Л. Борисов: Инвеститорите в индустриални имоти се насочват към Северна България
16.10.2018 Инвестор, Според заместник-министъра на икономиката се очаква пренасочване на инвестициите от жилищните и офисните площи към индустриални и логистичните имоти
Инвеститорите в индустриални и логистични площи вече поглеждат и към Северна България, каза заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на Първата международна конференция за индустриални имоти, организирана от БГсклад. Той посочи като пример инвестицията на германската компания Leoni в размер на 36 млн. евро в завод в Плевен, в който ще бъдат открити 2000 работни места.
„България и регионът като цяло са на инвестиционната карта и много от компаниите и инвеститорите, които се насочват към страната ни и региона, очакват бързо навлизане на пазара, а за целта е много важна ролята на брокерите, на строителите, на индустриалните и логистичните зони“, посочи Борисов.
Според него страните от региона не трябва да бъдат конкуренти, а да си сътрудничат и да търсят начини да се допълват, така че целият регион да се развива добре.
Още по темата
До края на февруари МС трябва да изготви законопроект за поземлените отношения
В конкурса за площад „Св. Неделя“ ще участват само квалифицирани екипи
Борисов цитира последната есенна макроикономическа прогноза, според която България трябва да постигне реален растеж от 3,6% през 2018 г. и допълни, че амбицията на министерството му е да ускори ръста догодина.
По думите му в последните години се наблюдава нова тенденция икономическият растеж да се движи от инвестициите, а не само от износа и потреблението. „През 2018 г. очакваме реален растеж от 8,9% на инвестициите, като надеждата ни е тази тенденция да се задълбочи и през 2019 г., когато ръстът трябва да достигне 9,5%“, посочи Борисов.
По отношение конкретно на чуждестранните инвестиции той цитира анализ на НСИ отпреди три седмици, фокусиран върху разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, които през 2017 г. са били за над 17 млрд. лв. От тях инвестициите на компании с мажоритарно чуждестранно участие достигат 4,350 млрд., което е повишение със 7,55% на годишна основа.
„Инвестициите ги има и наблюдаваме тенденция за задълбочаване на инвестиционните процеси в България. Почти всеки ден с министъра на икономиката съдействаме на нови инвеститори, откриваме заводи, подпомагаме ги по закона за насърчаване на инвестициите“, посочи Борисов.
Според заместник-министъра реалният растеж на кредитите към компаниите се очаква да достигне 6,3% през 2018 г. и да продължи да нараства до 6,4% през 2019 г., 7,4% през 2020 г. и 7,8% през 2021 г.
„Това ни дава основание да смятаме, че през следващите години се очаква пренасочване на инвестициите от жилищните и офисните площи към индустриални и логистични проекти“, каза Борисов. Операциите с недвижими имоти са нараснали със 7,4% през 2017 г. и със 7,2% през първото полугодие на тази година, а брутната добавена стойност в сектор строителство е нараснала с 3,9% през 2017 г. и с 2,7% през първото полугодие на тази година.
По думите на Борисов през 2018 г. по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени 12 сертификата за индустриални зони на обща стойност 686 млн. лв. и с 1052 нови работни места. Конкретно за зоната в Божурище към момента са издадени 23 сертификата, а общият размер на инвестициите достига 135 млн. лв. Заявените инвестиционни намерения са на стойност над 720 млн. лв.
Според Борисов в момента се наблюдава по-слаба тенденция на ръст на сделките с логистични имоти в България, но добавената стойност на сектора расте, което вероятно означава, че става въпрос за мащабни сделки.
Най-много строителни разрешения през първото полугодие са издадени в Пловдив, Стара Загора, Благоевград, Варна, София и се очаква тенденцията да се пренасочи към Северна България.
…………….
