По какво се познава, че у нас предстоят избори? По няколко отличителни и константни белега. Когато обещанията завалят като пролетен дъжд на фона на уличен ропот заедно с искания за оставки. Когато в парламента почнат да си играят на "тука има-тука нема" кворум. Когато от ГЕРБ заговорят за стабилност (междувременно предотвратявайки "кървави" проектопреврати), от БСП заразмахват декларации, от ДПС се заусмихват, а Волен Сидеров се намръщи в поредния си боен филм. И ето на – предизборната кампания вече е започнала. Неизменно следват поредните преформатирания и изненадващи политически трансфери. Изненадващи в тях са конкретните имена, не случването им.
И няма значение какви са изборите. По време на избори се говори все за едно и също – родното ни дередже, а обвиненията, контраобвиненията и оправданията са като грамофонна плоча, въртяна вече много пъти.
Догодина ни чакат две разходки до урните: през май – за европейски вот, наесен – за местен. Извънредни
парламентарни избори засега се привиждат
само на анализатори и в пожеланията на опозицията. Но хайде на бас – че вместо идеята за преразглеждане на многогодишната финансова рамка на ЕС до 2020 г. напролет и (примерно) изграждането на канализация, барабар с ревизия на местните данъци и такси наесен, и двата вота ще минат под знака на политическа конфронтация и лакърдии на партийните лидери.
Началото бе дадено още през лятото. Скандалите в традиционно скучния (от новинарска гледна точка) отпускарски август се заредиха един след друг, застъпвайки се. От гръмването на застрахователна компания "Олимпик", изненадало КЗК, през неизяснения досега срив на Търговския регистър и зрелищните панаири между Волен Сидеров и Валери Симеонов за и против меренето на шума по морето до трагичния инцидент край Своге с вече 20 жертви. За който отначало по традиция бе обвинен шофьорът, но неочаквано (за властта) недоволството бързо преля в търсене на отговорност за некачественото пътно строителство.
На този фон есенният политически сезон започна със спад в доверието в институции и партии. Това показват всички социологически изследвания. Съдейки по последното на "Алфа рисърч", повече от 40% от българските граждани не харесват нито една политическа сила. Как отговориха партиите? С хаотични препирни помежду си и вътре в себе си. Броженията прикриват вътрешните дрязги, свързани с реденото на листите. На практика предизборната кампания вече стартира. Стартира с действия като за парламентарни избори, сякаш партийните централи държат изключително много да (ни) докажат, че им е все тая за какво ще се гласува.
Управляващите са в най-уязвима позиция, защото държат кормилото на властта (на всички нива) и при тях обещания и увещания не сработват. Ситуацията допълнително се утежнява от факта, че ГЕРБ не са в най-добрата си форма. Едно от доказателствата за това са принудителните министерски оставки след трагедията в Своге. Те бяха подадени не по собствена воля, а за да се успокои настръхналото обществено мнение. Сигналите за нередности в гордостта на кабинетите на Борисов – строежите, зачестиха – от санирането през некачествените пътища до цъфналите още преди да приключи Европредседателството ни плочки пред НДК (набъбнал до 45 млн. лева)… Трите министерски оставки бяха своего рода жертвоприношение. Само че
вместо рестарт се получи фалстарт
В играта на обиграния Бойко Борисов се намеси президентът Румен Радев с отказа да подпише веднага указа за освобождаване на Младен Маринов от поста главен секретар на МВР. Но не е само това. Старите министри бяха изпратени с благодарности, новите обещаха да продължат делото им, та накрая всички се питаха защо тогава беше нужно това упражнение? И да беше само това. Протестите на стопаните в Странджа и във "Винпром" в Карнобат, нелепата ограда срещу диви свине в Добруджа, шумните процеси срещу фамилии Стайкови и Арабаджиеви, резултатът от ремонта в центъра на столицата предизвикаха подигравки.
