Любимата на правителството Държавна агенция "Национална сигурност" напира да вкара в частния бизнес свои агенти под прикритие. За тази цел ръководството на агенцията е предложило на Министерския съвет да одобри проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за ДАНС (ППЗДАНС). С тези промени агенцията ще получи възможност да внедрява тайни агенти в частни фирми и институции, които ще следят за гафове и злоупотреби, без ръководствата на фирмите да знаят за присъствието и дейността им. Бързината, с която кабинетът е разгледал предложенията, е показателна колко много идеята на ДАНС е допаднала на управляващите и вероятно бързо ще бъде одобрена окончателно.
Според проекта, публикуван в Портала за обществени консултации на Министерския съвет, промяната е необходима, защото действащият към момента ред за прикритие на служители на агенцията не съответства на нуждите за бързото и ефикасно прилагане на този институт. Вносителите обясняват това с "динамично променящата се среда за сигурност и породената от тази промяна необходимост за своевременно и адекватно противодействие на посегателства, насочени срещу националната сигурност, като се създават затруднения с оглед спазването на принципите на конспиративност и законност и прилагането на разпоредбите, уреждащи защитата на класифицираната информация."
Предложението на ДАНС за промени е внесено за разглеждане от правителството и е подписано от премиера Бойко Борисов. В мотивите си вносителят твърди, че промените в правилника на агенцията се налагат поради приетия наскоро Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Закон за ПКОНПИ). Както сочи разпоредбата на закона, новата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) поглъща досегашната Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към МС. В КПКОНПИ влизат също и съответното звено от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, и съответната специализирана дирекция от ДАНС, свързана с противодействие на корупционни прояви сред лицата, заемащи висши държавни длъжности. Поради това е необходимо тази дирекция да бъде заличена, както и регламентираните дейности, които е извършвала, за да се преодолее възникналото противоречие между закон и подзаконов нормативен акт по прилагането му.
Освен текста за закриване на въпросната дирекция в ДАНС вносителите пробутват и промени на разпоредбите на глава пета от правилника на ДАНС, които уреждат условията и реда за прикриването на служители на агенцията. Променен е чл.50, в който се регламентира, че "при изпълнение на служебните си задължения служителите на агенцията могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация, в юридически лица, в граждански дружества и като лица, упражняващи свободни професии".
Текстът очевидно дава огромна свобода на ДАНС да внедрява агентите си къде ли не – в компании, в медийни редакции, в сайтове, в рекламни агенции, и да ги използва, както си пожелае, без ръководствата на дружествата да са наясно с това. Реално под прицел са нотариуси, адвокати, лекари, журналисти, издатели, частни съдебни изпълнители, счетоводители… На всичко отгоре в чл.51 се заковава правилото, че служителите на прикритие са държавни служители на агенцията с особен статут, които имат задълженията, предвидени в Закона за ДАНС и в съответния закон, приложим за заеманата от тях длъжност по прикриващото правоотношение. Тоест, ако агент под прикритие бъде внедрен в редакция на издание, което не прави мили очи на управляващите, ще се ползва с всички защитни механизми на закона. А в чл.55 ал.1 е записано, че "служителите се назначават на прикритие в структурите по чл.50 по начин, който не застрашава прикритието от разкриване".
Освен това се променя и чл.59, според който "за работата си по служебно или по трудово правоотношение в структурите по чл.50 служителят на прикритие получава брутна заплата или брутно трудово възнаграждение, обезщетения и други доходи, предвидени за заеманата длъжност по прикриващото правоотношение".
Всички тези екстри вносителите обосновават със задачите на ДАНС. Според правителството институтът на прикриване на служителя се прилага само при доказана оперативна необходимост, а такава е налице, когато възложените по закон задачи и дейности на агенцията не могат да се изпълнят по друг начин освен чрез назначаване на служители под прикритие.
"Констатираната липса на правна възможност за организиране на прикритие в структури без съгласието на съответния ръководител може да създаде затруднения и пречки за своевременното придобиване на информация, необходима за защита от посегателства, насочени срещу националната сигурност, особено в повишената и отчетена в световен мащаб опасност от терористични атаки и повишена активност на разузнавателните служби на държави от т. нар. Трети свят", така кабинетът аргументира намеренията си да подложи частния бизнес на тотален контрол.
Идеите на правителството предизвикаха и съответна реакция на хората от бизнес структурите . В телевизионно интервю председателят на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал у нас Васил Велев заяви, че смущаващото в тези текстове е, че отсъства съдебният контрол. Служителят на прикритие е инструмент от арсенала на специалните разузнавателни средства, а както сочат законовите разпоредби, за да се приложи СРС, е необходимо разрешение от съда. "Използването на специални разузнавателни средства (СРС) се разрешава от съда, а внедряването на агенти ще става без знанието и съгласието на ръководителя на фирмата, а защо не и на някоя партия", коментира Велев. Дори предлаганите изменения да не бъдат приети, тяхното обсъждане плаши и прогонва потенциални инвеститори, коментира той.
Бившият министър на вътрешните работи Емануил Йорданов с ирония коментира, че във всеки исторически период има различни практики. "При социализма най-важно беше самопризнанието. След това акцентът падна върху СРС-тата, макар че от тях също не излиза нищо съществено. Сега ще се насочим към служителите под прикритие", коментира той. Според него подобни закони трябва да се изготвят от специалисти със съответната квалификация. "В България от години се възпитава неуважение към закона. Още преди да е приет, търсим начини да го заобиколим", обясни бившият вътрешен министър.
