Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Тръмп обяви, че има готовност да наложи нови, по-високи митнически санкции срещу внасяните от Китай стоки за близо 200 млрд. долара. Тази новина успя да потопи пазарите като торпедо, ударило кораб. Американският президент много успешно се изпокара и с Европейския съюз, и със съседите си Мексико и Канада. Хората на бизнеса сега са притеснени, че напрежението между двата икономически колоса може да доведе до непредвидено забавяне на световния икономически ръст. Това е и основната причина за срива на цените както на корпоративните книжа, така и на суровините и материалите. Инвеститорите се устремиха да спасяват вложенията си в по-рисковите, но по-доходни корпоративни книжа. В резултат на масовата им разпродажба само за няколко дни китайският фондов индекс се потопи с 5.4%, щатският Down Jones Industrial Average – с 2.5%, а немският DAX – с 1.4%. Логично мрачните настроения за представянето на икономиките в близко бъдеще доведоха до мрачни прогнози за търсенето на цветни метали и гориво. Ето защо цените както на жълтото, така и на "черното" злато потънаха с 2%, на среброто и платината – с по 4.4%, и на алуминия и медта – с по 5.5 на сто.
Дилърите загърбиха по-рисковите, но по-доходоносни инвестиции в корпоративните книжа, а също в горивата и металите, и отново се пренасочиха към по-сигурните, но носещи по-малка възвръщаемост на инвестицията държавни ценни книжа. Цените на щатските федерални книжа скочиха с 1 долар, облигациите на Германия и Франция – с по 1.5 евро, а за книжата на част от държавите от еврозоната повишението достигна 2 и дори 3 евро.
Цените и на повечето от българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, се повишиха, но с много по-умерена стъпка. Те покачиха стойността си по 20 евроцента, като доходността им затвърди низходящата си тенденция, започнала преди три месеца. Единствено доходността на най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., се повишава плавно и в момента е 2.63% срещу 2.2% в края на миналата година. Облигационните ни книжа – с падеж 2028-а, вече носят 1.6% годишно срещу 1.7% през март. Следващата по срочност книга – с падеж 2027 г., запази позиции на ниво от 1.39 на сто. Понижи се се възвръщаемостта и на по-краткосрочните ни емисии с падежи 2024, 2023 и 2022 година.
Държавната ни хазна продължава да отчита излишъци, а не дефицити. Това е основният мотив Министерството на финансите да не емитира нито една облигационна емисия на вътрешен пазар от началото на годината досега. Така интересът на местните инвеститори и дилъри се пренасочва към външните ни емисии. Цените на книжата ни – било вътрешни емисии в левове, или външни в евро, ще продължават да растат поради простата причина, че са дефицитна стока, а има предостатъчно акумулирани свободни средства. Това е и една от основните причини цената на деветгодишните ни облигации да продължава да расте, а доходността й – да се понижава. През последните седмици стойността й се повиши с 0.6 лв., а доходността се понижи със 7 базисни точки до 0.95% на годишна база. Цените на котираните по-краткосрочни книжа също се повишиха, а доходността им се понижи – с 12 базисни точки при седемгодишните – до 0.68%, на петгодишните – с 4 базисни точки до 0.13%, и на тригодишните – с 3 базисни точки до минус 0.09 процента.
Навлизаме в летния период, който обикновено е белязан от затишие. Но като имаме предвид международната геополитическа обстановка, може да ни предстои едно много "горещо" лято.
