Преди два петъка, на 29 юни в 14.07 часа, населението на страната падна под 7 млн. души. Според световния брояч http://countrymeters.info/bg/Bulgaria в онзи момент у нас са живеели само 6 999 999 души. За 8 юли той е посочил например, че в България ще умрат 151 човека, ще се родят 94 деца, 14 българи ще имигрират завинаги и в резултат ще се стопим с още 71 души. В работни дни данните са още по-тревожни – среднодневно се топим с по над 100 бройки.
Написано е "бройки" понеже този световен брояч си служи с данните на българската статистика. А нашите корифеи в тази сфера правят и невъзможното да скрият истинските мащаби на демографската катастрофа. Съдейки по официалните информация на националната статистика, на 31 декември 2017-а сме били 7 050 034. И всяка година намаляваме с повече от населението на един Ловеч или с равен брой спрямо един Разград. Естественият "прираст" е спад от -6. 5 промила годишно.
Ала няма как ние, българите, да сме 7 050 034 в края на миналата година и мъничко под 7 млн. сега, щом през 2011-а според поверителни таблици от проведеното тогава национално преброяване сме били само 5 758 301 души вместо обявените официално 7 364 570. Именно това число – 5 758 301, е записано в таблицата от преброяването на население по възраст, местоживеене и вероизповедания. Тя включва всичко българско и само на българска територия – вкл. и бебетата. Въпросната таблица е реалната за броя на населението, понеже според методологията има характер и на контролна група въпроси, свързани с неговото количество. Всички, които разбират от социология, ще разберат за какво иде реч.
Колкото до евентуалния аргумент, че таблицата с вероизповеданията е с най-нисък брой население, понеже отговорите там са били доброволни и съответно има най-малко отговорили, той е напълно лъжлив. Лъжлив е, защото Инструкцията за преброяването казва нещо съвсем различно. Официално беше обявено, че отговорите на тези въпроси действително са плод на добра воля. Така бе и записано: "на въпроси 10, 11, 12 и 13 лицата отговарят доброволно. Ако не желаят да отговорят, въпросите се пропускат". Или "дадена е възможност да се отбележи и отговор "не се самоопределям", ако лицето не може да определи своята етническа група". Това е "демокрацията". Но след нея незабележимо пристъпва тоталитаризмът , тъй като лицата могат да пропуснат споменатите въпроси – за тях те са доброволни. Обаче за преброителите не са! На стр.30 от Инструкцията за преброяването за тях се казва:
"Преброителят отбелязва декларирания от лицето отговор. Възможен е само един отговор. В случаите, когато за етническата група на лицето няма изписан отговор, преброителят записва ясно и отчетливо в позиция "друга"…". По същия начин се процедира и с майчиния език, и с вярата…
Същественото в казуса с преброяването при тази таблица е, че абсолютно всички българи на българска територия се преброяват – доброволно или чуждозорно. Та затова и пеленачетата на по 1 месец също са се класирали с отговори, без значение дали родителите са декларирали, или не нещо за тях като език, вяра и етнос…
Други таблици включват и българите по света. Затова числеността се променя – например с емигрантите българите по етническа група и майчин език не са 5.7 млн., а 6 611 513 и респективно 6 680 980 (заедно с тези с двойно поданство – освен чуждото и със запазено наше). Но е факт, че всички таблици със своите показатели се различават от посоченото тогава официално 7 364 570 население на страната. Колко и как е преброявано то тогава, може би обясняват няколко цитата от Служебния отчет на статистическия институт за преброяването:
– "Добавени от административните източници са 157 858 лица, за които е установено,че настоящият им адрес е в страната, не са починали, има данни за трудова заетост или са записани в учебно заведение и не са преброени. Тези лица не са отнесени към адреси и са преброени като едночленни домакинства".
– "Добавени бяха и 9 424 деца от 0 до 4 години".
– "Обединените записи от административните регистри бяха съпоставени със записите в базата микроданни на преброяването по идентификатор на лицата и ясно определени критерии. В резултат на това беше получен резултативен списък с лица, липсващи в базата микроданни от преброяването. От тях към преброените лица бяха добавени 167 282 лица, или 2.7% от публикуваното население по следните критерии…"
– "Не е посочено какъв дял от дублираните записи и впоследствие изтрити (бел.а. – а дали са изтрити наистина?) са резултат от електронното преброяване и какъв от традиционното чрез книжни карти”.