Зам.-министър Борисов откри Първата международна конференция за индустриални имоти София, 2018
16 октомври 2018 сайт МИЕ
„България и региона, като цяло са на инвестиционната карта и няма как да бъдат заобиколени. Ролята на всички нас е определяща, защото много от компаниите и от инвеститорите, които се съсредоточават в момента към нашата страна, очакват бързо навлизане на пазарите. Затова ние трябва да сме подготвени и да осигурим добри брокерите, строители, индустриалните и логистични зони“. Това каза зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов при откриването на Първата международна конференция за индустриални имоти София, 2018. Той подчерта, че страните от региона не трябва да бъдат конкуренти, а да си сътрудничат и да търсят начини да се допълват, да се търси синергия, така че целият регион да се развива добре.
По време на конференцията зам.-министър Борисов припомни на участниците последната есенна макроикономическа прогноза. „Ние предвиждаме в България да имаме реален икономически растеж от около 3,6%, като амбициите на нашето министерство да го ускорим. Виждаме ускоряване на икономическия растеж през 2019 г., като подобни са тенденциите и за световната икономика съответно около 3,9% през тези години и леко забавяне около 3,7% около 2020 г.“ , каза зам.-министър Борисов. Той акцентира, че правителството приоритетно се стреми да предложи оптимални условия по отношение на бизнес средата. „България се утвърждава като една от най-конкурентните инвестиционни дестинации в Югоизточна Европа с утвърден имидж и добри условия за развиване на бизнес и инвестиции. Благодарение на добрите си конкурентни предимства и наличните инвестиционни стимули България успя да привлече значителен брой и големи по обем проекти в сферата на електрониката, автомобилостроенето (производство на автомобилни части), машиностроенето, информационните технологии и аутсорсинга, логистиката“, допълни той.
По негови думите в последните години се наблюдава нова тенденция икономическият растеж да се движи от инвестициите, а не само от потреблението и износа. „През 2018 г. очакваме реален растеж от 8,9% на инвестициите в структурата на БВП, като надеждата ни е тази тенденция да се задълбочи и през 2019 г., когато ръстът трябва да достигне 9,5%“, каза Борисов. Той допълни, че инвестициите (разходите за придобиване на ДМА), които са дошли от мажоритарно чужди компании през 2017 г. са в размер на 4, 350 млрд. лв., което спрямо 2016 г. е 9,55% повече.
В рамките на конференцията зам.-министър Борисов припомни, че през 2018 г. по ЗНИ в областта на индустриалното строителство – изграждане на складови площи са издадени 12 сертификата от общо 17 за периода, като общия размер на инвестициите по проектите е 686 млн. лв., а предвидената заетост е 1052 нови работни места. По думите му обнадеждаващи са и показателите на пазара на индустриални имоти. Те бележат положителна тенденция на развитие през последните години. Така например ръстът на годишна база на издадените разрешения за строеж на индустриални имоти през 2017 г. е 15.9%, а за първо полугодие на 2018 г. е отчетен 26% ръст на броят на разрешителните. „Най-много строителни разрешения за първо полугодие на 2018 г. за строителство на индустриални имоти са издадени в област Пловдив (146), Стара Загора (121), Благоевград (95), Варна (84), София (67)“, заяви още той.
Основание за повече бизнес и индустриални инвестиции дава и прогнозата за ръст на фирменото кредитиране. Очаква се ръстът на кредитирането да нараства през следващите 4 години, като започне от 6,3% в края на 2018 г. и достигне 7,8% през 2021 г.
В заключение зам.-министър Борисов увери участниците и гостите на форума, че секторът на индустриални имоти в България има институционалната подкрепа от страна на Министерство на икономиката в справянето със съществуващите предизвикателства и винаги е готово за нови идеи, които са в полза на бизнеса.
………………
Как се развива пазарът на индустриални имоти в страната?
