След повече от година тежки преговори американският президент Доналд Тръмп успя да постигне ревизиране на търговското споразумение с Мексико и Канада за свободна търговия, известно като НАФТА. То отдавна бе под прицела на стопанина на Белия дом, който го наричаше "най-лошата сделка в историята". Тепърва ще се разбере обаче дали новият договор съществено ще промени икономическата ситуация, или е по същество ребрандиране на стария с цел обявяване на победа преди предстоящите избори за Конгрес.
В ревизирания контракт, който вече ще се казва "Споразумение на САЩ, Мексико и Канада" (съкратено на английски – USMCA), има както подобрения и осъвременявания на НАФТА, така и чисто нови клаузи. "Това е най-голямото търговско споразумение в историята на Съединените щати", обяви Тръмп, анонсирайки сключването му буквално в последната минута преди изтичането на крайния срок на преговорите. Съзнателно или не, Тръмп обаче излъга, тъй като блокът с икономики на стойност 1.2 трлн. долара заедно с още девет държави участваше в Транстихоокеанското пъртньорство, което самият той ликвидира.
След месеци напрегнати преговори особено с Канада може да се каже, че всички страни спечелиха по нещо и отстъпиха по нещо във финалната сделка. Американците например си осигуриха значително по-голям достъп до силно защитения канадски пазар на млечни продукти, докато Канада успя да запази някои спорни клаузи, отнасящи се до решаването на търговските спорове. На първо място, това се отнася до т. нар. механизъм за уреждане на спорове (глава 19), който разглежда двустранни антидъмпингови казуси и изравнителни мита и който бе основен пункт в търговските преговори. Останаха в сила и някои изключения в полза на Канада, позволяващи й да защитава културните си сектори като телевизиите и вестниците от придобиване от чуждестранни собственици.
Мексико пък ужасно се нуждаеше от нов договор, който президентът Енрике Пеня Нието да подпише, преди да приключи мандата си през ноември. Мексиканските преговарящи успяха да постигнат промени в предлаганата от САЩ клауза за автоматично прекратяване на споразумението, която би уплашила чуждестранните инвеститори в Мексико заради риска то да изтече след пет години. Канада също се противопоставяше на такава разпоредба.
И Канада, и Мексико получиха гаранции, че износът им на автомобили за Съединените щати (в случая с Канада – на автомобилни части) няма да бъде ударен от нови американски мита през предстоящите месеци.
Колкото и да е странно обаче, трите държави не успяха да се споразумеят за премахване на американските тарифи върху вноса на стомана и алуминий, наложени от Тръмп, както и на ответните налози върху износа на американска земеделска продукция за Канада и Мексико. Очаква се това да ощети американските фермери и потребители, както и износителите от трите страни. По-интересен е въпросът кой ще спечели от нерешаването на тези проблеми, като се има предвид, че именно Тръмп се придържа към позицията, че вносът на алуминий и стомана от Канада и Мексико застрашава националната сигурност.
Голяма, макар и символична победа за Тръмп е, че ще може през оставащия месец до изборите за Конгрес да изтъква като свой успех факта, че е удържал предизборното си обещание да замени НАФТА с ново споразумение. Друг негов водещ приоритет беше договарянето на нови правила, които да му позволят да върне част от автомобилното производство в Щатите. Според някои наблюдатели обаче не е сигурно дали тази победа няма да се окаже илюзорна. На хартия новоприетите правила за произхода на автомобилите би трябвало да прехвърлят по-голямо производство в Северна Америка, и по-точно в Съединените щати, заради изискването до 2020-а 75 на сто от автомобилните компоненти да бъдат произвеждани в САЩ, Мексико и Канада – в сравнение със сегашните 62.5 на сто, както и част от автомобилното производство, да се извършва във фабрики, където средната надница да е най-малко 16 долара на час – значително над сегашното заплащане на мексиканските работници. На практика обаче новата мярка ще удари по потребителите и може да има негативен ефект както върху работниците, така и върху автомобилната промишленост заради повишаването на производствените разходи. Но дори и да се стигне до такива последици, те няма да си проличат преди предстоящите на 6 ноември избори.
Съществува и друг риск – автомобилните производители да продължат да ползват по-евтини части, произведени в чужбина. Единственият начин това да се предотврати е да бъдат наложени тежки мита върху всички вносни авточасти и автомобили. В момента администрацията на Тръмп обмисля възможността да наложи 25-процентни тарифи в името на националната сигурност по същия начин, по който го направи със стоманата и алуминия. Само че това ще означава откриването на нов фронт срещу Европа и Япония на фона на усилията през последните месеци за намиране на компромиси в търговските спорове.
В новото споразумение са включени и темите за дигиталната търговия и защитата на интелектуалната собственост, които не са били на дневен ред през 1994-а, когато влиза в сила НАФТА. Предвидени са и по-строги механизми за защита на правата на работниците, както и на околната среда, което е в съзвучие със съвременните тенденции.
Изводът, около който повечето наблюдатели се обединяват, е, че новото споразумение, макар и обявено като революционна стъпка от Тръмп, по същество не е много по-различно от Транстихоокеанското партньорство, което отне на Барак Обама пет години преговори, преди да бъде подписано през февруари 2016-а, и бе отменено от сегашния президент точно година по-късно. Въпреки това новината за постигнатата сделка бе посрещната с облекчение на фона на несигурността, породена от предоговарянето на НАФТА и на хаотичната атмосфера, създадена от Тръмп по време на преговорите.
