Зелената енергия завладя света в последните години, но дали от липса на управленски капацитет, или от страх, че енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е скъпо удоволствие, България остава малко встрани от еуфорията. Това се случва на фона на сериозните амбиции на Европейския съюз да увеличи дела на зелената енергия до 32% след 12 години. Този срок може да е достатъчно дълъг за някои държави, но за нашите ширини, където всичко се случва бавно и мъчително, си е направо утре.
Досега страната ни бе сред първенците за достигане на европейските цели – до 2020-а производството на ВЕИ да осигурява 14% от общото потребление. Заради управленски грешки и огромните финансови стимули за зелената енергия целта бе достигната доста по-рано. Големите дотации отвориха нова бизнес ниша и масово бизнесмени и политици се сдобиха с по един слънчев или вятърен парк, за да могат да получават по 500 лв. на мегаватчас за произведения ток. Впоследствие обаче управниците се усетиха, че финансово нещата не са добре и целия пешкир опра НЕК. Вмененото й задължение по закон да изкупува зелената енергия заедно с разходите по АЕЦ "Белене" съсипаха финансово компанията. Междувременно, когато хората започнаха да получават все по-високи сметки за ток с аргумента, че зелената енергия е скъпа, падна и първото правителство на Бойко Борисов. Комисията за енергийно и водно регулиране побърза да сложи юзди на скъпия ток и поетапно ограничи цената до поносими граници. А при условие че европейските изисквания вече бяха постигнати, на никой държавник не му пукаше дали ще има нови слънчеви и вятърни централи у нас, или не. Естествено, инвеститорите си тръгнаха – обезкуражени от управленските решения, а и от липсата на прогнозируемост в цената. Някои от тях дори фалираха.
Такива са фактите до днес и ситуацията едва ли ще се промени сериозно в следващите две-три години. Народът не ще и да чуе за нови инвестиции във възобновяеми енергийни източници, тъй като му оскъпяват тока, а политиците нямат интерес да влагат пари в тях заради ниската доходност.
Новите политики и проблеми
Европейският съюз обаче е на по-друго мнение и продължава политиката си на увеличаване на дела на зелените централи с нова цел – споменатите 32% ВЕИ до 2030-а. Което ще рече, че държавата отново ще трябва чрез субсидии или други стимули някак да върне доверието на инвеститорите, за да вложат средства в зелени мощности. В случая говорим не само за слънчеви и вятърни централи, но и за геотермални, на биомаса, дори за нови видове биогорива. Задачата ще е трудна, след като маса дружества вече сърбаха от българската управленска попара. Тежко ще е и на консервативните енергийни експерти, които и сега се затрудняват да управляват енергийната система.
Проблемите за Електроенергийния системен оператор идват от непостоянното производство на ток от слънцето и вятъра. Началниците там винаги са обяснявали колко е сложно да се управлява такава система с богат енергиен микс. Е, някъде не е чак толкова сложно. В Дания например вече има дни, в които цялата страна се захранва изцяло от зелена енергия – без базови въглищни централи, без АЕЦ. И е въпрос на време да се стигне до такова снабдяване за седмица, а защо не и за месец. Разбира се, на този етап България може само да си мечтае за такива възможности, но това е посоката на ЕС и всички ще се движим натам.
Нужни са инвестиции
За никого не е тайна, че за развитието на ВЕИ-централите ще са необходими сериозни държавни средства за изграждането на енергийната инфраструктура. Да вземем Гърция, където на всеки покрив на сграда има инсталирани слънчеви модули – за подгряване на вода или за директно производство на ток. Десетки години сигурно ще минат, докато по нашите панелни блокове започнат да се поставят подобни устройства. Ползите са очевидни, но у нас не се говори за тях. Правителството и енергийните институции и дума не са обелили за предоставянето на стимули за монтиране на малки ВЕИ-инсталации по жилищните сгради. Енергийните компании искат луди пари за присъединяване на подобни обекти, а финансирането си буксува от години. За топлофикациите пък тези инсталации са технологии от друга планета… Единственият пробив в тази насока е програмата за "безплатното" саниране. Ясно е защо, ясни са и резултатите.
Изобщо държавата нехае и не желае да оползотвори добре географските си дадености. За нея е важно сега как да запази замърсяваща въглищна централа като ТЕЦ "Марица-изток 2", даже с цената на по-скъп ток за хората. Никой чиновник явно не се сеща, че рекултивираните полета от въглищния комплекс Мини "Марица-изток" са идеални за създаване на големи слънчеви централи, които могат да захранват с енергия целия район на Стара Загора.
Светът се движи с бързи темпове
Cвeтът щe изгpaди нaд 1 млн. мегавата нови ВЕИ-изтoчници пpeз cлeдвaщитe пeт гoдини. Това е пoвeчe oт цeлия сегашен ĸaпaцитeт нa Eвpoпeйcĸия cъюз, съобщи неотдавна агенция Вlооmbеrg, цитиpaйĸи пocлeдния дoĸлaд нa Meждyнapoднaтa aгeнция пo eнepгeтиĸa (MAE). Cпopeд нея през въпросните години eнepгиятa oт cлънцe, вятъp и вoдa щe пpoдължaвa дa нaдxвъpля пo тeмп пpиpoдния гaз и въглищaтa. Πpиpoдният гaз щe бъдe пpитиcнaт oт по-евтините въглища и вce пo-ĸoнĸypeнтнитe тexнoлoгии зa гeнepиpaнe нa тoĸ oт cлънцeтo и вятъpa.
Bъпpeĸи чe BEИ щe paзшиpят дeлa cи в пpoизвoдcтвoтo нa eнepгия дo 30% пpeз 2023 г., pacтящaтa yпoтpeбa нa въглищa в Aзия oзнaчaвa, чe нaй-мpъcнoтo изĸoпaeмo гopивo щe ocтaнe водещо в cвeтa.
На Kитaй щe се дължат 41% oт pъcтa нa BEИ (438 гигaвaтa мощности). Това ще превърне Поднебесната империя в нaй-гoлeмия пoтpeбитeл нa зeлeнa eнepгия, изпpeвapвaйĸи Eвросъюза.
Европа към момента намалява и мощностите си от АЕЦ, като това частично се компенсира от изградените нови слънчеви и вятърни централи. Такава е ситуацията например в Швейцария, където през май 2017-а гласоподавателите решиха на рефрендум ядрената енергия постепенно да бъде заменена.
Руската страна още ни подкрепя за АЕЦ “Белене“
Русия отново потвърди интереса си да участва в строителството на АЕЦ "Белене". Съобщението бе направено при визитата на българския енергиен министър Теменужка Петкова в Москва за участие в 16-ото заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Петкова е обсъдила съдбата на Втора атомна с генералния директор на руската корпорация "Росатом" Алексей Лихачов. Руснаците са в очакване на решението на българското правителство и парламент за бъдещето на печалноизвестния ядрен проект. Енергийният ни министър не даде повече подробности по темата освен дежурните, че подопечното й ведомство сега подготвя план за реализиране на "Белене" на пазарна основа и че процедурата е на финален стадий. Ако Народното събрание възприеме подготвения документ, изборът на стратегически инвеститор можело да започне до края на годината.
"Ние ще разгледаме сериозно всякакъв вариант за участие в проекта, определен от българската държава", е заявил от своя страна Лихачов. Руският министър на енергетиката Александър Новак също е потвърдил това.
