Откакто Доналд Тръмп стана президент на САЩ, светът говори само за търговски войни. Макар и малка на този фон, България следи с тревога тези пререкания – дори само заради това, че страната ни разчита на приходите от износа си за развитието на своята икономика. Показателен за това е и фактът, че през миналата година експортът ни отбеляза нов рекорд – 30.2 млрд. долара, като страната ни е подобрила представянето си в световната класация на износителите, като се е изкачила от 62-ро на 61-во място сред над 200 държави. Според анализаторите нарасналата й конкурентоспособност се дължи основно на международните компании, които са базирали свой бизнес в България, и по-малко на местните фирми. Стоките с най-голям принос за това са от отраслите електротехника и електроника, медта и изделия от мед, машини и апарати. Енергоносителите (горива и електроенергия) изпадат от челната тройка в експортната листа и заемат четвърта позиция, следвани от зърното. Това показват числата в анализа, изготвен от Българска стопанска камара.
Повечето експерти отбелязват, че българският износ ще изпита индиректно ограниченията от търговската война, която САЩ се опитват да наложат на света. Страната ни – като член на ЕС, е силно зависима от състоянието на пазарите на Стария континент. А както отбелязват експертите от икономическото министерство, митата ще засегнат между 120 и 170 наши фирми, и то предимно от областта на електрониката и електротехниката, които са поддоставчици на компании от Европа или от други части на света.
Встрани от тези световни процеси обаче се оказва, че България може да печели и печели от множество други дейности, които я поставят в челото на световната търговия.
В какво сме успешни?
Добрите новини са, че от няколко години, както бе и през 2017-а, страната е номер едно при производството на лавандула и продажбите на масло от това растение. И даже изпревари традиционния лидер в тази област – Франция. Добивът на такова масло през миналата година е бил рекорден – над 300 тона. Според производители големият ръст се дължи на добрите климатични условия и на това, че през последните години насажденията у нас значително са се увеличили в различните краища на страната. А сме имали силен износ на маслото към Китай. Освен в азиатската страна засилен интерес към българското масло са проявили и вносители от Германия, Испания и Турция.
Но не е само това положителното в износа ни. България е вторият най-голям износител в света на четири вида стоки, чийто експорт през миналата година е донесъл приходи от 114 млн.лв., сочи анализът на Българската стопанска камара.
Страната ни е на второ място при производството и износа на прясно патешко месо (прясно), на патешки дроб и на временно консервирани череши, а традиционно заемат и голям пазарен дял. Недостатък е обаче, че тези продукти са почти непреработени, което значи, че са и с твърде ниска стойност на световния пазар.
А кой би предположил, че малката ни страна е водеща на такъв пазар, като например производството на облекла и обувки от азбест, които се използват при екстремни условия на труд? Но тази стока е с най-голям ръст в стойността си през последните години. Данните за миналата година показват, че България държи 26.7% от световния пазар на облекла и обувки от азбестоцимент или целулозен цимент и 26% от пазара на патешки черен дроб. Консервираните череши имат 18% дял, а патешкото месо – 16 процента.
Имаме позиция и в световния топ 3
Осем други продукта нареждат България на трето място в глобален мащаб. Страната ни е сред лидерите и в износа на маслодаен слънчоглед, на рапица, на нерафинирана анодна мед, на спирачни маркучи, където българският дял е между 10 и 12 процента. България е била и на по-предни позиции при експорта на слънчоглед, но вече вce пo-гoлямa чacт oт суровината ce пpepaбoтвa у нас дo cypoвo oлиo, ĸoeтo пък извeждa cтpaнaтa ни на по-предни места cpeд cвeтoвнитe изнocитeли нa oлиo.
Вече няколко години България застава или на втора, или на трета позиция в света по износ на анодна (нерафинирана) мед, като за миналата година обемът на продажбите зад граница е бил за 1.764 млрд. лева. Този резултат се дължи на "Аурубис България", чийто завод в Пирдоп е част от германската група Aurubis. Предприятието произвежда също рафинирана мед и сярна киселина, а основните му пазари са Китай, Германия, Турция, Белгия, Сингапур и други. Благодарение на неговите изделия сред водещите ни експортни стоки е и рафинираната (катодната) мед.
Традиционно добър прием – и отново между тримата най-активни на световните пазари – намира патешкото месо (замразено). Между продуктите, които ни осигуряват по-добри износни позиции, са още руди и концентрати от благородни метали, медна ламарина, седалки и капаци за тоалетни чинии. В Севлиево е позиционирана фирмата "Хамбергер България", която е дъщерна на германската Hamberger и е най-големият производител на седалки за тоалетни чинии в Европа. Българското дружество е единственото от групата, което е изнесено извън Бавария.
Трябва отбележим, че стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост – данните, които цитираме тук са обобщени за последните четири години.
Нови и стари ниши
Данните за износа показват някои размествания сред най-добре представящите се български стоки в световен план.
С големи обеми България пази четвъртото си място в света по производство на калцинирана сода. "Солвей соди" в Девня е най-големият содов завод у нас и в Европа за синтетично производство на калцинирана сода, а е и най-големият европейски завод на белгийската група Solvay с номинален капацитет от 1.5 млн. т годишно.
Друга стока, с която страната ни участва в световния износ, са тютюни на листа. През миналата година обаче падаме с една позиция надолу – от четвърта на пета. През юли в рамките на форума 16+1 в София беше подписано споразумение България да изнася сушени тютюневи листа в Китай, което е добра новина за производителите у нас. То би могло да реши проблемите с изкупуването на суровината, а и да увеличи дела ни на пазара. Китай е готов да изкупува една трета от годишното й производство в България, или 10 млн. броя сушени тютюневи листа, каза министър-председателят на страната Ли Къцян на съвместна пресконференция с българския си колега Бойко Борисов. Количеството се равнява на 10 000 т тютюн от общото ни производство, което е между 20 000 и 30 000 т годишно, изчислиха експерти.
След като през последните десетина години България беше втора в света, през 2017 г. вече е на пето място в световния износ на семена от кориандър. Това се обяснява с по-малкото засети площи от българските фермери, най-вече заради по-ниските изкупни цени, когато има голям добив. Те отдавна са си създали традиции в отглеждането на подправката. Търсенето на международните пазари е стабилно, тъй като и качеството на продукцията ни е много добро. Основните пазари за семената на кориандъра са Индонезия, Шри Ланка, Пакистан и Малайзия.
Независимо от ползите от присъствието на чуждестранните инвеститори у нас редица суровини и материали не се обработват достатъчно задълбочено тук и в крайна сметка българският износ "на кило" за съжаление не осигурява на стоките ни добри цени, те са сравнително ниски, отбелязва в анализа си Българската стопанска камара.
Икономиката ни е ограничена в развитието си както от размера на инвестициите, така и на потреблението. Това е причината българските компании да търсят пазари в чужбина. Но там пък едно от предизвикателствата за тях е, че предлагат изделия с ниска добавена стойност. Така че, ако изнасяме по-малко суровини и повече високотехнологични продукти, светът ще започне да ни преоткрива и да ни търси като партньори.
