Трудни времена настъпиха за европейската умерена десница. Неубедителното й представяне на изборите в Белгия, Люксембург и Бавария предизвика мрачни предчувствия за голямото предизвикателство, което я чака напролет – вота за Европейски парламент.
На фона на активно организиращия се фронт на силите, желаещи радикален завой в политиката на Европейския съюз и дори премахването му, семейството на умерените десни, диктуващи политиката в Брюксел, взе трудно решение: да изгони от редиците си унгарския лидер Виктор Орбан, който отдавна е обект на множество критики, но партията му "Фидес" продължава да членува в Европейската народна партия и нейната група в Европарламента. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви пред френския вестник "Монд", че за Орбан и неговата формация нямат повече място в Европейската народна партия – независимо че го "уважава като човек".
През последните години бяха впечатляващи електоралните неуспехи на социалдемократическите партии. Европейската реакция спрямо Орбан обаче демонстрира, че и десноцентристките са на кръстопът и не знаят накъде да тръгнат. Корените на проблема са в близкото минало. След масивното си разширяване в Източна Европа Европейският съюз е все по-затруднен от факта, че неговите страни членки са силно разделени по отношение на ценностните си системи и традициите си. Тези разминавания си проличаха при финансовата криза от 2008-а и последвалия период на лишения, които подхраниха разочарованието от ЕС у някои от южните му членки. Те още повече се засилиха след бежанската криза от 2015-а, когато редица южно-, централно- и източноевропейски държави се надигнаха срещу либералното отношение към миграцията, защитавано от Ангела Меркел. Тогава се видя, че някои от политиците от тези страни сякаш предпочитат Евросъюзът да функционира по-скоро като икономическо обединение, а въпросите за националните ценности, върховенството на закона и защитата на границите да бъдат решавани на национално ниво.
Различни коментатори дори стигнаха до извода, че тези две кризи са показали, че Европейският съюз е отслабен от дълбоко, дори непреодолимо разделение по въпросите за идентичността и икономиката. И ако не съумее да се справи с имиграционния проблем, дълбоките разделения вътре в него ще доведат в дългосрочен план до сериозна и вероятно необратима фрагментация.
За самия Орбан фактът, че Брюксел се обърна срещу него, е потвърждение за обвиненията му, че либералните елити вътре в европейските институции се противопоставят на всеки опит да бъде защитена националната държава от наднационалния проект, който се провали в овладяването както на финансовата, така и на миграционната криза. Основателни или не, аргументите му намират широк прием както в Унгария, така и извън нея. На фона на конфликта му с Брюксел неговата партия "Фидес" получи на миналогодишните парламентарни избори 49 на сто от гласовете – с 3 на сто по-малко от историческия й рекорд през 2010-а. Според последни проучвания в момента "Фидес" води с 40 процентни пункта пред втората по популярност политическа сила в страната – ултранационалистите от "Йобик". Същевременно хората в ЕС масово изразяват неодобрение към подхода на Брюксел по отношение на миграционната криза – от 58 на сто в Холандия през 84 на сто в Швеция до 92 на сто в Гърция.
Казано накратко, в момента има много гласоподаватели, които са възприемчиви към исканията на Орбан отделните страни членки да имат по-силен глас при приемането на решенията, засягащи всички, и вероятно това ще даде своето отражение при изборите за Европарламент догодина. И докато рейтингът на френския президент Еманюел Макрон гони нови дъна, а съюзниците на Ангела Меркел в Германия стоят все по-нестабилно, Орбан и неговите съюзници, ключов сред които е италианският вицепремиер Матео Салвини, се радват на силна подкрепа от избирателите. Подкрепа за Салвини изразяват 60 на сто от италианците.
Всъщност един от рисковете от остракирането на Орбан е в това, че по този начин ще бъдат циментирани съюзите между националистите. При изхвърлянето на Орбан и "Фидес" от Европейската народна партия те или ще лансират свой общоевропейски проект, или ще се присъединят към някой от вече съществуващите такива. Европейската народна партия неведнъж бе обвинявана заради това, че търпи Орбан в редиците си, въпреки че с поведението си той потъпква основни европейски принципи като върховенството на закона, свободата на пресата, гражданското общество и независимостта на образованието. Критиците й изтъкваха, че тя постъпва безпринципно, за да не се лиши от гласовете на партията му в Европарламента. Вероятно тези аргументи имаха своето основание, но не бива да се изключва от уравнението и страха от "развихрянето" на Орбан след изгонването му от ЕНП, както и по-скоро илюзорните надежди, че докато той членува в голямото консервативно семейство, все още има шанс да бъде обуздаван поне в известни граници.
Така или иначе, поведението на ЕНП бе възприемано като лицемерно. От критиките не се спаси и Манфред Вебер, председателят на парламентарната й група, който обяви кандидатурата си за следващ председател на Европейската комисия с благословията на Ангела Меркел. Смятан за умерен и избягващ крайностите, Вебер избягваше да критикува Орбан, за да не дистанцира от себе си членове на политическото семейство и затова бе подозиран в симпатии към него.
В рязък контраст с колебливите позиции на Вебер се обяви неговият конкурент от ЕНП за председател на Еврокомисията – бившият финландски премиер Александър Стуб. "По отношение на ценностите изборът е – или си с нас, или си някъде другаде", изтъкна той и обяви, че не желае да членува във формация, в която е включена партията на Орбан.
След провала на баварската християнсоциална партия да привлече гласове със заемки от арсенала на крайната десница, изглежда, че в редиците на европейските консерватори се избистря идеята, че единственият начин да се представят достойно напролет е да заемат по-категорични позиции, основаващи се на европейските ценности.