Последният казус – убийството на 30-годишната русенска – телевизионна водеща Виктория Маринова, има потенциала да нанесе непредвидими и дълбоки пукнатини върху имиджа на управляващите и конкретно на ГЕРБ. Все пак знаковите лица на партията идват основно от силовите държавни структури. А ето че се провалят и тук. Убийството предизвика и остра международна реакция, а правителството не обича да прави лошо впечатление на европейските началници.
Контекстът прави ситуацията особено тежка. Виктория Маринова може и да не е разследваща журналистка, но е медийно лице, а така се затвърждава убеждението, че институциите не могат да ни защитят, камо ли журналистите да имат условия да защитават обществения интерес. А щом дори те не могат… Паралелите свързват този случай по-скоро с убийството на малкия Пепи, заради което едва не падна правителството на Иван Костов, отколкото с убийството на словашкия журналист Ян Куцияк, заради когото през март тази година словашкият премиер Роберт Фицо подаде оставка. Само че там имаше многохилядни протести… При нас така не става. Скокът на цените на парното, хранителните продукти и услугите не изкараха хора на улицата. По правило у нас мрънкаме под сурдинка. И от тази пасивност се възползват управляващите. Усетили "мъртво вълнение", те се заеха да ни спасяват. Вместо адекватни икономически мерки обаче се върнахме в дълбокия соц – земеделският министър уговаря шефовете на големите търговски вериги да продават без печалба хляб, военният предлага таван на надценките на малка социална кошница с 10 продукта… Никак не помагат обявените вече увеличения на данъци и такси.
Всички тези проблеми, трусове и скандали
удариха по героичния образ на Борисов
като супергерой и последна инстанция, решаваща спорни казуси, стига да се намеси. Но изведнъж се оказа, че коалиционните партньори могат да му поставят условия и президентът да го разиграва, когато пожелае, а Борисов да се колебае и да не може да реагира. Нещо немислимо – макар да се подчиняват накрая, в партията му се чуват и гласове, противоречащи на неговите позиции. В такава кондиция ГЕРБ откриха предизборната си кампания. По всичко личи, че засега усилията им са съсредоточени в това да слепят парчетата на миналата слава. Трудно упражнение, още повече че има прецедент – победната им серия веднъж бе прекъсната от Радев. Защо да не се повтори? Именно тази надежда крепи опозицията.
БСП и ДПС погледнаха към властта. Но докато при БСП заявката е "всичко или нищо, ние идваме", от движението са по-практични в желанието да реализират собствените си интереси. И двете формации облякоха претенциите си в благовидно цивилизована форма – дълги програми с гръмки заглавия – левицата – "Визия за България", Карадайъ и компания – "Програма за ускорено развитие на България". Похватът е удивително неатрактивен и неефективен, но политиците у нас смятат, че това им придава тежест. Естествено, той е подкрепен с лозунги. "БСП пое курс към властта и сега търсим съюзници", отсече лидерът на столичните социалисти Калоян Паргов. Далеч по-хрисимо го раздават от ДПС. "Нужна е реанимация на държавността, диалог", казва Мустафа Карадайъ. "Налице е необходимост от динамизиране на диалога между управляващите и обществото", витиевато допълва бившият председател на младежката организация Джейхан Ибрямов, в когото мнозина провиждат наследник на сегашния председател.
