Тежката ситуация със снежните виелици в столицата в последните дни е доказателство, че Столичната община има възможности горе-долу да се справи с подобни кризи. Достатъчни са само две неща – вярна прогноза за времето и налична тежка техника за почистване на снега.
Нека поразсъждаваме на този фон с какви предимства разполага Столичната община, за да се оправи, ако, не дай си Боже, в София възникне терористична криза. В случая прогнозата за времето не върши работа. Всъщност би била полезна прогноза, основана на анализ за риск от терористични актове на територията на столицата, направена от експерти по антитероризъм.
Това предположение води до редица въпроси. В своята последователност те са следните: кой в общината ще направи анализа на риска от терористични актове; как въз основа на този анализ ще бъдат определени приоритетите за действие в най-уязвимите от тероризъм обществени обекти; кой ще упражни контрол върху подготовката за неутрализиране на щети и мерки за намаляване на броя на жертви в евентуален терористичен акт; кой ще известява населението на столицата при подобен акт; кой ще координира действията впоследствие с компетентните за борба с тероризма служби; къде ще бъде разположен центърът за координация…?
Ето това са част от въпросите, на които трябва да имаме готови отговори, ако, не дай си Боже, се случи терористичен акт в София. А тези отговори би трябвало да са залегнали в Плана за противодействие на тероризма, приет миналата седмица от Столичната община. Вместо тях обаче в документа има смехотворни съвети от рода, че при взрив или при стрелба хората трябва да залегнат, за да се предпазят и да се ограничат пораженията върху тях.
В хода на представянето и приемането му стана известно, че при атентат в София кметът Йорданка Фандъкова ще има грижата да ръководи защитата на населението. Авторите на плана не са си направили труда да коментират и да отговорят на въпроси от рода на тези, които изложихме по-горе. По-скоро нещата са подобни на повечето телевизионни прогнози за времето – не се наемат да посочат кога може да се случи терористичен акт, къде и какви биха били последствията в най-лошото му развитие.
Според информацията от заседанието в общината в плана се посочва, че градоначалничката ще отговаря за помощта за пострадалите и тя да бъде предоставена по възможно най-бързите начини. Пак столичната кметица ще има грижата да предостави транспортни средства за евакуация и за спасителни действия.
Най-вълнуващият текст се отнася до правомощията на кмета при тероризъм или заплаха за тероризъм на територията на общината. Според него столичният кмет ще ръководи действията координирано с Националния оперативен щаб.
Друго обаче казва Законът за противодействие на тероризма в чл.17. Там се посочва, че човекът, който създава и ръководи щаба за управление на силите и средствата за противодействие на тероризма, е премиерът – той при извършен терористичен акт въвежда в действие Националния план за противодействие на тероризма. Уточнява се още, че Националният оперативен щаб осъществява координацията и ръководството на национално ниво на дейностите при конкретна заплаха от терористичен акт и при преодоляване на последиците при извършен терористичен акт.
Очевидно авторите на плана на Столичната община или са пропуснали да прочетат Закона за противодействие на тероризма, или са решили да направят пиар вятър на шефката си, представяйки я като важен играч в антитерористичната дейност.
Самата община няма капацитет за кой знае какъв авторски принос към специфичната тема за борба с тероризма. В общината има дирекция "Сигурност", но досега там са се занимавали предимно с темата за корупцията, при това не по своя воля. През 2015 г. шеф на дирекцията беше Красимир Димитров, чието име се завъртя в скандал, инспириран от общинските съветници от БСП в СОС. Димитров бе заподозрян в действия, които са в разрез със закона, а червените съветници зададоха въпрос дали заради разследването на тази му дейност на Димитров му е бил отнет достъпът до класифицирана информация.
Скоро след скандала Димитров тихомълком беше свален от директорския стол и назначен за шеф на звеното за аварийно-спасителна дейност на общината. На негово място пък седна възпитаничката на ВТУ "Тодор Каблешков" и дългогодишен служител в дирекцията Мариела Найденова. Но и тя не се задържа дълго и освободи директорския пост за главния юрисконсулт в дирекция "Правнонормативна дейност" в МВР Кристина Лазарова.
Както се вижда, нито един от шефовете на общинската дирекция "Сигурност" не е с профил, съответстващ на антитерористичната дейност, описана така мащабно в плана на общината. Но пък напълно е във възможностите им да се подпишат под следната дефиниция за понятието "Сигурност", употребена в Стратегията за сигурност на Столичната община за 2014-2020 година: "Съвкупност от динамично променящи се параметри, определящи състоянието на обществения ред на гражданското общество в мирно и във военно време, при нормално функциониране на обществото и в случай на природни и други бедствия и като резултат от целенасочени действия да се повиши степента на защитеност на отделния човек както в публичната, така и в неговата лична среда."
Ако определението за понятието "сигурност" може да бъде оприличено на идиотско, планът за противодействие на тероризма на общината е смешен. В него например се твърди, че антитерористичните действия ще се определят от назначена от кмета работна група. Особено любопитно е как, според плана ръководството на Столичната община, членовете на работната група и щабът за бедствия и аварии ще разберат, че има опасност от терористичен акт. Определено е да го свърши дежурният служител на оперативния съвет по сигурността в общината, като за целта той щял да използва "мобилни и стационарни телефони". Що се отнася до столичните граждани – те ще трябва да изчакат пресцентърът на МВР да им съобщи какви са мерките за противодействие. Това, разбира се, ще се случи чак когато отпаднат обичайните опасения на пресслужбата да не би да не издадат някаква тайна. Или по-страшното – да не би да навредят на действията на прокуратурата, която е господар на разследването. И така, докато върви обичайната процедура по координиране, столичани, както винаги, ще се информират по други канали. Ще бъдат спокойни и няма да има предпоставки за паника…
После не ни остава нищо друго, освен да не забравяме съвета на общината да не бързаме да излизаме от метрото, преди да сме се убедили, че е прекъснато контактното напрежение по релсите. Този съвет силно напомня за годините, когато дошлите от провинцията прескачаха трамвайните релси, за да не ги хване ток.
Любопитен също така е съветът, когато станем жертви на нападение на улицата, да се оставим тълпата да ни води, но при удобен момент да се откъснем от нея. А било и нежелателно да гледаме похитителите право в очите… Така че е най-добре е изпаднем ли в такава ситуация, да се правим, че не сме оттук….
