Днес отбелязваме 1 май – Деня на труда и на международната работническа солидарност. На тази ден много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение.
Началото на отбелязването му е поставено в Чикаго през далечната 1886 година с масов работнически протест, известен като бунтът "Хаймайкер". В него се включват около над 300 хил. работници в цялата страна с искане за 8-часов работен ден. През 1894 г. Конгресът на САЩ го обявява за национален празник. В днешни дни американците отбелязват празника на труда на първия понеделник на месец септември, а в някои градове се организират паради и пикници.
В Европа празникът става популярен през 30-те и 40-те години на миналия век. По онова време най-мащабни са били тържествата в Германия, а деня се е наричал "Имперски трудов ден". Първият опит за отбелязване у нас е през 1890 година и е инициатива на Топографското дружество. За официален празник е обявен обаче 49 години по-късно.
През 1945 година комунистическата власт в Народна република България започва да отбелязва празника ежегодно. Честванията са съпроводени с мащабни манифести в цялата страна. Участниците задължително са облечени с новите си дрехи и преминават в маршова стъпка през централния площад на населеното място. Манифестиращите скандират специално заучени фрази, с които прославят труда и работническата класа. "Наблюдаващи" са държавни и местни ръководители, които са разположени на трибуна на площада.
Според социалистическата идеология държавите се управляват от работническата класа. По тази причина честванията за Деня на труда се официализират и до голяма степен фетишизират. Празникът в тези държави се радва на особена тържественост. Така например в бившия Съветски съюз и в Китай дори са се правели военни паради.
Денят се отбелязва още в Германия, Австрия, Мексико, Тайланд и Русия.
