С поредица от маньоври между Брюксел и Москва управляващите у нас през последните години направиха така, че газопроводите към Европа все ни заобикалят. Наскоро научихме, че новият проект – "Бял поток", който евентуално ще пренася газ от Туркменистан, е спечелен от Румъния.
Засега все още не е напълно заличен шансът тръбата на "Южен поток" да пресече България на път към Стария континент. Но и още остават много неясноти. Засега, изглежда, че единствено някакво спречкване между Атина и Анкара може да го насочи към България. Отношенията между двете страни охладняха след визитата на турския президент Реджеб Ердоган в Атина, където той изложи претенции за преразглеждане на Договора от Лозана.
Не е встрани от интригата и Сърбия. Говори се, че България може да поеме на територията си връзката между западната ни съседка и "Южен поток". В края на януари премиерът на Сърбия Ана Бърнабич въведе ново понятие, като обяви, че вместо газопровода "Южен поток" ще бъде изграден "Сръбски поток" – по маршрут от България до Сърбия. Оттам суровината през Унгария ще достига до газовия хъб "Баумгартен" в Австрия. За целта проектната компания South Stream Serbia, създадена за реализацията на "Южен поток" в западната ни съседка, се преименува в "Сръбски поток". Тя е смесено руско-сръбско дружество между "Газпром" и "Сърбиягаз", в което руснаците са мажоритарни собственици с 51% от акциите. А новината, че "Газпром" ще купи допълнително акции за 15.5 млн. евро в проектната компания само допълват тези коментари.
Проектът "Южен поток" бе спрян през декември 2014 г. заради настояването на Еврокомисията да се спазват предписанията на Третия енергиен пакет. След това руснаците решиха да строят тръбата до европейската част на Турция. А след това като втора част на проекта да потече газът за износ в Южна и Югоизточна Европа. Планираният капацитет на всяка от двете части е по 15.75 млрд. куб. м на година.
В момента в Сърбия се работело по проектирането на газопровод Ниш – Димитровград. Според Ана Бърнабич това е един от приоритетите в рамките на Берлинския процес – газопровод към България, който ще стане един от главните хъбове за газ в тази част на Европа чрез "Турски поток", тъй като Русия планира през 2019 г. да прекрати преноса на газ през Украйна. А това означава, че транзитът към България, който в момента е 17 млрд. куб. м, ще секне. А тръбите у нас ще останат празни, въпреки че договорът за транзит с "Газпром експорт" е до 2030 г. и на година печелим по 120 млн. евро от транзитна такса.
Данните за новия газопровод към България са, че ще бъде с дължина 150 км и годишно по него ще се транспортират около 1.8 млрд. куб. м газ. Тръбата ще бъде двупосочна, което ще означава, че Сърбия и България ще могат да си доставят газ една на друга.
За изграждането на този газопровод страната ни е получила от Европейския съюз общо 45 млн. евро. А според информации в сръбски медии ЕС ще подпомогне участието на Сърбия в този проект с 49.7 млн. евро.
Сръбският президент Александър Вучич вече обяви, че газовата интерконекторна връзка между България и Сърбия трябва да започне да се изгражда през юни или юли тази година. Но вицепремиерът и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия Зорана Михайлович, която бе в София през януари, съобщи, че едва сега съседите започват работа по газопровода Ниш – Димитровград. И даже само проучвателните работи щели да отнемат около две години, преди да започне реализацията му. България очакваше проектът да се реализира в периода 2007-2013 г., но поради липсата на интерес от сръбска страна е отложен за новия програмен период.
Има и други (газови) спорове за решаване в нашия регион. За Сърбия приоритет е изграждането на LNG – терминали (за втечнен газ), докато България държи на газовата връзка.
Съдбата на "Южен поток" също е неясна. От "Газпром" още не са определили маршрута на втората тръба, но руснаците са категорични, че ще искат "железобетонни" гаранции от ЕК, че проектът ще се състои.