16.10.2018 Инвестор, Българският пазар върви с няколко крачки назад от Централна и Източна Европа, твърдят анализатори
Пазарът на индустриални и логистични имоти в България се характеризира с високи наемни нива в сравнение със страните от Централна и Източна Европа и малък обем на свободните площи, който обаче не се дължи на голямо търсене, а на липса на сериозно предлагане. Недостигът на спекулативни логистични проекти отблъсква чуждите инвеститори, които не искат да инвестират в изграждане на собствена база. Това стана ясно по време на Първата международна конференция за индустриални имоти, организирана от БГСклад.
Според Владимир Гюрджиев, мениджър „Индустриални и логистични площи“ в консултантската компания Cushman&Wakefield/Forton, недостигът на работна ръка оказва негативно влияние върху сектора на индустриалните и логистичните имоти. Той даде за пример Пловдив, като обясни, че клиентите вече не разглеждат възможности за развитие в града, тъй като са наясно, че той предлага ограничен човешки ресурс и за да се преборят за кадри, трябва да плащат по-високи заплати, а това не е тяхната цел.
Още по темата
Л. Борисов: Инвеститорите в индустриални имоти се насочват към Северна България
Търсенето в България е предимно на малки складови площи
Пазарът на индустриални имоти и складове в България се развива динамично
Българският пазар върви с няколко крачки назад от Централна и Източна Европа, където са налице интегрирани услуги и автоматизирани складове, които у нас съставляват под 10% от общия обем на пазара, отбеляза Гюрджиев.
Той се спря конкретно на електронната търговия, която е двигател за изграждането на огромен обем от индустриални площи в Полша, Чехия, Унгария и Румъния. Само в Полша складовете на Amazon са три или четири с площ от над 100 хил. кв. м. В България електронната търговия отбелязва годишен ръст от 14%, но обемите са скромни, а компаниите в сектора не са сериозен фактор, който да кара инвеститорите да строят нови сгради или да обновяват стари.
Гюрджиев отбеляза, че индустриалният сектор в Европа постига огромен ръст от над 50% в последните години, а миналата година са построени 4 млн. кв. м. индустриални и логистични имоти. „Трябва да се стремим към този пазар, но логистиката не се създава изкуствено. На първо място е развитието на икономиката, което влече след себе си логистика“, посочи Гюрджиев.
Според него в техническо отношение складовете в България са на много високо ниво и обект в София не отстъпва по нищо на средностатистически склад във Варшава. Разликата е единствено в обемите, но според Гюрджиев комфортната среда за инвеститорите в момента от високи наеми и малък обем незаети площи ще изчезне, когато дойдат големи компании и построят огромни складове. Затова той призова да се строи повече, за да се посрещнат нуждите на клиентите и според него предлагането в определен момент ще доведе търсене в логистиката.
Гюрджиев смята, че Южна България е достигнала своя лимит и следващият ешелон от градове с голям потенциал за развитие на индустриални площи в идните години са в Северна България – Плевен, Шумен, Велико Търново, Ловеч или обединения между тях. Той е по-скептичен към възможностите за развитие в Северозападна България – Враца, Видин, Монтана, които според него имат потенциал само за малки и средни предприятия с между 100 и 200 души персонал.
Развитие на пазара на индустриални имоти в основните градове
Наемните и продажните цени на индустриални и логистични имоти в основните градове в страната се запазват стабилни спрямо миналата година, а предлагането на големи и качествени площи остава недостатъчно.
В Пловдив пазарът на индустриални имоти е достигнал пика си през 2017 г. и началото на тази година и сега се наблюдава спад от 15% при сделките за наеми и с 30% на сделките за продажба. Докато миналата година хит са били покупките на терени, тази година фокусът е изместен върху проекти за изграждане на складови бази за собствени нужди, като интересът е главно към обекти с малка площ между 150 и 300 кв. м.
Отливът от пазара на индустриални имоти в последните месеци се дължи не на липсата на инвеститори, а на недостига на подходящи кадри, които да бъдат наети в сектора на производството.
Във Варна търсенето и предлагането на индустриални и логистични площи се запазва. Новата тенденция в последните месеци е търсенето на компактни складови площи за покупка от сегашни активни наематели. В града се наблюдава увеличено строителство на нови складови бази.
