Вестник "БАНКЕРЪ" се ражда по времето, когато премиер на България е проф. Любен Беров. Той заема поста от 1992-а до 1994 година. Беров е университетски преподавател и човек на науката, така че столът на министър-председател не му е много удобен. Правителството му е съставено с мандат на ДПС – затова е на всички и ничие, и е подложено на безпрецедентен политически натиск. Медиите му лепват прозвището "Сламен човек".
Ренета Инджова е единствената жена премиер на България, макар и служебен. Тя е назначена от президента Желю Желев през октомври 1994 г. и остава на "Дондуков" 1 до януари 1995-а. Едно от най-важните решения, които взема кабинетът й, е за построяването на водопроводната връзка Скакавица – Джерман. Така се решава дългогодишният воден проблем на София. Наричана е българската "Желязна лейди".
Едва 34-годишен лидерът на БСП Жан Виденов заема поста на министър-председател на България от началото на 1995-а до края на 1996 година. Управлението му ще остане в историята с нечуваната хиперинфлация, която като вихрушка връхлита страната, верижните банкови фалити и масовите протести, които за малко не помитат парламента. Тази дълбока криза остава в спомените на българите като "Виденовата зима".
Дългогодишният столичен кмет от СДС Стефан Софиянски е назначен за служебен премиер от президента Петър Стоянов през февруари 1997 г. и остава на поста до месец май. Основната задача на този кабинет е да се успокои политическата обстановка в страната и да подготви предсрочни парламентарни избори. Едновременно с това да се стабилизират спешно финансовата система и българският лев. Софиянски задвижва процедурата за въвеждане на валутен борд у нас.
Иван Костов, лидер на СДС, поема щафетата от Софиянски и е премиер на България до юни 2001 година. Той е първият, който изкарва пълен четиригодишен управленски мандат. Правителството на Костов стабилизира финансовата система, провежда мащабна, повсеместна приватизация, за която търпи критики и до днес, и поставя началото на период на устойчив икономически растеж. През декември 1999 г. България получава покана да започне преговори за присъединяване към ЕС, които стартират през февруари 2000 година. Правителството подава молба и за членство в НАТО през същата година. Заради авторитарния си стил на поведение и управление Костов си спечели прякора "Командира".
След дълго изгнание в чужбина бившият монарх Симеон Сакскобургготски се завръща в страната през 2001 г. и сформираното от него "Национално движение Симеон Втори" печели парламентарните избори, като малко не му достига за абсолютно мнозинство. Затова царят, който стана премиер, бе принуден да управлява в коалиция с ДПС. Той също изкара пълен мандат до 2005-а. По негово време България стана член на НАТО. Симеон ще остане в паметта на хората с извадените от контекста "800 дни", за които щял да оправи страната.
Лидерът на БСП Сергей Станишев е премиер от 2005-а до 2009 година. Той съставя правителство заедно с НДСВ и ДПС, т. нар тройна коалиция. Докато той е начело на държавата, България е приета в Европейския съюз на 1 януари 2007-а. Поради благоприятната международна ситуация икономиката върви добре, чуждестранните инвестиции значително нарастват. Правителството обаче се прослави с най-високата корупция.
През 2009 г. изборите са спечелени от учредената само две години по-рано партия ГЕРБ, начело с бившия главен секретар на МВР и кмет на София Бойко Борисов, който сяда на премиерския стол. Първият му кабинет, който е еднопартиен, управлява на принципа "проба-грешка". Но ще се запомни с т. нар. МВР пикчърс, т.е. с десетките показни арести, които не довеждат до присъди. Борисов прекратява предсрочно мандата си през март 2013-а заради масови протести срещу скъпия ток.
Тогавашният ни посланик във Франция Марин Райков е назначен за служебен премиер от президента Росен Плевнелиев.
След предсрочните избори през май 2013 г. на премиерския пост застава Пламен Орешарски, бивш финансов министър при тройната коалиция. Той е подкрепен от БСП и ДПС, както и от "златния пръст" на "Атака". Орешарски остава на поста малко повече от година. Управлението му е съпътствано от почти всекидневни масови протести. Но най-големият провал е фалитът на КТБ.
За служебен премиер през лятото на 2014-а е назначен проф. Георги Близнашки, активен участник в протестите срещу кабинета на Орешарски. Той и министрите му разчистват пътя за връщане на Бойко Борисов и формацията му във властта.
През есента на 2014 г. Бойко Борисов се върна на "Дондуков" 1 и се отдаде на строителство на магистрали, спортни зали, пречиствателни станции. Кабинетът му е коалиционен – ГЕРБ управлява заедно с партиите от Реформаторския блок. През ноември 2016-а обаче след загубата на президентските избори от ГЕРБ обаче отново хвърли оставка.
Новоизбраният държавен глава Румен Радев беше принуден да състави служебно правителство начело с проф. Огнян Герджиков, бивш председател на парламента. Този кабинет събуди големи очаквания за разкриване на корупционни схеми, но почти нищо не направи.
През март 2017-а след провеждане на предсрочни избори Бойко Борисов отново се върна във властта с трети кабинет, съставен съвместно с коалицията "Обединени патриоти" (НФСБ, ВМРО и "Атака"), и вече отметна първата година от мандата си.