Тази разлика в реакциите на основните опозиционни сили не е неочаквана, закономерна е. БСП трябва да се бори за всеки глас. Да отбива атаки – от управляващи, от неуправляващи, отвътре. ДПС няма кого да убеждава. Не че техният електорат не се нуждае от обяснения, ДПС-елитът не чувства нужда да му ги дава. Парламентарното представителство им е гарантирано. Повече не им е нужно. ДПС не води битки от парламентарната трибуна. Депутатските банки са лостове за влияние, което се реализира по друга логика, която не допуска светлината на прожекторите. И засега успяват. След дълго показно (май само показно) отхвърляне най-сетне постигнаха своята цел –
публичното признание на Цветан Цветанов
че са незаобиколим фактор, и без тях парламентът не може да сработи. Разцъфнал и усмихнат Карадайъ обяви очевидното: "Кворумът се осигурява от опозицията. Конструктивните действия на опозицията определят и дневния ред в парламента". "ДПС убиха с един куршум два заека – и ГЕРБ, и Патриотите", изстена Корнелия Нинова. Не, вече е ясно – ДПС не стрелят зайци, те вадят зайци от шапката. И не падат по гръб – Карадайъ отрони няколко критични думи, но към Патриотите, естествено, слабото звено в управлението. Знаково, това се случи след срещата с американския посланик. Такава се очертава и кампанията им – да запазят каквото имат досега и да разширят влиянието си. Ще са "отговорни", ще държат на "европейските ценности", ще споменават колко е важно да бъдеш "конструктивен".
Всичко, което социалистите няма да кажат. Стартът на предизборната кампания при тях спази лоша традиция, откакто Борисов им е опонент – когато ръководството извие фалцет срещу властта, вътрешната опозиция да обяви лидера си за предател и олигарх. Комично е – на "Позитано" тече пленум, а дърветата наоколо са облепени с надпис "Оставка, Нинова". Откритата война на Нинова със Сергей Станишев се разгаря – за Истанбулската конвенция, за порицанието на Унгария, за влизането на България в еврозоната. Всичко, което се одобрява у нас, получава отпор от ПЕС. Сякаш Станишев си е поставил задача да отнеме всеки шанс на БСП да се представи добре на предстоящите избори.
Увлечени във вътрешните си битки, социалистите са напът да проспят възможността да се възползват от новите драми при Патриотите. Предизборното редене на листи оголи за пореден път противоречията помежду им. Публична тайна е, че Волен Сидеров иска да акостира в спокойни брюкселски води. Обаче се сблъска с договореното между ВМРО и НФСБ първо място за Ангел Джамбазки. Резултатът – поредните етюди на Сидеров и фамилия, услужливо филмирани от партийната телевизия. За удобство този път "агресорът" е чужденец, че и африканец.
Сидеров се радикализира – иска оставки
– на вътрешния министър, на шефа на ДАНС, скача на Борисов, представя се за жертва. Така "Атака" си прави кампаниите. Излизането в опозиция няма да е изненада, врътките са патент на този политик. Неслучайно вече получиха покана от БСП да подкрепят третия им поред вот на недоверие. Сидеров не отказа, вдига си цената с витиеватото "ще си помисля". Покрай инцидента обаче се разбра и с кого вече води преговори за ново прегрупиране – Николай Бареков се възползва, за да рекламира новия консервативно-патриотичен съюз.
В този хаос от претенции и домогвания протестите стават все по-реактивни, по-ирационални и все по-далеч от законовите формати. Но все така малобройни. Разнородни малки групи се събират тук и там, предявяват, крещейки, големи искания. На протеста в първия работен ден на парламента тази есен например се чуха призиви за забрана на всички партии, разпускане на Народното събрание и правителството и назначаване на делегати на улицата, които да завъртят кормилото на държавата. Срещу протеста на майките от ръкава бе извадена хватката с контрапротестиращи, колкото да се размие и обезсили всичко постигнато от тези изстрадали жени. Неубедителен бе и опитът за протест, маскиран като бдение, по повод убийството на Виктория Маринова. Върху отзвука от тази трагедия, чиято бруталност не остави никогго равнодушен, борците за правда и истина си послужиха с неправда и неистини.
Нещо се случва – не само на политическата сцена, но и в обществото. Чуват се гласове, че когато на повърхността е толкова равно и няма вълни, напрежението се трупа под нея и може да избие неочаквано във всякакви посоки. В търсене на нов спасител например. Ранното стартиране на предизборната кампания е опит за предотвратяване и на тази опасност.
Мария Иванова