Защо е имало двойно и дори тройно по същество преброяване, разяснява инструкцията. В нея се посочва, че трябва да се изясни много точно категорията население за всяко лице:
"1. обичайно живеещо налично население са лицата, които обичайно живеят в преброяваното жилище и към 0 часа на 1.02.2011 г. се намират в него, както и лицата, които обичайно живеят в жилището, но към критичния момент на преброяването не се намират в него, а на места, където не се извършва преброяване – на месторабота си, на гости, в болницата, в превозни средства, на гари и др." (Въпреки че в този случай пише, че в болници не се извърша преброяване, другаде това изрично е отбелязано и регламентирано как се извършва).
В т.2 се отбелязва, че временно отсъстващи в друго населено място са лицата, които обаче са и обичайно живеещи, ама се намират за срок, по-малък от година и следва дълъг поименник къде. Освен това има и т.3 за временно отсъстващите в чужбина за срок, по-малък от година. Има и текстове за временно присъстващи от друго населено място. Има и точки за временно присъстващи от чужбина лица, дошли у нас (вкл. в хотели и болници).
Така че, каквото и да твърдят опонентите, е очевидно, че е имало маса служебни вписвания на факти и данни, а дублажът е добър начин да се надуят бройките.
Става дума за 5 точки и затова са направени 5 основни таблици с различни показатели за броя на населението.
И нещо любопитно. Има дори категории за "преселили се лица", "постоянно пътуващи" и др. Но има и "скрити" категории освен изброеното вече според вътрешнормативните докумети:
* българи – чужди граждани в чужбина
* българи с двойно (чуждо) поданство в чужбина,
* българи – постоянни емигранти без друго поданство засега
* българи – работещи постоянно в чужбина
* българи – гастарбайтери
* българи – учащи в чужбина
* чужденци с двойно (и наше) поданство
* чужденци, живущи у нас без наше поданство
* адресно регистрирани чужденци у нас
* пребиващи чужденци у нас
* посещаващи ни чужденци (туристи)
В официалната таблица, дето сочи 7.3 млн. население (вместо 5.7 млн.), вече е вкарано всичко – хората у нас, емигрантите в чужбина, които са се установили за постоянно, българите с чуждо поданство, огромни маси чужденци, онези в хотелите и т.н. Там са и двойно преброените, които е разписала методиката да се броят по два пъти, за да се надуе бройката. Та затова преброяването се извършва навсякъде. Както повелява Инструкцията "Преброителят извършва най-напред преброяването в онези места на своя преброителен участък, където има най-голямо движение на хора. Това са хотели, мотели, болници и др."
Така и немкинята Гертруда Мюлер, англичанинът Джими Глен и рускинята Маша Аркадиева също се оказват част от населението на България, макар че не са българи, никога не са живели трайно, а вероятно и няма да живеят у нас. Също и семейство Паркърс с маршрут "Летище София”- "Хотел Кемпински, Банско" и обратно. И още много, много други, нямащи българско гражданство, не живеещи постоянно в страната, а и временно (с изключение на почивките си).
За мнозина българско население са хората с българско поданство, само че за статистиката не е така! Не е, понеже като българско население бяха преброени живущите у нас чужди граждани – англичани, руснаци, немци и т.н. Бяха преброени като население и онези стотици хиляди чужденци, закупили апартаменти във ваканционните ни комплекси и получили по този начин българска адресна регистрация. Данните за тях методиката на преброяването трябваше да извади отделно, но те са включени в някои от таблиците и затова населението в тях набъбва, вкл. и като общ брой.
Още по-големият парадокс е, че като нашенци са включени дори чуждестранни туристи. Очевидно неслучайно в глава "Някои особености на категориите население" в Инструкцията за преброяването е отбелязано: "В полето ЕГН/ЛНЧ/ЛН се записва или единен граждански номер (ЕГН), или личен номер на чужденец (ЛНЧ), или личен номер в зависимост от документа за самоличност". И още: " В полето Настоящ адрес се записват общината, населеното място И ДЪРЖАВАТА, в която живее лицето."
Не е случайно и че анкетните карти освен на български език са отпечатани и попълвани и на чужди езици – руски, английски, немски, френски.
С всички тези категории – български и не български, броят на населението на България – с наше или с чуждо поданство, живеещо или въобще неживеещо у нас, емигрирало още преди социализма или в годините на демокрацията, дошло като туристи в курортите ни, закупило жилища в комплексите в тях и т.н, беше докарано до 7.3 милиона. Статистиката изхожда от тази бройка и спрямо нея като основа се ръководи световният часовник за населението.
Нищо, че още преди седем години – при преброяването през 2011-а, сме били не под 7, а под 6 млн. българи на българската територия.
Григор Лилов
