Премиерът Бойко Борисов се огъна пред поредния протест и се отказа от т. нар. реформа в ТЕЛК. След като хората с увреждания заплашиха, че хиляди от тях ще дойдат с инвалидните си колички в сряда (11 април) пред Министерския съвет, Борисов реши да изпревари събитията. Във вторник (10 април) той привика на среща при себе си представители на правителството и разпореди на здравния министър Кирил Ананиев да изтегли внесените в парламента предложения за промени в медицинската експертиза, по-известни като "реформата в ТЕЛК". На срещата при премиера са присъствали още вицепремиерът Томислав Дончев, финансовият министър Владислав Горанов и социалният Бисер Петков.
Поредното отстъпление на Борисов, "за да не се изложим пред чужденците", може обаче да му създаде главоболия с неговите коалиционни партньори от "Обединени патриоти". Реформата на ТЕЛК влезе като точка в управленската програма на кабинета по тяхно настояване. Тя беше един от основните стълбове в предизборната платформа на Патриотите и беше горещо защитавана от лидерите на ВМРО и НФСБ Красимир Каракачанов и Валери Симеонов. Те непрекъснато обясняваха, че трябва да се направи ревизия на инвалидните пенсии, тъй като имало много, които се вземали въз основа на фалшиви документи за инвалидност. И с парите, които ще се спестят от неправомерно изплащаните инвалидни пенсии, ще може да се увеличат пенсиите на останалите пенсионери.
"Точка по точка ще прегледаме всичко, което безпокои хората с увреждания. Целта на замислените реформи е да останат повече пари за тях", обяви Бойко Борисов в сряда, след като протестът на хората с увреждания не беше отменен и под прозорците на "Дондуков" 1 на 11 април се събраха хиляди протестиращи от цялата страна. "Това, което мога със сигурност да кажа, е, че относно комисиите ТЕЛК ще използваме всички ресурси на държавата за по-голям контрол. Защото оттам започва преди всичко проблемът", каза премиерът. Той обясни, че целта на промените е била да се направи всичко възможно да спре източването на различните системи от хора, които злоупотребяват.
"От години работим прекрасно с всички организации на хората с увреждания, които са на протеста. Разбирам тяхната болка, но те са наши съюзници. Това, върху което колегата Симеонов със своите експерти работи, е не да бъдат ощетени дадени хора, а да се направи така, че средствата от тези фалшиви ТЕЛК-ове или източването на ресурс да останат за тези, които действително имат нужда от това. Най-малко не сме мислили на някого да навредим, точно обратното. Но хора, които не ги заслужават и продължават да ги взимат, корупционните схеми в ТЕЛК-овете – това не може да продължи", категоричен е Борисов. По думите му целта е от тези 1.7 млрд. лв., които отиват за хората с увреждане, по-голямата част да е за тях, а не за корупционерите.
Здравният министър Ананиев след срещата при премиера обясни, че направените предложения са били лансирани от медицинската гилдия и националните консултанти. "Целта не е ощетяване на правата на инвалидите, а точно обратното – да въведем справедливост, да завишим контрола и да създадем бърз достъп до пациентите в процеса", подчерта той.
Според организациите на хората с увреждания концепцията за реформа в ТЕЛК на социалното министерство и предлаганите от здравното министерство промени в медицинската оценка на работоспособността отнемат права и целят единствено финансови икономии и ще влошат живота на хората в неравностойно положение.
Социалният министър Бисер Петков обаче подчерта, че подготвяната реформа не цели отнемане на инвалидни пенсии. Той коментира, че целта й е да подобри условията за реализация на хората с увреждания на пазара на труда и да се повиши ефективността на предоставяните средства и услуги с оглед повишаване на техния жизнен стандарт, а не да се ограничат средствата, които обществото отделя за хората с увреждания, или да се отнемат придобити права, включително и правото на пенсия. "Това означава, че лице, което може да работи и което отговаря на условията за получаване на пенсия за инвалидност, няма да бъде лишено от възможността да я получава", поясни Петков.