Цените в морската столица се запазват на ниво от 3,5-4,5 евро на кв. м за новопостроени складови площи и между 2 и 3 евро на кв. м при останалите складове, като при първите от основно значение е локацията, а при вторите – състоянието им. Продажната цена на готови складови бази достига между 300 хил. и 600 хил. евро, а при индустриалните терени се наблюдава увеличено търсене на по-малки формати до пет декара с уредена комуникация. Сделките с промишлени терени в градските локации се сключват на цена между 80 и 160 евро на кв. м. Търсенето се движи главно от дългогодишни наематели на складове, които инвестират с цел разработване на собствена производствено-складова база.
Тенденцията в града е за модернизиране на складовите бази, тъй като нараства търсенето на нови площи от страна на наемателите.
В Бургас наемните нива остават непроменени, а квадратурите се увеличават. Предлаганите имоти са малко, няма много нови бази, а търсенето е голямо. Най-голям интерес предизвикват обекти с площ между 300 и 500 кв. м, като тя нараства спрямо 2017 г., когато най-популярни са били имотите с площ между 100 и 300 кв. м. Наемните ценови нива в града остават непроменени – между 2,5 и 3,5 евро на кв. м.
Най-голямо развитие се наблюдава при имотите за продажба и парцелите, като продажните цени варират между 30 и 150 евро на кв. м в зависимост от локацията на индустриалния имот.
В Стара Загора през изминалата година се забелязва усилено търсене на индустриални складови площи. Предлагането обаче не може да задоволи търсенето.
То е съсредоточено главно върху имоти за отдаване под наем и не толкова с цел покупка, включително от чуждестранни компании. Най-активни в търсенето на нови площи са търговците на селскостопански машини и техника, шоурумовете и спедиторските фирми като Еконт, Спиди и Рапидо. Търсят се складови площи и от компании за електронна търговия. В Стара Загора се наблюдава и усилен интерес към парцели за индустриално застрояване за собствени цели от компании, които искат да позиционират бизнеса си в региона.
Наемите на обикновени складови площи в града варират между 2,5 и 3 лв. на кв. м, като при обектите от клас А достигат до 5 лв. на кв. м. При парцелите за застрояване цените варират между 25-30 евро на кв. м.
През 2017 г. в Стара Загора и региона е регистриран ръст от 15% на продажбите на парцели, но няма интерес за закупуване или строителство на складови площи за производствени нужди.
Сред предимствата на града са местоположението му близо до гръцката и турската граница и Коридор номер 9. По-ниската цена на парцелите за закупуване и строителство и на работната ръка също привличат интереса на инвеститорите.
В Русе тенденциите от 2017 г. се запазват и през деветте месеца на 2018 г. В града има инвеститорски интерес за придобиване на имоти и парцели с цел оформянето им в складови площи от клас А и отдаването им под наем. В Русе също се усеща недостиг на складови площи клас А и дефицит на предлаганите малки складове от 300 до 500 кв. м. Има интерес от инвеститорите за закупуване на терени, на които да изградят предпочитаните от тях складови площи с цел отдаване под наем. Най-голямо е търсенето на урегулирани парцели в Източната и Западната промишлена зона, Индустриален парк Русе и по изходните магистрали на града.
Наемните цени на складовите площи в града се движат между 3 и 5 лв. на кв. Продажните цени в урегулирани парцели в Източната и Западната зона достигат между 15 и 25 евро на кв. в, а в зоните, граничещи с изходните магистрали на града – до 50 евро за кв. м. При тези имоти се усеща известно надценяване, тъй като се задържат по-дълго на пазара.
Бъдещето на Русе като логистичен център е свързано с бъдещата магистрала Русе-Велико Търново, евентуален втори мост над река Дунав с Румъния и възстановяването на гражданското летище.
