Германският канцлер Ангела Меркел понесе сериозен удар на 25 септември, когато парламентарната й група отхвърли предложения от нея кандидат за председател. Новината, че Фолкер Каудер, неин близък съюзник, който е начело на парламентаристите от 13 години, е загубил в гласуването от заместника си Ралф Бринкхаус, предизвика сътресение в политическите кръгове в Берлин.
Повечето наблюдатели бяха сигурни, че подкрепяният и от други партийни лидери Каудер лесно ще победи Бринкхаус, който не е и изтъкната политическа фигура. Бринкхаус, който според присъствали сам бил изненадан от победата си, получи 125 гласа срещу 112 за Каудер.
Преди гласуването Меркел лично се обърна към парламентарната група с думите, че Каудер има ключова роля за стабилността на коалиционното й правителство. С избирането на Бринкхаус против желанието на Меркел непосредствено след обръщението й депутатите от нейната група очевидно демонстрираха, че не одобряват лидерството й. Въпросът е дали просто са искали да изпратят на Меркел сигнал за своето недоволство, или действието им е само първа стъпка от фундаментална промяна на отношението към нея.
Видимо напрегната, самата Меркел се обърна към телевизионните екипи, чакащи я за коментар след вота, с успокояващи думи. "Така е при демокрацията, при нея има и поражения", заяви тя.
Други обаче не бяха толкова сдържани. "Това е бунт срещу Меркел", написа в "Туитър" Томас Оперман, висша фигура в Социалдемократическата партия, която участва в голяма коалиция с партията на Меркел.
В германската политическа култура подобни открити надигания особено срещу управляващата партия са рядкост, отбелязва "Политико". Но сред парламентаристите от блока на Меркел, който включва християндемократите и баварския Християнсоциален съюз, отдавна зрее недоволство от начина, по който тя се отнесе към мигрантския въпрос.
Сред причините за намалялата подкрепа към канцлера е и възходът на крайнодясната "Алтернатива за Германия", който много от съпартийците й отдават на олевялата й политика. Това, което досега затваря устата на критиците на Меркел, е стабилната й популярност сред гласоподавателите извън традиционните консервативни среди – фактор със сериозен принос за това партията й да продължава да е на власт.
Конфузът около отстраняването на шефа на германското контраразузнаване Ханс-Георг Маасен заради негово изказване по повод събитията в Кемниц също допринесе за недоволството от нея. Историята около Маасен доведе до това, че за втори път от юли насам голямата коалиция между консерватори и социалдемократи бе на ръба на сгромолясването.
Самият факт, че Бринкхаус реши да се конкурира за поста с Каудер, е сензация, защото това е едва вторият път от 1973-а, когато има повече от един кандидат за председател на парламентарната група. Макар че в партийната йерархия този пост се смята за много важен, според традицията депутатите обикновено предоставят на партийните лидери да определят най-подходящия кандидат за него. Близката координация между двете сфери е от особено значение, когато партията е на власт, какъвто е случаят в момента, а избирането на Бринкхаус при всяко положение ще затрудни канцлера.
