80 речи на известни личности от световната история и на студенти по право, философия, политология и психология, на които тя преподава, са събрани в книгата на професор Мариета Ботева от Великотърновският университет. Тя е преподавател по реторика и връзки с обществеността и доктор на науките по философия, сочи местният рупор – в. "Борба".
Мариета Ботева е разработила собствена методика, по която работи с младите хора. Всеки неин цикъл лекции завършва с изпит под формата на състезание по красноречие. Освен това младите хора участват в спорове, дискусии и диспути в продължение на цяла година, преди да се явят на заключителния си изпит.
Най-добрите и най-смелите от тях тя е включила в ръководството си. „Младите хора се подготвят по реално съществуващи съдебни казуси. Те влизат в ролите на прокурори и адвокати и като такива подготвят обвинителна и защитна реч“, обяснява проф. Ботева, след това допълва, че студентите й са работили върху делото Белнейски, делото за Вероника, върху делото за българските лекари в Либия, включително и върху съдебния процес за Яворов, макар че такъв реално не е имало.
„Всяка добра реч трябва да съдържа в себе си увод, теза и аргументи и заключение. Всички тези три основни части си имат разновидности, на които студентите се обучават по време на курса. Те усвояват и съдебната аргументация, която е по-специфична, упражняват се да произнасят написаните от тях речи“, разказва преподавателката. И уточнява, че истинският оратор не чете, а говори, умее да контактува с аудиторията си с поглед, жестикулира умерено, управлява тона си, акцентите в речта си и знае как точно да се облече, преди да застане на трибуната. „Всъщност има си много строги правила в облеклото, защото дрехите са фактор, когато искаш да те вземат насериозно, да те слушат и да те гледат, което ще рече и да те слушат с очите си. 40% от успеха на речта се крият в мимиките, жестовете, в поведението на тялото, 38% зависят от външния вид и облеклото. Костюмът е задължителен и за жената, недопустимо е ораторка да се изправи пред хората с потник без ръкави. Синьо, сиво и бяло са подходящите цветове, черното е знак за траур, за шарени дрехи изобщо няма да говорим“, категорична е проф. Ботева. Освен това световната практика показва, че когато ораторът е висок на ръст, това също оказва влияние върху аудиторията. Заради това от 1900 до 1968 г. от двамата кандидати за президент на САЩ неизменно печели по-високият. „Не че няма и изключения, като Хитлер например, който е бил блестящ оратор. Той се е подготвял за речите си, имал е изключителна харизма и е успявал да убеди мъжете да отидат на война, а жените да влязат в заводите и да произвеждат амуниции. Стоял е повдигнат на пръсти, за да компенсира ръста си. Холивудските артисти винаги са казвали, че не могат да изиграят неговите жестове, но пък всеизвестен е фактът, че той е бил на опиати, докато е говорел“, разказва още преподавателката.
Другото изключение в световната реторика е Рузвелт, който четири пъти е избиран за президент на САЩ, въпреки че е бил в инвалидна количка. Неговият глас обаче е бил впечатляващ. Извън правилата остава и Фидел Кастро, който държи рекорда по най-дълги речи. Той е бил способен да говори 7 часа без прекъсване. „Но и кубинците са имали сили да го слушат толкова време. Негов е още един рекорд за най-дълга реч, произнесена в ООН. На другата крайност например са англичаните, които нямат търпение да слушат повече от час, затова и речите на Маргарет Тачър например са винаги под 60 минути. Това е народопсихология и всеки добър оратор би трябвало добре да познава особеностите на своята аудитория“, категорична е проф. Мариета Ботева.
„Истината е, че говоренето пред хора се учи и се упражнява. И понеже ние не можем да говорим, не умеем и да слушаме. Напоследък обаче имаме добри оратори, политиците ни започнаха да осъзнават, че подготовката е наложителна, благодарение на което много от тях се промениха коренно. Бойко Борисов стана по-обран, започна да владее първичните си инстинкти и реакции, вече не пали така бързо и умело говори това, което аудиторията му иска да чуе. Това значи, че той добре я познава вече“, коментира проф. Ботева. Волен Сидеров също е смекчил тона и това се е случило след раждането на детето му. Корнелия Нинова е обратният пример, тя става все по-нервна, реагира прибързано, а и не умее добре да се облича. За разлика от нея Мая Манолова стои прекрасно на подиума и печели доверие.
Това е осмата книга на проф. Мариета Ботева, която вече подготвя и следващото си заглавие – „Реторика и невролингвистично програмиране в публичната изява“. Тази й книга също ще е новаторска, защото ще съчетава реторика и психология и ще е изследване, каквото не е правено до момента.
