247 000 000 000 000 долара – число с 12 нули!
Това е размерът на глобалния световен дълг към 31 март тази година. Данните са на Institute of International Finance. https://www.iif.com/
IIF e глобалната асоциация на финансовата индустрия с държавни и корпоративни представители от 70 страни. Сред тях са ръководители на най-големите световни търговски и инвестиционни банки, управители на активи, застрахователни компании, държавни инвестиционни фондове, хедж фондове, шефове на централни банки и банки за развитие. Затова може да се разчита на тази оценка.
Дългът към световния брутен продукт (БВП) се изчислява на 318%, като леко намалява. За последните десет години – от световната финансова криза насам този дълг е нараснал със 70 трилиона долара, което е величина, почти равна на световния годишен брутен вътрешен продукт.
В резюме някои експрети отбелязват с тревога факта, че натрупването на нови задължения спаси света от глобална рецесия, породена от предишните задължения.
Най-тревожното в картината не са правителствените дългове, които обикновено са в центъра на вниманието на аналитиците и медиите. Защото лъвският пай от кредитите принадлежи на частния бизнес – световният корпоративен дълг е 178 трилиона долара (72% от размера на всички задължения).
"Участниците на пазара трябва да са обезпокоени най-вече от дълговете на корпоративния сектор", предупреди в интервю за CNBC главният икономист на Natixis за САЩ Джоузеф ЛаВоргна. Според него при евентуално повишаване на лихвените равнища от сегашното им исторически рекордно ниско равнище, редица корпорации и фирми могат да изпитат затруднения.
Разрезът на данните сочи, че компаниите в Люксембург например имат дългове, които са над 3 пъти по-големи – 346% от цялата икономика на тази държава, посочва друг анализ – този на световната консултантска фирма McKinsley Global. https://www.mckinsey.com/ . От друга страна става дума предимно за инвестиционни фондове и фирми, които инвестират тези пари в други държави, така че стряскащите числа всъщност не са толкова значими. Защото при криза ще пострадат най-вече дъщерните им структури в тези държави.
В още две държави корпоративните дългове са два пъти по-големи от техните икономики, отбелязва McKinsley Global. Това са Хонконг и Ирландия, където задълженията на дружествата се изчисляват съответно на 256% и 215% от БВП. Но и за тях важи онова, което бе отбелязано за Люксембург.
Проблемът според специалистите е, че нарасналите корпоративни задължения засягат не само финансови центрове, но и големи реални икономики. Например съотношението между БВП и корпоративен дълг е над 100% за Китай, Франция, Канада, Япония, Белгия, Норвегия, Швеция и Холандия.
В Дания, в Южна Корея, в Чили и в Испания тези задължения на фирмите кореспондират с размера на националния им БВП.
В Турция съотношението е 69%, в съседката ни Гърция – 62%. А у нас – само 31%. Този показател не е причина за радост – той демонстрира ниско равнище на икономическа активност и недоразвитост на националното стопанство, понеже парите, а в случая кредитите, са двигателят на развитието. Вижда се и по таблиците, които дават изследванията – в дъното на тези класации са държави като Аржентина, където доскоро имаше хиперинфлация с едва 13% от БВП, а преди нея са Нигерия, Индонезия, Египет и Мексико.
В анализа си McKinsley Global отбелязва, че
"Годишното издаване на нефинансови корпоративни облигации се е увеличило 2,5 пъти през последното десетилетие, което създава по-широк и по-дълбок пазар в много страни. Развитието на пазарите на корпоративни облигации е добре дошло, което би могло да допринесе както за здравето на финансовите пазари, така и за икономическия растеж."
Статистиката сочи, че годишното издаване на нефинансови корпоративни облигации се е увеличило 2,5 пъти – от 800 млрд. долара през 2007 г. на 2 трилиона долара през 2017 година.
Интересното е, че подобна тенденция се забелязва и в България.
Според експертите на компанията обаче съществуват уязвими точки.
Например в световен мащаб средното качество на кредитополучателите със сини чипове е намаляло, а ръстът на спекулативните корпоративни облигации е особено силен. Например в САЩ почти 40% от нефинансовите корпоративни облигации сега са с рейтинг BBB – само с една степен над спекулативните "боклуци".
Притеснява и фактът на емитирането на облигации от компании в Китай и в други развиващи се страни, деноминирани в чуждестранна валута. Проблеми с платежните баланси могат бързо да обезценят тези активи и така да породят световно сътресение. Опасенията се отнасят най-вече за Китай, където размерът на тези ценни книги превишава 2 трилиона долара.
Освен това "Глобалните лихвени проценти по отношение на корпоративните облигации вече надхвърлят дългосрочната си средна стойност, а перспективата за повишаване на лихвените проценти може да постави под голям риск държателите на тези ценни книги", предупреждават от McKinsley Global.
Анализът сочи, че в световен мащаб трябва да бъдат изплатени 8 трилиона долара само по главниците на облигационните задължения в следващите пет години (до 2022 г. включително.) Най-малко 3 трилиона долара от тази сума ще бъдат от американски корпорации, 1,7 трилиона долара от китайски компании и 1,7 трилиона долара от западноевропейски компании.
"Ще могат ли компаниите да възстановят главницата по тези облигации, когато те станат дължими?" – задава въпросът McKinsley Global. Компанията счита, че засега това не предполага проблем – заради много високите корпоративни печалби и много ниското равнище на просрочени дългове на фирмите в световен мащаб – само 1.5% (тук всички банки в България от сърце могат да завидят на бизнес клиентите на посестримите си в чужбина)
Според експертите корпоративните печалби са на историческия връх или близо до него, след три десетилетия на растеж, което дава на много компании достатъчно финансови възможности за финансиране на ???нарастваия им лост ???.. Но ситуацията не е такава в новите „икономически тигри” – Бразилия, Индия, Китай. Затова пазарите на дълга там стават все по-рискови, констатира евентуални бъдещи проблеми аналитичната компания.
Интересна са препоръките, които тя дава. Тенденцията на намаляване на банковия дял в кредитирането на големите компании за сметка на техни собствени емисии ценни книжа трябва да насочи финансовите институции към малките и средни предпрития. От друга страна държавите трябва да се погрижат за осигуряване на преференциална нормативна рамка за дейността на бизнеса в тази сфера.
Двата анализа – на Института и на консултанската компания, макар и глобални за световната ситуация, са ценни и за България, особено с акцента върху приоритетите за малък и среден бизнес, които трябва да се следват.