Премиерът Борисов и енергийният министър Теменужка Петкова пък продължават да твърдят, че газовият хъб "Балкан" край Варна е съоръжението, чрез което ще разпределя суровината за Европа – през Северна България до Сърбия. Още повече че двете страни проучват възможностите за тръба с капацитет 10-12 млрд. куб. м газ годишно по едно такова трасе между компресорна станция Провадия до сръбската граница при Зайчар. Той е част от програмата за разширение на газопреносната мрежа на страната ни, обявиха от "Булгартрансгаз". Така или иначе, ако искаме да участваме в транзита, ще трябва да увеличим капацитета на тръбата през България. Газовият хъб е в основата на стратегията ни за развитие на газопреносната мрежа у нас, а и проектът е записан и в десетгодишния бизнес план за развитие на "Булгартрансгаз". Компанията "АФ-ЕМГ Консулт" беше избрана да извърши предпроектното проучване за газовия хъб "Балкан". Очаква се до края на годината да има яснота по параметрите на този проект и за реализацията му..
А България се надява да изпълни европейските изисквания в областта на енергетиката (да има три независими канала), като търгува с газ от различни източници – руски от "Турски поток", от Азербайджан, от Израел, от Кипър, втечнен газ от гръцкия терминал край Александруполис, а може би и български някой ден (виж карето). Този микс ще влиза през българо-турската граница. Така че в това отношение няма основания за опасения от проблеми с Европейската комисия, отбеляза и проф. Атанас Тасев в края на януари. Енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че е изготвено предпроектно проучване за интерконектор с Турция, който е от общ интерес в рамките на Европейския съюз. Документът вече е представен на партньорите в съседната страна. От компресорната станция Странджа суровината може да стигне до компресорната станция в Провадия. И тук всичко спира.
Събитията в региона са доста динамични, отношенията между страните също. Но, истината е, че гърците нямат инфраструктура за пренос на природен газ и тепърва ще трябва да проектират и да строят.
Проучванията за природен газ в Кнежа продължават
Днес "Проучване и добив на нефт и газ" АД е единственото българско дружество, което извършва проучване и експлоатация на находища за добив на нефт и природен газ у нас. Освен това тя се занимава и с преработката на суров нефт и с търговия с нефтопродукти и горива. През миналата година то продължи да експлоатира 13-те находища за нефт и природен газ, за които има сключени договори за концесии с Министерството на енергетиката. Заедно с това в бизнес програмата на дружеството е включено и проучването на такива природни богатства съгласно сключения договор за предоставяне на права за търсене и проучване в Блок 1-12 Кнежа, Българска суша.
Разрешението за тази дейност ще бъде удължено с още две години, реши правителството в края на януари. Проучваната площ е разположена на територията на областите Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, уточняват от дружеството. Концесионер на блока е именно "Проучване и добив на нефт и газ". Дружеството извършва тази дейност от 2010 г. и вече регистрира търговско откритие, а след това получи и концесия за добив на природен газ и кондензат от находище "Искър-запад" – част от "Блок 1-12 Кнежа". От "Проучване и добив на нефт и газ" смятат, че площта има потенциал, който заслужава да бъде допълнително изследван и детайлно изучен. Поради това като титуляр на разрешението фирмата е поискала двугодишно продължение на срока му.
Мажоритарен собственик в дружеството е "Зърнени храни България" АД, което притежава 51.22% от капитала. "Инвест кепитал мениджмънт" ООД владее 15.84%, "Химимпорт" контролира 13.84%, а 19.10% се падат на други по-малки инвеститори. Всеки от тях може да е доволен от това свое вложение, след като общото събрание на дружеството е гласувало разпределянето на дивидент за последните три години – по 0.29 лв. за една акция за 2016 г., по 0.33 лв. за 2015 г. и по 1.10 лв. за 2014-а.
