На 17 септември 2018 г. в Букурещ Генералната асамблея на Европейската мрежа на съдиите гласува да се спре членството на полския национален съдебен съвет, заради нарастващите опасения от липса на съдебна независимост в Полша.
Съобщено е, че сто от представителите са гласували за спиране, шест са се обявили против (делегацията на Полша), а девет са се въздържали.
Българската делегация беше сред въздържалите се, така че западните коментатори може да се чудят, каква е мотивацията им за тази позиция.
Проучването на поредицата събития, довело до особеното гласуване на Висшия съдебен съвет (ВСС) на България, разкрива много повече за лошото състояние на върховенството на закона и липсата на съдебна независимост в България, отколкото в Полша.
Българският ВСС е независим орган, който отговаря за назначаването и повишаването на всички магистрати (следователи, прокурори и съдии) в страната, както и за наблюдението на техните етични ценности. За съжаление, тази институция традиционно се съобразява с капризите на изпълнителната власт, което има огромни последици за българската съдебна система.
Заседание на ВСС от 13 септември: къде е разделението на властта?
Пълният стенографски доклад на заседанието на ВСС от 13 септември 2018 г., на който беше обсъдено отстраняването на полския национален съдебен съвет, илюстрира отдавнашните проблеми на тази институция. Заседанието беше председателствано от Боян Магдалинчев, който изпълнява ролята на представител на ВСС. Това е ключова роля в тази институция, определена в Наредбата за нейната администрация. Когато беше отворена дискусията за Полша, Магдалчев информира ВСС, че е поискал от Министерството на външните работи, както и от Министерството на правосъдието, становища по този въпрос, което е поразително, като се има предвид, че чл. 117, ал. 2 от Конституцията на България изрично, че съдебните органи са независими от изпълнителната власт и че съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите са обвързани единствено със закона. Също така не е ясно, по какви правни основания са били поискани такива съвети.
Най-шокиращо за западния наблюдател е, че тези институции дадоха конкретни писмени указания. Магдалчев съобщи, че Министерството на външните работи подчертава, че ако ВСС гласува за спирането на полския национален съдебен съвет, това би могло да застраши българо-полските отношения, което не е препоръчително.
Министерството на правосъдието на свой ред подчерта, че прилагането на член 7, параграф 1 е "крайна мярка, която трябва да бъде приложена при извънредни обстоятелства." Съветът към ВСС е да разгледа това при гласуването за временното прекратяване на участието на националния съдебен съвет на Полша, защото това е политически въпрос.
Когато темата беше отворена за обсъждане, само няколко от членовете се включиха в него. Някои от тях изразиха мнение, че ВСС трябва да гласува за спирането на националния съдебен съвет на Полша. Други членове се противопоставиха. Огнян Дамянов заяви, че "няма учудващо нарушение на независимостта на съдебната власт в Полша". Вероника Имова заяви, че е изключително трудно да се вземе такова решение, тъй като Полша е сред основателите на Европейската мрежа на съдиите и полският национален съдебен съвет е неин активен член.
След това ВСС гласува общата си позиция по темата: пет от членове гласуваха за отстраняване на членството, имаше един противник, а тринадесет се въздържаха. В резултат на това ВСС даде мандат на двама свои членове да представят българската позиция и да гласуват "въздържали се" на заседанието на Европейската мрежа на съдиите в Букурещ. Интересно е, че шест от членовете на ВСС отсъстваха от заседанието, на което беше обсъден такъв важен въпрос.
Как се стигна до тук?
За разлика от полската съдебна система, която понастоящем е атакувана, съдебната система на България е "заловена" от изпълнителната власт и то отдавна. Заседанието от 13 септември, описано по-горе, разкрива, че някои практики на ВСС са несъвместими с ценостите на ЕС.
ВСС има 25 членове: 11 от тях са избрани от българския парламент; 6 съдии, 4 прокурори и 1 следовател се избират от магистратите; председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор стават членове автоматично.
След реформата през 2015 г. ВСС вече е разделена на две колегии: прокуратурата (11 члена) и съдебната колегия (14 члена).
