В средата на септември министърът на здравеопазването Кирил Ананиев изнесе на публично обсъждане няколко идеи за промяна на финансирането на здравното дело в България. Данните показват, че още в началния си вид предложенията крачат в ауфтакт с ритъма на общественото мнение. На въпроса, „Как, според вас, трябва да се подобри финансовото състояние на здравеопазването?“, едва 17% одобряват идеята за „Въвеждане на задължително допълнително здравно застраховане в частна компания с месечна вноска от 12 лв.“, а четири пъти повече – 65% не я одобряват, а само 29% одобряват друго предложение. Това са резултатите от проучване на Агенция „Афис” направено в периода 29 септември – 2 отковмри с участието на 1010 пълнолетни български граждани.
Недостатъчен процент на одобрение среща и предложението „Лечението над 700 лв. да се покрива от допълнителното здравно застраховане“ – 29%. Неодобрилите са 47%, а близо всеки четвърти няма мнение по този въпрос.
32% клонят в полза на предложението за няколко частни Здравни каси, които да се конкурират, а повече – 38% не го одобряват.
В същото време по-голямата част от анкетиращите са се обявили „за” засилване на контрола върху държавните болници и отстраняването на практиката, при която държавни здравни заведения са търговски дружества.
Преобладаващ е и процентът „за” това най-високоплатените чиновници да плащат пълния размер на здравната вноска, а не държавата да поема половината.
От анкетираните 50% се обявяват „за” запазване на сегашния вариант на здравното осигуряване и затягане на финансова дисциплина. „Против” са се произнесли 27%.
Преобладаващо е мнението, че медицината и фармацията трябва да преразгледат начините на харчене на пари, преди да се въвеждат повече плащания от пациентите.
Здравеопазването е сред основните тревоги на българските граждани, редом с бедността –27%, и неясните перспективи – 23%.
39% от българите оценяват здравната система в страната като „Лоша”, 11% като „Добра” и 47% като „Задоволителна”.
Въпреки че годишните профилактични прегледи са били сред приоритетите на редица правителства от поне 15 години насам, процентът на хората, които са преминали през такъв преглед е почти същият, какъвто е бил и през 2008 година – 61%, сочи проучването.
39% от пропусналите годишния профилактичен преглед посочват като причина самооценката, че „съм здрав и нямам нужда от прегледи”. Останалите изтъкват причината, че „Личният лекар не настоява“ (26%). 12% съобщават, че „Личният лекар не издава нужните направления“. Има и други причини – „Изследванията и прегледите са скъпи“ (17%), „Най-близките медицински лаборатории се намират в друго населено място“ (9%).
