Александър Маринов
Срещата на американския посланик Ерик Рубин с почетния председател на ДПС Ахмед Доган и "обикновения" такъв Карадайъ едновременно разбуни духовете и скова иначе богатото въображение на наблюдателите. Изявленията след визитата на посланика в централата на ДПС бяха пестеливи, а официалното обяснение бе посветено на "ползата от диалога". Повечето коментари обаче търсеха друг, скрит смисъл. Търсенето бе във всички възможни посоки, включително и "под вола". Но някои последващи събития потвърдиха старата максима, че няма дим без огън.
Преди всичко въпросната среща бе проведена така, че да отекне като знак, като индикация за нещо "по-дълбоко". Американски дипломати и преди (макар и рядко) са посещавали партийни централи, но винаги с ясна цел, дори и тя да не е била обявявана буквално. Както е известно, американският начин на правене на политика е директен, безцеремонен, често брутален. Тук липсата на конкретен повод се набива на очи, което означава, че целта е други да се чудят каква е целта. Ако добавим участието на Доган, който след оттеглянето си дърпа конците, но много рядко участва в официални прояви на ДПС, работата изглежда по-сериозна. Именно присъствието на почетния председател трябва да подскаже, че става дума за нещо повече от информативна визита.
Второ, тази среща "без повод" идва във важен момент и за двете страни. САЩ бързо затъват в сериозни противопоставяния по всички азимути. Ако изключим разгарящата се търговска война с Китай, България и българската политическа класа (в която Доган заема особено място) имат пряко отношение към почти всички останали – ЕС, Русия, Близкия изток, Турция. И накрая – изострящата се нестабилност в страната, която вероятно скоро ще доведе до предсрочни избори. Казвам "накрая", тъй като за нас това е съдбовен, но за американците – второстепенен проблем. Не защото България не е важна с местоположението и особеното си положение спрямо Русия, Турция и процесите на Балканите, а защото през последните 30 години САЩ са свикнали да провеждат интересите си тук бързо и безпроблемно.
За ДПС и лично за Доган моментът също е специфичен. Въпреки че сблъсъкът с ДОСТ изглежда спечелен – както тук, така и в Турция предстоят трудни изпитания и съответни решения. След 2001-ва ДПС свикна на активно участие във властта и в "разпределението на порциите", но през последните няколко години е принудена да се задоволи с местното ниво и с по-скромните дивиденти от мълчаливото толериране на властта. Ясно е, че в партията усилено обмислят варианти за завръщане в управлението, но засега видимо печеливши не се очертават.
При все още безалтернативната дълбока фрагментация на политическото пространство у нас за американците ДПС би могло да изглежда ефективен инструмент за налагане на определени решения. А за ДПС демонстративното признание от американска страна – важен допълнителен актив за качване на политическата цена.
Включването на Доган в този момент може да изглежда парадоксално, защото буквално довчера неговите планове изглеждаха съвсем различни – легализиране на богатството и трансформация в успял (чрез политиката) бизнесмен. А това неизбежно би означавало по-ограничено (или поне по-прикрито) участие във вземането на оперативни политически решения. Но ексцентричността, да не кажем провокативността са типичен елемент на стила "Доган", основаващ се на демонстрацията на недосегаемост. А може би точно това усещане е поставено под въпрос с оглед наближаващото сериозно разместване на обществено-политическите пластове?
Трето, има немалко съдържателни зони, където може да се търси взаимен интерес. Възможните конкретни (скрити засега) обсъждани проблеми – поотделно и в комбинация – са множество, но най-правдоподобните могат да бъдат систематизирани по следния приблизителен начин (без подреждане по значимост):
Големи бизнес интереси
Винаги, но особено при президента Тръмп, американската дипломация агресивно отстоява интересите на националния бизнес. Веднага се сещаме за поне три актуални теми – закупуването на бойни самолети, вариантите за транзит за руски и друг газ към Европа, стратегическите намерения за китайския "Път на коприната" към Европа, в частност – китайската икономическа инвазия на Балканите. Бихме могли да добавим и неяснотата относно бъдещето на двете американски централи, както и съдбата на проекта "Белене". Във всеки от тези случаи американците очевидно се опитват ако не да спечелят, то поне да не позволят на големи конкуренти да го сторят.
Геополитическите противопоставяния
България очевидно дразни САЩ с масовото положително отношение към Русия и нейната актуална политика, което, макар и непоследователно, българският политически елит е принуден да отчита. Още по-актуална изглежда темата за изострящия се конфликт с Турция; в американските планове за неутрализирането на Ердоган ДПС вероятно играе немаловажна роля с оглед на влиянието си сред българските турци и изселниците в самата Турция. Като се има предвид досега изразяваната позиция на Ахмед Доган, визитата на американския посланик може да се приеме като тактичен (по американски) опит за нейното изменение в желаната посока. Вероятно при този демарш с присъщата американска изтънченост са били показани и морков, и тояга.
Кризата на властта в България
Не е изключено да са били обсъдени и възможните решения в този случай, като някои наблюдатели дори привидяха ясен знак за сваляне на политическия чадър над Бойко Борисов и ГЕРБ и даване на зелена светлина за предсрочни избори и конструиране на ново (по дефиниция удобно за САЩ) управляващо мнозинство.
Дали това е така, не е съвсем сигурно, но министър-председателят реагира като ужилен. На място, в Ню-Йорк, Борисов демонстрира присъщата му в подобни ситуации склонност за угодливо снишаване ("Твърде съм малък, за да коментирам изявленията на Тръмп") и прилепване към силните на деня ("Твърди мътни реки започват да текат по мостовете. Тези, които ще купуват руски газ в Европа, ще имат проблем"). По стар навик направи и оферта: "Искаме да купим бойни самолети. Същото е и за сухопътните машини, надявам се с големи компании да произвеждаме много от техните компоненти у нас. Аз съм оптимист и се надявам до края на годината по всички тези теми да се уредят."
Извън всички посочени предположения е ясно, че нещо предстои да се случва. Идват интересни времена.