Така наречената "политическа" квота трябва да бъде избрана за фактор "правителственост", така че не е изненада, че тези членове са загрижени за официалното и неформалното мнение на правителството. Представеният по-горе член на ВСС е бил замесен в редица скандали, свързани с не случайното разпределение на делата и с манипулиране на съдебни състави, но това не попречи на Парламента да го избере за политическата квота.
Освен това, прокуратурата в България има изцяло вертикална "съветска" структура, в която всички решения зависят от главния прокурор, който има прекомерни правомощия и недосегаем статут съгласно Конституцията. Той традиционно е верен на правителството.
Структурата на прокуратурата беше критикувана от Венецианската комисия и от съдебната практика на Европейският съд по правата на човека (вж. например Колеви срещу България).
Прокурорите и следователите, които са част от ВСС, са пряко подчинени на главния прокурор. Неговото влияние се разпространява и върху "политическите" членове на прокуратурата. Изборът на заместник-главния прокурор Иван Гешев, назначен от самия главен прокурор през юли 2018 г., е особено очевиден: никой от членовете на прокуратурата не зададе никакви въпроси и гласуването беше единодушно.
Що се отнася до Полша и националния й съдебен съвет, настоящият главен прокурор Сотир Цацаров беше кристално ясен на заседание, проведено през юли 2018 г .: "Всяка държава има право да прилага закони, които счита за подходящи (…). Положението в Полша е въпрос на полския парламент и полската съдебна система (…). Нарушаването на работата на суверенна държава, която от своя страна защитава нейния суверенитет по един похвален начин (…) е извън компетентността на ВСС ".
Може да е шокиращо за западните коментатори да научат, че преди реформата, която раздели ВСС на две колегии, всички членове гласуваха по всички въпроси на назначаването и повишаването, което означаваше, че прокурорите гласуваха за назначаването и повишаването на съдиите. В комунистическо време прокуратурата беше гласът на режима и се смяташе за по-важна от съда. Тази йерархия, която не е съвместима с демократичните ценности, остава в този дух. Преди реформата много съдии бяха повишени, защото бяха верни на прокуратурата. На свой ред други от тях са претърпели дисциплинарни действия, тъй като не отговаряли на прокурорските капризи. Докато реформата представлява промяна към по-добро, е изключително трудно да се променя мисълта. В предишна статия изразих безпокойство, че дори президентът на Върховния касационен съд е злоупотребявал, защото не е спазвал разпорежданията на изпълнителната власт и прокуратурата.
От тук на къде?
В крайна сметка българското правителство се страхува, че страната може да е следващата държава, която да изпадне в криза що се касае до върховенството на закона. Затова и се стреми да изгради силни отношения с други държави, застрашени от член 7 от Договора за Европейския съюз. Гласуването по член 7, параграф 1 и Унгария в Европейския парламент служи като доказателство за тази тенденция – евродепутатите от управляващата партия на България – ГЕРБ подкрепиха Орбан.
Междувременно това, което се случва в българския ВСС и в българската съдебна система като цяло, може да даде илюстрация за това, какво може да се случи в Полша в бъдеще. Българският случай обаче е още по-лош, тъй като страната е подчинена на Механизма за сътрудничество и проверка, който следи независимостта на съдебната система, както и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Тъй като прочетох всички доклади за България, за съжаление отбелязвам, че те са "захаросани" и като че ли пропускат смущаваща информация. България е трайно разкъсвана от скандали, свързани с не случайното разпределение на дела, репресии над съдии и прокурори, които се противопоставят на политическите заповеди, целенасочено унищожаване на доказателства от властите и т.н., но те не са включени в докладите по механизма за сътрудничество и проверка. Като учен и като гражданин на ЕС започвам да се съмнявам не само дали институциите на ЕС имат волята, но и способността да идентифицират заплахите за върховенството на закона.
Автор: Радосвета Василева, Verfassungsblog
Д-р Радосвета Василева е преподавател в Юридическия факултет на Университетския колеж в Лондон (University College London).
