Мениджмънта на гръцката "Банка Пиреос" направи всичко възможно, за да отложи максимално продажбата на дъщерните си банки в страните от Балканския полуостров. Крайния срок за това бе 2018-а и той вече наближава, а тържните процедури продължават да се точат мъчително и без каквато и да е прозрачност по тях. И това не е защото няма кандидат-купувачи. Поне за "Банка Пиреос България" такива има и те отдавна са подали обвързващи оферти. Гръцкият мениджмънт ги преглежда, преговаря, включва нови кандидати и резултат няма. Защо? Никой не казва. Сигурно удобното оправдание е че гърците се опитват да постигнат най-добрата цена. Само че тези усилия не могат да продължават вечно. Все пак банката е поела ясни ангажименти пред Гръцкия фонд за финансова стабилност за значителната капиталова подкрепа която получи от него.
Лошото е че гърците са пуснали такава димна завеса около продажбата на "Банка Пиреос България", че нейния ход може да се следи само по косвени информации от банковите среди. Последната е че Гръцкия фонд за финансова стабилност е поискал от гръцката "Банка Пиреос" обвързващите оферти за дъщерната й кредитна институция в България за да могат те да бъдат оценени от консултантите на фонда. Твърди се че становището на тези консултанти ще е от решаващо значение за определяне на крайния купувач. Такива са слуховете. Но има и такива според които в определени влиятелни среди в Гърция се говори,че сегашния търг трябва да бъде прекратен и да бъде обявен нов. Това не изглежда добра идея предвид лошото представяне на банковия сектор в тази страна. Само преди няколко седмици акциите на кредитните институции в Елада се сринаха, като при "Банка Пиреос" този срив бе особено осезателен. Проблемът с лошите кредити засега изглежда овладян но въобще не е преодолян и може да изригна отново със страшна сила при едно бъдещо увеличение на лихвените равнища. Гръцкия бюджет трудно може да бъде наречен устойчив, а голяма част от активите на гръцките банки са съсредоточени в държавните ценни книжа на правителството в Атина. Което означава че при едни евентуални проблеми с държавните финанси те трудно ще бъдат приети като ликвиден актив, особено, ако ЕЦБ окончателно прекрати политиката си на количествени облекчения според която дава рефинансиране срещу залог на гръцки държавни облигации. При такава неблагоприятна конюнктура изпълнението на поетите към Гръцкия фонд за финансова стабилност ангажименти изглежда задължително, защото това е единствената структура от която местните банки могат да получат финансова подкрепа с европейски пари.
