До началото на съдебната ваканция – или най-късно наесен, ще има повече яснота за това как Висшият съдебен съвет ще опита да реши проблема с неравномерната натовареност на съдилищата в страната и дали въобще ще има каквито и да било промени по съдебната карта. Това стана ясно във вторник (29 май) по време на обсъждането на ежегодния анализ на натовареността, представен пред съдийската колегия.
Данните показват, че съдилищата са разглеждали общо 738 687 дела през годината и са решили 617 909 дела. Анализът сочи увеличаване на постъплението от граждански, търговски и административни дела, а при наказателните отчита намаление. С най-висока натовареност продължават да са съдиите от районните съдилища: на всеки назначен на щат районен съдия се падат средно по 46 дела на месец, докато в по-горните инстанции бройката е в пъти по-малка. А най-лежерна е ситуацията при военните съдилища, където средно се падат едва по три дела месечно на съдия.
Що се отнася до столичните съдилища – там положението продължава да е критично, въпреки вземаните през годините мерки за "туширане" на проблема. И това е обяснимо – заради демографската и икономическата картина в страната, а и заради факта, че тук са седалищата на най-много фирми и административни органи, и това неминуемо води до огромно постъпление от дела, несравнимо с това към нито един друг съд в страната.
С две думи: новина в анализа за 2017-та, внесен от съдийската комисия за съдебна карта и натовареност, няма. Неравномерната натовареност си е все така неравномерна, както си е била винаги. И проблемите са си същите, каквито са от години: призоваването не върви, страните се опитват да шиканират процеса, липсват зали и това води до неоправдано дълго бавене на делата, недостатъчно са вещите лица и преводачите…
Всичко това са все неща, които се повтарят всяка година след всеки такъв годишен анализ. Както се случи и сега. Последва обичайната многословна раздумка, също по стар обичай пълна с обещания или идеи, които вече са изговаряни нееднократно. И все в условно наклонение – ако стане, ако може, ако се случи, ако има пари, задължително след срещи, обсъждания (дори "нещо като референдум") и след "внимателен анализ"…
До конкретни решения, с които поне да се придаде вид, че започват някакви промени, така и не се стигна. И този път.
Всъщност председателят на комисията за съдебна карта и натовареност Даниела Марчева обобщи направеното досега от този състав на Висш съдебен съвет (само да припомним, че наесен вече ще е изминала една пълна година от мандата на настоящите му членове).
Единствената реална мярка, която вече е факт, е обсъждането на промени в системата за измерване на натовареността на съдиите, което вече тече. Тя бе въведена от предишния състав на ВСС с идеята натовареността да не се изчислява само на база на кухи статистически бройки, а съобразно действителната фактическа и правна тежест на делата. За да не се слагат наравно например един усложнен търговски спор с одобряването на споразумение за развод, които чисто статистически са все едно и също нещо – един брой дело. Системата обаче получи множество критики от страна на магистратите и сега се очаква да стане ясно дали тя ще продължи да се прилага и ако да – с какви корекции. Факт е и предложението за промени в Административно-процесуалния кодекс. То би могло да промени подсъдността по множество дела, а това ще доведе до доста по-справедливо разпределение на работата в административните съдилища. Този проект обаче не е заслуга на комисията по натовареност на ВСС.
Другото, което комисията е свършила, засега е само на "идейна фаза". Например предложението за изменение в Гражданския процесуален кодекс, което да промени подсъдността на делата срещу застрахователи и потребителските спорове. То бе изготвено по идея на ВСС и внесено в парламента от депутатите от БСП, но дали ще бъде прието зависи от парламента. А там вече се чуват множество гласове против. Обмисля се и вариант за връщане на делата срещу полицаи при военните съдии – за да не дразни толкова "курортния" вид на отчетите им. Има идея и за въвеждане на централизирано разпределение на заповедните производства, които съставляват 57% от гражданските дела в съдилищата. Мисли се и за разместване на органите на съдебната власт в София из множеството сгради, които те обитават, за да се осигурят повече зали за заседания, защото липсата на зали също е сред основните причини за забавяне на делата. Заговори се дори за опцията след няколко години в София да има изцяло нова съдебна сграда, която тепърва ще се строи. Споменава се за (евентуално) променяне на съдебните райони – с оглед промените в демографската картина в съответните региони…
Всичките тези мерки обаче са все в бъдеще време. И с "ако" отпред: ако Народното събрание приеме, "ако" се намерят пари, "ако" мине.
За закриване, трансформиране или каквато и било друга форма на по-категорична реорганизация на съдилища обаче вече от година не се чува разговор дори и в условно наклонение. Но докато само кучетата си лаят, а финансовите министри се сменят, без да дочакат прословутата "реформа" на съдебната карта, статистиката сочи едно неотменно "набъбване" на броя на работещите в съдилищата.
Според анализите от 2013 г. насам щатовете в съдилищата непрекъснато се раздуват. От 8 274 бройки по щат (магистрати, младши съдии, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители) през 2017-а те вече са били 8528 на брой.
Няма обяснение какво налага това увеличаване, още повече в държава, която от години се реди сред първенците в Европа по брой съдии и прокурори на глава от населението. Но пък защо не, след като така или иначе никой не пита?…
