковата борса. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, търгувани на стоковия пазар, са се повишили миналата седмица с 2.23% – до равнище от 1,508 пункта. Това сочи седмичната информация на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Това е най-високото ниво на индекса от април 2015 г. насам, когато той се е повишил до 1.519 пункта. И се явява обективна база за повишаване и на цените на дребно, а оттам и на месечната, и на годишната инфлация в страната. Което вече е тревожен сигнал.
От началото на февруари тази година ИТЦ се повишава с цели 3.14%, допълват още представителите на ДКСТ. Базовото ниво на ИТЦ – 1.000 пункта, е фиксирано за първи път през далечната вече 2005 година.
Но има и малко светлина в дъното на тунела. На месечна база цените на един от най-търсените от населението продукти – млечните произведения, остават почти непроменени, като цената на маслото се стабилизира на едно все пак по-високо равнище в сравнение с предишния месец. След големия скок в цената на яйцата през ноември миналата година – през януари и особено през втората седмица на февруари 2018 г., те се върнаха на нивото си отпреди поскъпването. Което е сигурен знак, че все още няма някакви фундаментални причини за поскъпване на всичките храни, които са обект на търговията на едро.
Повишава ли обаче този тревожен тренд инфлацията в страната в началото на 2018 г.? Според НСИ, ако се опрем на предварителните данни на статистиката или на Индекса на потребителските цени за януари 2018 г., то месечната инфлация през първия месец на годината, изчислена спрямо базата от декември 2017 г., достига 0.3 процента. Ако този темп на поскъпване се запази до края на 2018 г., напълно е възможно годишната инфлация за януари 2018 г., изчислена спрямо януари 2017 г., да достигне 1.8 процента. Или месечната инфлация за януари тази година е била близо десет пъти по-ниска спрямо само едно седмично поскъпване на храните на едро по стоковите борси – 0.3% спрямо 3.14 процента. Което означава и че през февруари 2018 г. ни чака едно неизбежно и значително поскъпване на живота поради ръста и в цените на дребно. Защото е малко вероятно малките търговци да продават по-евтино стоката си, отколкото са я купили от тържища и борси. Проблемът е, че НСИ ще отчете февруарската и мартенската инфлация едва през април – май тази година, а може даже и по-нататък. Защото на анализаторите им трябва време да извършат проучване на разходите в семейните бюджети.
Според статистиката през януари 2018 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: ориз – с 0.5%, брашно – с 0.5%, типов и ръжен хляб – с 0.5%, свинско месо – с 0.5%, кисели млека – с 0.1%, сирене – с 1.2%, кашкавал – с 0.3%, ябълки – с 2.9%, цитрусови и южни плодове – с 1.9%, домати – с 5.8%, краставици – с 9.6%, зеле – с 1.2%, пипер – с 13.9%, зрял лук – с 1.7%, листни зеленчуци – със 7.7%, гъби – с 1.7%, картофи – 1.6%, шоколад и шоколадови изделия – с 1.8%, кафе – с 1.4%, вино и бира – с по 1.0 процент. С една дума, наблюдаваме поскъпване по един твърде широк стоков периметър през януари тази година, който по много позиции продължава и през февруари в цените на едро.
Друга тревожна констатация на ДКСБТ е, че през януари 2018 г. ИТЦ остава над нивата от същия месец в периода 2015-2017 г., въпреки че стойностите му през януари 2018 г. са по-ниски в сравнение с януари 2013 г. и се доближават до нивото от 2014 година. Тази констатация едва ли може да ни зарадва особено, но трябва да ни накара да наблюдаваме по-внимателно ценовите скокове и съпровождащата ги инфлация, защото рано или късно и БНБ ще отговори на поскъпването с увеличаване на ОЛП. А това ще доведе до преразпределяне в някаква степен и на инфлационните очаквания на фирмите и на гражданите, ще промени също техните инвестиционни намерения при избори на финансови опции за влагане на спестяванията.
Разбира се, на пазара за храни на едро има и низходящи ценови трендове. Спад спрямо декември 2017 г. се прояви при цената на яйцата (10%) и на захарта (5%). Варивата, захарта и оризът също са с минимални ценови понижения, а цената на олиото остава без промяна. Но това не променя общата картина.
Друг индикатор – Груповият индекс на тържищните цени на хранителните стоки, пък илюстрира общото относително изменение в цените на едро на храните, които влизат в неговия състав. Наблюденията от предишните години показват, че най-високи стойности индексът на хранителните стоки е имал през 2008-а, 2011-а и 2012 г., когато се наблюдаваше повишаване на цените на голяма част от основните хранителни стоки заради шока от световната финансова криза. Друг е въпросът, че ако се взрем в една по-широка цикличност, ще констатираме, че цените на хранителните стоки през януари 2018 г. – в сравнение със същия месец на шестгодишния период (2013 – 2018 г.), показва, че те са на ниваоколо и под равнището, отбелязано за януари в предходния петгодишен период.
При млечните продукти се наблюдава ръст на годишна база спрямо предишните две-три години, а цените на кравето сирене и маслото през януари тази година са най-високи спрямо същия месец на предишните пет години. Цените на месото, месните произведения и рибата се доближават и са малко под нивата на същия месец в рейнджа 2013 -2018 година.
Разбира се, за част от ценовите флуктуации си има и едно чисто българско обяснение, което не подлежи на ревизия. И е обяснимо като част от структурните недостатъци на отрасъл "селско стопанство " в нашата икономика. Отдавна е известно, че в късните есенни та до ранните пролетни месеци относителният дял на българските плодове и зеленчуци на пазара е изключително нисък, докато през късната пролет – лятото и есента тяхното количество се увеличава забележимо. Защото сме страна в средния климатичен пояс и през късната есен – зимата и пролетта трябва да разчитаме основно на продукция от парниците, но такава няма. И недостигът се компенсира с внос от ЕС или от страни извън него. Затова ИТЦ сочи: максималните зимни ценови стойности се наблюдават в периода януари – февруари, а минималните летни стойности – през август.
Затова е разумно да се прокарат някакви насърчителни мерки за развитие на млечното производство и на месното животновъдство, както и да се стимулира производството на парникови зеленчуци. За да се компенсира поне донякъде структурната катастрофа на българското село. Иначе отново и отново ще отчитаме засилена инфлация при цените през определени сезони, ще бъркаме все по-дълбоко в портмонетата си и ще се тюхкаме, сещайки се за старата максима, че "асфалт не се яде!". Защото има и подтекст – всъщност става дума за продоволствената съставка на националната сигурност.
