Парламентът попълни в четвъртък (26 април) състава на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. За заместник-председател на новия антикорупционен орган бе избран Антон Славчев. Той идва от ДАНС, където ръководеше специализираната Дирекция за борба с корупцията. А за членове бяха избрани Антоанета Цонкова, Пламен Йоцов и Силвия Къдрева – всичките номинирани от председателя на комисията Пламен Георгиев.
Попълването на състава мина без никакви дебати. Нямаше и никаква конкуренция – единствените кандидати бяха тези, които посочи Георгиев. Нито една партия не направи други предложения. Така в състава на антикорупционното ведомство се получи следната конфигурация: трима от петимата му членове са юристи – председателят Георгиев, заместникът му Антон Славчев и Антоанета Цонкова. Пламен Йоцов е завършил Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана в Шумен, а "гражданската" му специалност е инженер по изчислителна техника. Над 20 години работи в системата на МВР. Силвия Къдрева, която дойде от Сметната палата, където ръководеше работата по публичния регистър с имуществото на хората с власт, пък е магистър по библиотечно-информационни науки.
Сред най-важните правомощия, които имат петимата членове, са: да установяват конфликт на интереси за представителите на властта, да проверяват сигнали за несъвместимост, както и имуществото на публичните фигури, да образуват производства за конфискация на имущество и да внасят такива искове в съда, да събират и анализират данни за корупция – включително и чрез специални разузнавателни средства. Всяко такова решение ще се взема с мнозинство от три гласа.
Заплатата на председателя на комисията ще е 90% от основната месечна заплата на председателя на Народното събрание. Заместникът ще взима 90% от заплатата на шефа си, а останалите трима членове – 80 процента.
Контролът върху дейността им ще се осъществява от Народното събрание. Но според антикорупционния закон членовете на комисията разполагат със своеобразен "имунитет" срещу съдебно преследване за нанесени вреди: на тях лична имуществена отговорност не може да им се търси, пострадалите от евентуални незаконосъобразни решения ще чакат обезщетения от държавната хазна. Освен ако не се докаже, че вредите са настъпили в резултат на престъпление от общ характер.
