"Съветският съюз очевидно е оставил свой отпечатък върху българската столица, сгушена по средата между Черно и Адриатическо море. Това се вижда най-ясно по църквите и катедралата "Ал Невски". Но на луксозната улица "Витоша" може да се насладите на панорамата на планината Витоша и да изпиете чаша кафе".
Така почти поетично започва едно изследване, което прозаично изследва и цената на чашка кафе на различни места по света. Според него 6496.2 долара (10 394 лв.) е средното годишно възнаграждение на строителен работник в София. С посочения показател столицата ни е 58 в класацията – след Сао Пауло в Бразилия, Лима в Перу и Будапеща, но преди Куала Лумпур (Малайзия), Рио де Женейро и Банкок.
Учител в начално училище у нас е със средна заплата 5 738,5 долара (9182 лв.), с което София е на 71-во място – след Ню Делхи (Индия), преди Манила (Филипините) и Найроби (Кения), която водим с има-няма 300 долара. За сравнение – в Люксембург, Женева, Цюрих заплатата на такъв човек е над 100 000 долара, в Ню-Йорк – почти 73 000 долара.
Това показва индексът Global Cities ranking 2018 на световноизвестната швейцарска банка UBS. За въпросното проучване се разглеждат 15 различни масови професии: от шофьори на автобуси, през инженери до лекари, за да се разбере колко печелят хората, които ги практикуват, колко дни отпуск получават и колко трябва да похарчат за данъци и социални осигуровки за една година. Според него продавач в нашата столица взима годишно 6820 долара, което прави 10 912 лв., или по 909 лв. средномесечно. Мястото ни в световната класация е 62-ро – след Рио де Женейро, но пред Истанбул. За сравнение – ръководител на отдел в някой завод или голяма фирма е с 21 982 долара (35 171 лв.), което ни отрежда 64-о място в подреждането – непосредствено преди Джакарта, Индонезия.
Всъщност при всички тези професии София заема някъде между 60-о и 70-о място, но зад всички развити държави по света и зад всички бивши източноевропейски социалистически страни. Изключенията са професиите на строителя и тази на общопрактикуващия лекар, където доходът е изпреварил с този в Будапеща, Букурещ, Рига, Братислава, Вилнюс и ни класира на 54-о място – между Банкок и Буенос Айрес (Аржентина).
Цената на пребиваване в даден град (наемите) са анализирани за обзаведена гарсониера, двустаен и необзаведен тристаен апартамент. Средната месечна стойност в българската столица е 521 долара (833 лв.), което е непосредствено и съвсем плътно до Букурещ. Спрямо базата Ню-Йорк съотношението е само 13.6%, спрямо Лондон – 20.4%, Мюнхен и Франкфурт – 28,4%, Атина и Прага – 59 процента…
Данните показват също така, че по равнищата на цените на стоките и услугите София е на 70-о място в света между Мексико и Ханой. Така животът в нея изглежда евтин. В сравнение с цените в Ню-Йорк той е точно наполовина по-евтин (50.7%) – задокеанският мегаполис е класиран на 5-о място по скъпотия.
Швейцарската банка е приела, че едно семейство в Европа консумира почти 23 кг зеленчуци всеки месец, но купува нов телевизор на всеки 4-5 години. Разбира се, другаде по света правят нещата различно, отбелязват експертите на кредитната институция. Ето защо са направени модели на местното потребление (примерно руснаците предпочитат чай вместо кафе, а свинско месо обикновено не се консумира в Тел Авив). За България той е приближен за хлебните изделия. Другите данни обаче не са особено валидни, понеже вместо 23 килограма зеленуци потреблението им у нас на домакинство е само 15 килограма. Което безспорно изкривява индекса. Затова е изследвана и реалната покупателна способност на населението (според силата на местната валута и какво може да се купи с определено количество от нея) спрямо възнагражденията. И тук е сензацията – покупателната способност в София не е 50% от тази в базовия град за сравнение Ню-Йорк, каквото е равнището на цените ни спрямо него. Тя е 37% по брутно заплащане на час, 34% по нетно заплащане (чиста сума за получаване след платени данъци и осигуровки) и 38,4% по нетен годишен доход.
Втората изненада е, че в София се работи повече часове, отколкото в Ню-Йорк – при пословичните с трудолюбието си американци.
Индексът Global Cities ranking 2018 е интересен с това, че показва какво е реалното място на България чрез живота в столицата й и къде сме в действителност. Показва и тенденцията през годините (предишното му издание е през 2015-а). Най-стремително към по-благоприятно съотношение между доходи и цени са се придвижили Доха (18 места), Дубай (12 места), Копенхаген – 11 места, Торонто – 9 места. Затова пък Брюксел пада в класацията с 19 места надолу, срива се и Истанбул също с толкова места.
При предишното подреждане София получи по скъпотия 30 точки, което я нареди като един от евтините градове в света. Сега този индекс е 50.5 точки. Пак е евтина, но не чак толкова. Скандалното е, че Световната банка по този начин отчита поскъпване на живота в столицата с две трети само за три години, а българската статистика сочеше дори дефлация – намаляване на цените.
По индекс на приходите София има жалките 19.3 точки, а като покупателната способност – незавидните 34% спрямо ситуацията в САЩ, Западна Европа, Япония и др. Тоест няма някакви сериозни промени спрямо индекса от 2015-а.
Казано директно, намираме се предимно в Третия свят, макар и член на ЕС. Изоставането спрямо развитите държави по цени – доходи като възможност за приличен живот, е около 2.3 до 2.5 пъти.
Григор Лилов