В Шумен в последните три години се наблюдава раздвижване на пазара на индустриални имоти, като най-голяма е динамиката при складовете за наемане и в по-малка степен за придобиване. В града също се усеща голям дефицит на модерни складови площи между 300 и 600 кв. м. В Индустриален парк Шумен са изградени два нови завода, а трети е пред завършване. 80% от изградените обекти в първия етап на развитие на парка са разпродадени.
Наемните цени на складовете клас А в града се запазват на ниво от 5 лв. за кв. м, а за клас Б – остават на ниво между 2 и 3 лв. на кв. м. Продажните цени на складовите и промишлените помещения варират сериозно между 50 и 350 евро на кв. м, като все повече купувачи са склонни да платят по-висока цена за обекти с високо качество, които отговарят на нуждите им.
Сделките с индустриални имоти в града не са много, като преобладават тези за покупка на складове или на терени за строителство на производствени бази.
Във Велико Търново пазарът на бизнес имоти продължава да се развива динамично, като сделките отбелязват ръст с 12% на годишна база, а наемните цени се повишават с 10% и достигат между 3 и 7 лв. на кв. м в зависимост от местоположението и състоянието на имотите. Продажните цени са на ниво между 400 и 700 евро за кв. м, но и тук предлагането е ограничено.
Силното търсене на складови и търговски площи е дало увереност на инвеститорите да започнат нови проекти, които трябва да бъдат реализирани в идните години.
………….
Министерството на икономиката ще съдейства на Свищов за привличане на инвеститори в нова индустриална зона
5 октомври 2018 / 09:57 Свищов, 5 октомври /Марина Петрова, БТА/
Министерството на икономиката ще съдейства на Свищов за привличане на чужди и местни инвеститори в нова индустриална зона, стана ясно след посещението в общината на заместник-министър Лилия Иванова.
Тя и изпълнителният директор на Национална компания "Индустриални зони" Антоанета Барес се срещнаха с общинското ръководство и коментираха възможностите, които теренът на бившите казарми, предоставен от Министерството на отбраната за стопанисване на общината, може да предложи на бъдещи инвеститори.
Националната компания "Индустриални зони" има традиция да подписва меморандуми с общините за сътрудничество, в които помага за привличане на чуждестранни и местни инвеститори, посочи заместник-министърът. Министерството на икономиката ще се ангажира за създаване на общинско дружество, в което да бъдат апортирани прехвърлените от Министерството на отбраната имоти. В следващия етап държавата ще се включи в увеличаването на капитала на дружеството, уточни тя.
Националната компания "Индустриални зони" управлява 11 проекта, част от тях са съвместно с общини. През последната година заявените интереси са от два типа – големи международни компании, които смятат, че е благоприятна средата за бизнес, заради ниските оперативни разходи, ниската данъчна ставка и квалифицираната работна ръка, посочи Антоанета Барес. Според нея е сериозна и тенденцията в развитието на малкия и среден български бизнес, като част от фирмите са в сферата на компоненти за автомобилната индустрия, а другите са високотехнологични и логистични компании, допълни тя.
Барес отбеляза, че има още два парка с излаз на река Дунав, които са дъщерни дружества на Националната компания "Индустриални зони", и те са в Русе и във Видин. "Перспективата на Свищов е естествено продължение, което може да възникне от срещата на общинското ръководство с бъдещи китайски инвеститори", посочи тя.
На предстоящата в средата на октомври среща "16 плюс едно" ще бъдат обсъждани различни възможности за сътрудничество с азиатската държава. Кметът на Свищов Генчо Генчев е получил покана за участие в срещата. Една от възможностите за бъдещата индустриална зона е развитието на екологично чисти производства на базата на рециклирани продукти.
От 31 август, комисия на Министерството на отбраната прехвърли терена на бившите казарми от 320 декара на община Свищов за стопанисване и управление. Амбицията на общината е да го превърне в място за производство на добавена стойност и терен, който дава свободен достъп до брега на река Дунав, посочи кметът Генчо Генчев.
