Въпреки всички предимства – като географската близост, ниските транспортни разходи, сходните езицие, както и добрите политически отношения, стокообменът между България и Сърбия през последните десет години лъкатуши нагоре-надолу между 600 и 800 млн. евро. Най-силна е била далечната 2008-а, кога двете страни са си обменили стоки за 824.3 млн. евро. Салдото обаче е предимно отрицателно за България. Към момента търговските отношения между двете страни са регулирани от Временното споразумение за търговия и въпроси, свързани с търговията между ЕС и Република Сърбия.
През миналата година има 40% ръст на стокообмена между двете страни спрямо 2016 г., когато е бил на стойност 771.9 млн. евро и е имало14% увеличение на туристите. В износната листа на българските стоки преобладават главно суровини, материали и стоки с ниска степен на обработка. Челните места заемат електрическата енергия, рафинирана мед и медни сплави в необработен вид, петролни продукти, изделия и продукти на химическата, фармацевтичната и на стъкларската промишленост. При вноса челните позиции заемат основно суровините и петролните продукти.
За периода 2006 – септември 2017 г. преките чуждестранни инвестиции от Сърбия са в размер на 59.3 млн. евро. По Закона за насърчаване на инвестициите няма сертифицирани проекти на фирми от западната ни съседка. През септември 2011 г. в България е регистрирана фирма "НИС Петрол" ЕООД, чийто едноличен собственик е "Нафтена Индустрия Сърбия" АД, Нови Сад. Тя навлезе на българския пазар посредством мрежа от търговски обекти – бензиностанции с премиум бранд Gazprom. Важна част от дейността на компанията е търговията на едро с петролни продукти. "НИС Петрол" инвестира в покупката на земя за строителството на нови бензиностанции. Компанията е собственик на склад за петролни продукти и горива в Костинброд, който обслужва всички нейни обекти, както и търговия на едро с външни контрагенти.
В Сърбия развиват дейност повече от петдесет фирми с български или със смесен капитал и работят повече от 20 представителства. На пазара в съседната страна са представени: "Приста Ойл", "Рубелла", "Ми газ", "Офис 1", "Голдън Роуз", "Техномаркет" и други. Една от най-активните български компании в съседна Сърбия е "Трейс груп холд", която чрез дъщерните си фирми изпълнява договори за милиони по проекти в строителството и поддръжката на пътна инфраструктура.
Туризмът е най-динамично развиващият се отрасъл в двустранните търговско-икономически връзки през последните години, забелязва се траен ръст на посещенията в двете страни. Сръбските туристи са сред най-многобройните чуждестранни граждани, посещаващи традиционно страната ни. През първите девет месеца на 2017-а у нас са били 301 159 души (8-о място). Общо 366 526 нашенци пък са били в съседната страна. Има голямо увеличение на българите, които посещават Сърбия, и докато преди те бяха на 20-о място сред чуждестранните туристи, сега заемат четвърто място с тенденция да се изкачат на третото. Прогнозите са, че с изграждането на магистралата Белград-Ниш-Димитровград-София броят на пътуващите ще нарасне многократно. България и Сърбия обръщат сериозно внимание и на промотирането си като обща дестинация за далечните пазари като Китай, Индия, Япония, Южна Корея и други страни и безспорен плюс в това отношение е директната самолетна връзка между София и Белград.
Има и други теми от взаимен интерес освен големите съвместни инфраструктурни проекти от областта на енергетиката и транспорта, които свързват двете държави. България и Сърбия подписаха Меморандум за намаляване на тарифите на роуминга. Така съседите ни станаха втората страна от Западните Балкани, с която ще си сътрудничим в тази област. Преди по-малко от месец беше подписан аналогичен документ с Македония. От поевтиняването на разговорите в роуминг ще се възползват близо 14 млн. граждани на двете държави.
Отпадането на роуминга на страните от Западните Балкани с ЕС е сред приоритетите на българското правителство и на българския еврокомисар Мария Габриел. То е част от мерките за подобряване на свързаността на всички равнища в региона, което пряко ще се отрази на контактите между гражданите и фирмите.