Идеята тези, които могат да работят, да не получават инвалидни пенсии, се приема с много резерви от хората с увреждания, тъй като и в момента те срещат огромни трудности при намирането на работа и са обект на дискриминация. Те се опасяват, че след промените инвалидната пенсия просто ще им бъде отнета, без да им се окаже никаква подкрепа за намирането на работа. Другото нещо, което ги тревожи, е, че с промените в медицинската експертиза масово хората ще получат по-нисък процент увреждане и могат да загубят личните си асистенти или друг вид помощ, която получават.
"Концепцията за реформа на експертизата на работоспособността, която е внесена в Народното събрание в края на миналата година, не може да бъде изтеглена. Фактът, че по тази концепция не са произтекли последващи действия, означава, че тя е замразена, образно казано. И чакаме заедно с представителите на хората с увреждания да продължим разговорите дали тя може да бъде основа с някои съществени изменения, или всъщност би трябвало да работим по изцяло нова концепция", каза министър Петков, който в петък (13 април) ще се срещне с организациите.
Вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов в своя позиция също се съгласи, че темата с реформата в системата на ТЕЛК трябва да бъде подложена на широко обсъждане, докато се постигне обществено съгласие. Но изрази и резерви. "Ако ние успеем да спрем именно тези злоупотреби, то тогава и пенсиите на реално болните могат да бъдат увеличени, както и да се подпомогнат българските пенсионери. Към момента в България по документи има около 550 хил. хора с увреждания. При намаляващия прираст и статистиката, че към настоящия момент сме около 7 млн. население, тази цифра звучи нереалистично. Социалната и здравната система на страната ни отделят 1.7 млрд. лв. на година за изплащане на инвалидни пенсии. За справка през 1989-1990 г., при 9 млн. население, хората с увреждания са били около 150 хиляди", отново напомни той тезата на Патриотите. Каракачанов се обяви за затягане на контрола при издаването на решения за инвалидните пенсии. Той посочи, че според него трябва да се въведат електронно досие и електронна здравна карта, както и т.нар. обслужване на едно гише, чрез които лесно може да се контролира целият процес.
БСП не пропусна възможността и не закъсня да излезе също със своя позиция, в която "изцяло подкрепя справедливите искания, поставени в Протестната нота на Национално представителните организации на и за хората с увреждания и протеста им". Според предложената и засега отложена реформа от правителството на базата на експертизата на работоспособността, част от хората с намалена работоспособност над 50 % ще получат отказ за получаване на пенсия за инвалидност, а друга част ще получават частичен размер на пенсията, смятат още социалистите. Пристъпва се към ограничаване на права при липса на реална възможност за трудова и социална интеграция на хората с увреждания, се посочва още в позицията.
Левицата е категорична, че поради неспособността правителството да се справи със злоупотребите и корупцията в тази система, се наказват хората с реални увреждания. Социалистите посочват още, че не е ясно как държавата ще се ангажира с предоставяне на условия за реално работно място и доходи от труд за хората, получили експертиза за своята работоспособност и лишени изцяло или частично от инвалидни пенсии. И досегашната оценка давала възможност за труд на част от тях, но безработицата им е близо 90 % при нищожните нива на инвалидната пенсия.
"Управляващите стигнаха дотам – да противопоставят големи обществени групи и да обещават бъдещо увеличение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст само след намаление на броя на инвалидните пенсии. Реалността е друга. В България хората с увреждания са около 8% при 16% средно за ЕС", заявяват от червената централа. Според БСП лишаването – изцяло или частично от инвалидна пенсия, без гаранции за възможност за цялостна интеграция – достъпна среда, адаптирани работни места, достъп до съвременни и ефективни социални услуги, адекватни нива на добавките за социална интеграция, е просто стремеж за търсене на икономии, за ограничаване на разходи от една от най-онеправданите социални групи.
