Когато през миналата година швейцарската St. Galler Кantonalbank погълнала частния банков бизнес на M. M. Warburg Bank Schweiz, тя се изправила пред сериозна дилема. Двете банки имали несъвместими информационни системи, а данните за около 5000 операции трябвало да бъдат прехвърлени на сървърите на купувача. За разрешаването на проблема имало две възможности: или седем банкови служители да прехвърлят ръчно информацията в продължение на три дни, или задачата да бъде поверена на софтуерни роботи. St. Galler Кantonalbank заложила на втория вариант и останала толкова доволна от резултата, че възнамерява до края на май да "наеме" роботи и за други дейности. Което предизвиква безпокойството на банковите служители, че могат да загубят работата си.
St. Galler Кantonalbank не е единствената банка, която в момента проучва приложението на новите технологии, посочва Кристиян Войт – управителен директор на базирания в Нюрнберг консултант по информационни технологии Roboyo. Защото автоматизирането на процесите във финансовия сектор дава огромни преимущества за съкращаване на разходите и за сериозни икономии. Например пилотният експеримент със софтуерни роботи е струвал на St. Galler Кantonalbank между 20 и 30 хил. шв. франка за хардуер и външни консултантски услуги. Докато използването на скъпи софтуерни интерфейси за връзка между информационните системи на обединяващите се банки се оценява на седемцифрени суми.
Проучване на GFT Trchnologies, осъществено в края на 2017-а, показва, че технологиите и изкуственият интелект имат потенциал да революционизират финансовата сфера. В анализа на консултантската група са взели участие 285 професионалисти от малки и големи банки за дребни банкови услуги в осем държави, включително и в Германия. Те са били анкетирани по телефона, съвместно с фирмата за пазарни проучвания Frost&Sullivan. Близо 94% от всички участници от големите банкови групи смятат, че има директна добавена стойност от приложението на изкуствен интелект на работните им места.
В проучване на консултантската фирма McKinsey от ноември 2017-а пък се констатира, че стотици милиони работни места от различни сектори могат да бъдат заети от машини. Най-голяма вероятност роботи да заменят човеците има в сферите на бързото хранене и в механизираните операции. Докато градинарите, водопроводчиците и детегледачите са най-слабо застрашени от изкуствения интелект.
Ключовото откритие на McKinsey е, че макар да има достатъчно работа за постигането на пълна заетост до 2030-а по повечето разгледани сценарии, преходът крие доста предизвикателства. Около 60% от работните места, основно в селското стопанство и в промишлеността – или една трета от дейностите, могат да се автоматизират. Което, по оценка на експертите, означава, че между 400 и 800 млн. индивиди в света ще трябва да си търсят нова работа до 2030-а. Подобни възможности ще има, но хората ще са принудени да придобият нови умения за новите длъжности и вероятно ще получават различни от предишните си трудови възнаграждения.
Що се касае до банките, роботите ще могат да се използват при вътрешния контрол и спазването на правните рамки. Но едва ли ще са подходящи за финансови консултанти на банковите клиенти.
