Всяко действие среща обратно по посока и равно по сила противодействие и, изглежда, че невижданата икономическа експанзия, която Китай провежда през последните години, няма да мине без съпротива. Сигналите за начинания, целящи да неутрализират прословутата инициатива "Пояс и път" за инвестиции в размера на много милиарди долари, наричана още Нов път на коприната, идват от всички посоки.
Последната новина е, че Австралия, Съединените щати, Индия и Япония подготвят създаването на обща регионална инфраструктурна схема, целяща да се противопостави на нарастващото влияние на Китай. Очаква се идеята да бъде обсъдена по време на посещението на австралийския премиер Малкълм Търнбул във Вашингтон, където той ще се срещне с американския президент Доналд Тръмп, съобщи австралийското издание "Острелиън файненшъл ривю".
Висш представител на американската администрация е споделил пред медията, че планът, включващ четиримата регионални партньори, все още е "в зародиш" и не е достатъчно развит, за да бъде оповестен по време на визитата на Търнбул, но е предмет на сериозно обсъждане. Освен това е определил въпросния план като "алтернатива", а не като "конкурент" на китайския и е изтъкнал, че никой не казва, че Китай не бива да изгражда инфраструктура.
Пекин обаче ще следи внимателно развитието на инициативата, особено след като същите четири държави се съгласиха миналата година да възстановят Четиристранния диалог за сигурност. През ноември 2017-а Китай протестира, че по време на ежегодната Среща на върха на страните от Източна Азия в Манила висши дипломати на Съединените щати, Япония, Индия и Австралия се срещнаха с намерението за възстановяване на пакта. Той бе установен през 2007-а с цел сдържане на Китай, но бе прекратен, след като австралийският премиер Кевин Ръд се оттегли от него под китайски натиск.
Всъщност усилията за координирани действия са само един от елементите на отпора срещу Китай. Успоредно с тях основният негов съперник в азиатския регион – Япония, проявява и самостоятелна активност. Показателна е визитата на делегация в Шри Ланка през януари, водена от външния министър Таро Коно и включваща представители на бизнеса. Именно малката островна държава през последните месеци се превърна в пример за начина, по който функционира "Пояс и път", след като предаде на Пекин за 99 години едно от своите пристанища като компенсация за дълговете към китайските банки. Неслучайно Таро Коно посети другото най-голямо пристанище – Коломбо, където обеща Япония да построи газов терминал.
Визитата в Шри Ланка е само брънка от мащабните обиколки – от Югоизточна Азия през Пакистан до Прибалтика – през последните месеци и обещанията за инвестиции от представители на Токио. Зад тези усилия стои амбицията на премиера Шиндзо Абе да върне страната си като ключов играч на регионалната сцена. През 2016-а той лансира свой план за развитие и сигурност в Азия, обявен като алтернатива на китайските усилия и предвиждащ инвестирането на 200 млрд. щ. долара в инфраструктура и дори засилване на японското военно присъствие в Индийския океан. Усилията на Токио да противодейства на китайското влияние се простират дори до Централна и Източна Европа, където през януари Шиндзо Абе извърши безпрецедентна обиколка.
Главният стратегически партньор на Япония в тази насока обаче е Индия. Двете страни действат съгласувано за изграждане на електроцентрали, железопътни линии и пристанища в Шри Ланка, Бангладеш, Мианма и островите в Индийския океан. Нещо повече, Токио и Делхи съвместно лансират т.нар. Азиатско-африкански коридор за развитие, чието предназначение е задълбочаването на икономическите връзки между Африка, Южна и Югоизточна Азия и който е представян като алтернатива на китайското устремяване към Източна Африка през Индийския океан.
Европейският съюз също търси начини да ограничи инициативата "Пояс и път". Държави като Германия, Франция и Италия вече предприемат мерки за предотвратяването на "поглъщането" на Европа от Китай, което в близко бъдеще може да доведе до разцепване на общността.
Китай отдавна се опитва да успокои страховете на европейците и заради това дори смени името на проекта си от "Един пояс, един път" на "Пояс и път", искайки по този начин да подчертае, че инициативата е от полза за всички. Но засега явно не успява да убеди скептици като френския резидент Еманюел Макрон. В началото на януари Макрон обяви, че Новият път на коприната не може да е еднопосочен.
Европейските столици се тревожат от неяснотата и тайнствеността, които продължават да обгръщат китайските проекти, както и от примерите от Азия, включително и Шри Ланка, където инициативи на Пекин не само не доведоха до полза за всички, но оставиха включилите се партньори с дългове към китайските банки. Най-голяма тревога обаче предизвиква фокусирането на Пекин върху Източна Европа и благосклонното отношение на страните от региона към офертите му. Това пролича и през ноември 2017-а, когато Унгария бе домакин на годишната среща между Китай и централно- и източноевропейските държави във формат "16+1". На нея унгарският премиер Виктор Орбан подчерта, че китайските инвестиции "не са срещу ЕС", но думите му отразиха напрежението, съществуващо в Евросъюза по отношение на китайските амбиции.
В същото време Германия подготвя законодателство, целящо възпиране на изтичането на технологии и на овладяването на европейски компании от Поднебесната империя. Ако то бъде прието, европейските държави ще могат не само да блокират китайски инвестиции, но и ще са задължени да споделят свързаната с тях информация както помежду си, така и с Европейската комисия. Отношението на Берлин към усилията на Пекин може да бъде обобщено с думите на вицепремиера и външен министър Зигмар Габриел, който предупреди, че те са насочени против демокрацията и свободата и лансират ценностна система, различна от западната.
